За гнева – с кротост и вяра от вселенския отец,

За гнева – с благост и религия от вселенския отец, архиепископ на Кесария и учредител на кападокийското богословие

В недобрите битки по-нещастен е този, който е победил, тъй като от успеха е изнесъл по-голям грях. Обидил те е ядосаният ­- стой злото с безмълвие!... Не прави от врага си собствен преподавател. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия облик!

Тази пристрастеност, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави към този момент индивида автентичен звяр и не му разрешава да бъде човек, лишавайки го от помощта на разсъдъка. Това, което е отрова в отровните животни, същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието назовава завладените от тази пристрастеност семената на тези зверове, на които те се оприличават с порока си ­ то ги назовава: кучета, змии и чеда ехиднини. Гневливите люде, поради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, заслужено е да се причислят към зверовете и отровните животни, които естествено хранят към индивида непримирима злоба. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани ­ и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на индивида за гибелта на различен човек ­ от него и братята не се познават един другиго; родители и деца не помнят връзките на природата. В началото ядосаните не познават сами себе си, а по-късно не познават към този момент и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат ­така и насилените и неудържими стремления на ядосаните поразяват всичко еднообразно. Разгневяването е нещо като краткотрайно беснуване. То не почита ни напреднала възраст, ни благодетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените постоянно хвърлят себе си в очевидна крах, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си не помнят и опропастяват.

Да ограничим злото в самото му начало по всевъзможен начин да изкореним гнева от душата си. В подобен случай ще бъдем в положение, дружно с тази пристрастеност, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те упреква - ти го благослови. Друг те бие - ти претърпи. Трети те презира - ти се моли за него. Някой те смята за безличие - ти си спомни, че си от земя формиран и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размишления и настроения, ­той няма да се уподоби на обидилия го и ще избави него и себе си. Чий възпитаник желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на коварство? Когато те смущава прелъщение да кажеш оскърбителна дума, показа си, че ти следва да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш посредством дълготърпението си ­ или пък посредством гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и мощ на разсъдъка си, избери положителната част... С това и на врага ще окажеш някаква изгода с образеца на хубостта си, и себе си ще издигнеш ­така - с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.

Икони: pinterest.com, το ειληταριον - blogger