Бразилец открива лития на шведски остров
За извличане на 1 звук от метала отиват 1,9 милиона литра вода
Минералът петалит (LiAlSi4O10) е открит през 1800 година от бразилския химик и политик Хосе Бонифацио де Андрада е Силва в мина в шведския остров Юто. Чак 17 години по-късно обаче Йохан Аугуст Арфведсон, който работи в лабораторията на химика Йонс Якоб Берзелиус, открива новия химичен детайл. Този детайл образува съединения като тези на натрия и калия, само че неговите карбонати и хидроксиди не се разтварят във вода и са по-малко алкални. Берзелиус го назовава литион от гръцката дума за камък. Защото е открит в корав минерал, а не като калия, който е открит в пепелта от заводи, и натрия - в кръвта на животните. Металът в материала получава името литий.
Арфведсон по-късно открива, че новия детайл го има в минералите сподумен и лепидолит. През 1818 година Кристиан Гмелин първи открива, че литиевите соли дават ослепителен червен цвят на пламъка. Арфведсон и Гмелин по този начин и не съумяват да изолират чист детайл от неговите соли.
Чистият детайл се изолира чак през 1821 година, когато Уилям Томас Бранде го получава след електролиза на литиев оксид по способ, създаден от сър Хъмфри Дейви. Бранде открива, че литиевият оксид съдържа към 55% от метала, неговата атомна тежест е към 9,8 g/mol (при действителна 6,94 g/mol). През 1855 година по-големи количества литий се добиват след електролиза от Роберт Бунсен и Аугустус Матиесен.
Така се стига до първото промишлено производство на германската фирма Metallgesellschaft AG, която употребява електролиза върху течна примес на литиев хлорид и калиев хлорид.
Най-големият проблем и до през днешния ден остава запазването на природата. Производственият процес все още представлява голяма опасност. Екстракцията на литий може да бъде съдбовна за живота във водата поради големия риск от замърсяване. Известно е, че може да се токсини даже водата за пиянство. Стига се до деградация на екосистеми и нарушаването им при откритите мини.
Най-големият проблем е потреблението на вода. За един звук литий са нужни 1,9 милиона литра вода. След добиването му остават и големи количества магнезий и вар, които не стават за прилагане.
В Съединени американски щати да вземем за пример има съществено загърбване на откритите мини, като се избират за рандеман тези със солена вода, където се оставят съединенията да се изпарят. Така обаче страда потенциалът на произвеждане. Доказано е замърсяване с арсеник и антимон, както и обособяване на сярна киселина при някои процеси. Други пък оставят след себе си бипродукти на радиоактивен уран.
Въпреки че литият е необятно публикуван на Земята, той не съществува в природата поради високата си реактивност. Например в морската вода има към 230 милиарда тона литий, като там детайлът е в централизация от 0,14 до 0,25 частици на милион, или 25 микромола. По-високи концентрации се намират край изворите за минерална вода.
Според изчисленията литият е към 0,002% от земната кора. Заради това се разчита на добива му през минерали като сподумен и петалит.
Литият е синтезиран по време на Големия гърмеж (заедно с берилия и бора). Това е съгласно последните космологически теории.
Тогава са се появили и неговите постоянни изотопи - литий-6 и литий-7.
Минералът петалит (LiAlSi4O10) е открит през 1800 година от бразилския химик и политик Хосе Бонифацио де Андрада е Силва в мина в шведския остров Юто. Чак 17 години по-късно обаче Йохан Аугуст Арфведсон, който работи в лабораторията на химика Йонс Якоб Берзелиус, открива новия химичен детайл. Този детайл образува съединения като тези на натрия и калия, само че неговите карбонати и хидроксиди не се разтварят във вода и са по-малко алкални. Берзелиус го назовава литион от гръцката дума за камък. Защото е открит в корав минерал, а не като калия, който е открит в пепелта от заводи, и натрия - в кръвта на животните. Металът в материала получава името литий.
Арфведсон по-късно открива, че новия детайл го има в минералите сподумен и лепидолит. През 1818 година Кристиан Гмелин първи открива, че литиевите соли дават ослепителен червен цвят на пламъка. Арфведсон и Гмелин по този начин и не съумяват да изолират чист детайл от неговите соли.
Чистият детайл се изолира чак през 1821 година, когато Уилям Томас Бранде го получава след електролиза на литиев оксид по способ, създаден от сър Хъмфри Дейви. Бранде открива, че литиевият оксид съдържа към 55% от метала, неговата атомна тежест е към 9,8 g/mol (при действителна 6,94 g/mol). През 1855 година по-големи количества литий се добиват след електролиза от Роберт Бунсен и Аугустус Матиесен.
Така се стига до първото промишлено производство на германската фирма Metallgesellschaft AG, която употребява електролиза върху течна примес на литиев хлорид и калиев хлорид.
Най-големият проблем и до през днешния ден остава запазването на природата. Производственият процес все още представлява голяма опасност. Екстракцията на литий може да бъде съдбовна за живота във водата поради големия риск от замърсяване. Известно е, че може да се токсини даже водата за пиянство. Стига се до деградация на екосистеми и нарушаването им при откритите мини.
Най-големият проблем е потреблението на вода. За един звук литий са нужни 1,9 милиона литра вода. След добиването му остават и големи количества магнезий и вар, които не стават за прилагане.
В Съединени американски щати да вземем за пример има съществено загърбване на откритите мини, като се избират за рандеман тези със солена вода, където се оставят съединенията да се изпарят. Така обаче страда потенциалът на произвеждане. Доказано е замърсяване с арсеник и антимон, както и обособяване на сярна киселина при някои процеси. Други пък оставят след себе си бипродукти на радиоактивен уран.
Въпреки че литият е необятно публикуван на Земята, той не съществува в природата поради високата си реактивност. Например в морската вода има към 230 милиарда тона литий, като там детайлът е в централизация от 0,14 до 0,25 частици на милион, или 25 микромола. По-високи концентрации се намират край изворите за минерална вода.
Според изчисленията литият е към 0,002% от земната кора. Заради това се разчита на добива му през минерали като сподумен и петалит.
Литият е синтезиран по време на Големия гърмеж (заедно с берилия и бора). Това е съгласно последните космологически теории.
Тогава са се появили и неговите постоянни изотопи - литий-6 и литий-7.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ