За израело-палестинския конфликт, защо контратерористичната операция на Израел продължава и

За израело-палестинския спор, за какво контратерористичната интервенция на Израел продължава и каква е заплахата тя да се разшири към Ливан, Tribune.bg беседва с дипломата, депутат в 45-то и 46-то Народно заседание, ръководител на Комисията по външна политика в 46-то Народно заседание и началник на Делегацията на България в Съвета на Европа Димитър Гърдев.

Г-н Гърдев, по какъв начин се развива обстановката в Близкия Изток, където Израел продължава да интервенцията против Газа и отхвърля помирение?

Още при започване на спора през октомври имаше две опасения. Едното беше на Израел и неговите съдружници да не се интернационализира спора с вероятно включване на Иран. Това не се случи. Другото безпокойство към този момент на интернационалната общественост беше Израел надалеч да надвиши границите на контратерористичната интервенция и действително да стартира етническо пречистване в целия бранш Газа, като с това разшири територията си. Това сега се случва с изселването на палестинците и на процедура спорът навлезе в тази фаза. Вече има индикации, че Израел желае да стартира интервенция в южната част на Газа, като по този метод да изсели намиращите се палестинци там. Това беше апелът на премиера Нетаняху – мирното население да напусне Рафах.

Къде да напусне?

Оттук стартира този проблем, тъй като тези 2.5 млн. души никой не ги желае в прилежащите страни – нито Египет, нито Сирия, нито Йордания. При предходните войни това към този момент се е случвало. Египетският президент заплаши, че в случай че тези палестинци бъдат разселени на Синайския полуостров, той непосредствено ще ги насочи към Европа.

Оттук казусът стига до Европа и България?

Евентуално след подобен напор на тези хора, които няма къде да отидат. Това е по този начин, тъй като тези хора съставляват една филантропична злополука. Без да бъдат поети потребностите им от Организация на обединените нации или от Европейски Съюз това е задължение и тормози към този момент прилежащите им страни. Дори да бъдат поети тези филантропични потребности остава въпросът - какъв брой време те ще бъдат разселени, тъй като Израел след предходните войни не е приел нито един палестинец назад. Те остават вечно към този момент няколко генерации в тези страни, които ги одобриха. Най-големите проблеми се случиха с Йордания, където палестинците станаха половината от популацията, започнаха протести в предишното и се стигна до това йорданската войска да стартира война с тях. На процедура доста повече палестинци са починали от йорданската войска, в сравнение с във войните тогава с Израел.

Изселването на палестинците след етническото пречистване, което се води, тъй като няма какво да се лъжем тази война е етническа, стои като огромен проблем.

Защото Израел отхвърля да разреши основаването на палестинска страна, нали по този начин?

Това е в основата на тактиката на Израел. Но макар че палестинска страна няма, мир също няма, няма и сигурност за Израел.

Каква е ролята на Турция, която също желае да бъде медиатор в спора?

По-скоро ролята на турския президент Ердоган. Има огромно разминаване в политиката на предходните президенти и Ердоган. Още при започване на политическата си кариера той застана зад палестинската идея. Имаше един транспортен съд Мармарис, който беше нападнат от израелски командоси. Всъщност геополитически Ердоган няма опция да извършва тази роля на медиатор. В момента се организира среща сред Съединени американски щати, Египет, Катар и ОАЕ. Това са медиаторите в този спор.

Вчера президентът Байдън след среща с йорданския крал насочи апел за помирение от шест седмици в Газа, което Израел отхвърли?

Да, това е следващият опит. Досега имаше единствено едно помирение за замяна на заложници против пандизчии, което не беше изпълнено в цялостен размер. В момента Съединени американски щати са сложени в доста неловко състояние в този спор. Те са принудени напълно да поддържат дейностите на своя стратегически съдружник Израел. Във Вашингтон обаче се приказва, че на премиера Нетаняху не може да разчита за поети обещания. Призивите за помирение, за преустановяване на прекалено прилаганата мощ не се чуват в Тел Авив. По данни на Организация на обединените нации до през днешния ден в Газа са убити 27 000 души и 67 000 са ранени, и това на фона на тоталната филантропична злополука.

Съединени американски щати са един от огромните губещи в спора и заради това, че се обезсмислят напъните им от над 30 години да са фактор в региона на Близкия Изток. Отказаха се от доста диктатори – в Тунис, в Египет, изоставиха ги. Арабската пролет беше поддържана напълно от тяхна страна и това сътвори имидж на Съединени американски щати в района като издирван и мечтан сътрудник. Само за два месеца Израел нулира тези старания.

Каква е ролята на Русия за прекъсване на спора?

Русия сега не взе участие, тъй като няма договаряния под егидата на съветската страна и няма нейни пратеници, които да вземат участие в тези контактни групи. Нямаме съветски начинания с изключение на апела за прекъсване на огъня и връщане към резолюциите на Организация на обединените нации. Русия е заета с спора в Украйна. Те имат корпус в Сирия, а това ги нарежда на страната на сирийското управление. От друга страна, съветският президент се пробва да не утежни връзките с премиера Нетаняху, както и министър председателят на Израел не желае да утежнява връзките с Русия, с цел да не се оформи различен център на противопоставяне с изключение на този в Иран. Хусите, поддържани от Иран, направиха към този момент задоволително проблеми за корабоплаването. Техеран стои и зад Хизбула в Ливан.

Хизбула има капацитет да повлияе на развиването на спора в Газа, нали по този начин?

Това е напълно проиранска формация. Те са шиити, а Хамас са сунити и са клон на Мюсюлмански братя. Ако се върнем малко обратно, опасенията на египетския президент  са повлияни тъкмо от това, че този напор от бежанци, зад които стои Хамас и които са радикализирани от войната, може да усили проблемите на Кайро. Бившият президент на Египет Мохамед Морси беше свален от Мюсюлмански братя.

Още по-големият проблем е, че партиите в комплицираната коалиция на Бенямин Нетаняху са тотално радикални и упорстват за разширение на интервенцията към Западния бряг, както и създаване на буферна зона към Ливан против Хизбула. Тогава към този момент спорът ще стане още по-жесток и кървясъл, тъй като Хизбула е четири пъти по-силна от Хамас и е непосредствено подкрепяна от Иран. Едно от подразделенията на Корпуса на стражите на ислямската гражданска война - Ал Кудс, е един от основателите и поддръжниците на Хизбула.

За вас по-опасното разширение на спора е към Ливан?

Да, против буферната зона непосредствено възрази държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който беше нападнат от Бенямин  Нетаняху.

Ще успее ли Съединени американски щати да се разбере с Нетаняху?

Премиерът Нетаняху чака с неспокойствие резултатите от изборите в Съединени американски щати, както и възможна победа на Тръмп, който застана напълно зад политиката на Израел и реалокира посолството на страната в Йерусалим, а неговият шурей Кушнер беше част от контактните групи. Нетаняху счита, че с новата администрация на Тръмп евентуално ще получи доста по-голяма поддръжка. Затова той си разрешава непосредствено да нападна Антъни Блинкен, в това число за неговия еврейски генезис, че не пази тяхната идея, само че това е и рецензия към цялата президентска администрация на президента Байдън.

Вероятно Нетаняху ще се възползва и от борбата за гласоподаватели сред демократи и републиканци?

Да си спомним по какъв начин Хилъри Клинтън и Барак Обама обещаваха да разчистят терена в Близкия Изток от руснаци и не направиха нищо, и по какъв начин Тръмп им нанесе два удара в Сирия. Човекът е съдбоносен и е подготвен да премине към дейни дейности. Но въпреки всичко сега не става въпрос за личностни пристрастия, тъй като ситуацията сега е много по-различно, защото спорът в Газа за разлика от този в Украйна разделя на половина западните общества. Украйна сплоти груповия Запад, до момента в който израело-палестинският спор го разполови. В обособените страни има напрежение даже единствено поради рецензиите и отношението към това, което се случва там. Там се избиват почтени хора в големи размери. Едната позиция е да се ограничи спора, а другата – че Израел има право на самозащита след нападението от 7 октомври. Този спор има огромен капацитет за разделяне вътре в западните общества и в самия Европейски Съюз. Един еврокомисар споделя едно – би трябвало да се прекратят помощите за палестинците, а другият – го опровергава, че това не би трябвало да се случва. Председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен декларира едно, а висшият комисар по сигурност, защита и външна политика Жозеп Борел през днешния ден приказва за прекъсване на съдействието – ето го разделянето в самия Европейски Съюз, което ще има дълготрайни последствия. Това ще е в основата на рецензиите към председателката на Европейска комисия при опитите й да остане отпред на Европейска комисия още един мандат или да оглави НАТО. По същия метод този спор въздейства и върху финансовата помощ, която Съединени американски щати би трябвало да отделят за Израел. От доста години Израел получаваше по 4 милиарда $ безплатна помощ годишно, а в този момент финансовата тежест на спора съгласно едно проучване от последните дни е, че всеки военен ден коства на ЦАХАЛ – Израелски отбранителни сили, 250 млн. $, което се пресмята на 5 милиарда $ все още. Това още веднъж ще бъде в бюджета на Съединени американски щати, които би трябвало да решат дали да дадат тези средства за един собствен съдружник, който не извършва това, за което се договарят.