Забравеното отроче на Проекта „Манхатън“ – Кльощавия човек
За да ускорят края на Втората международна война, Съединените щати хвърлят атомни бомби върху два японски града, Хирошима и Нагасаки. Така войната се трансформира вечно.
Докато Щатите остават единствената страна, която в миналото е хвърляла нуклеарна бомба върху врага си, доста други народи към този момент имат такива оръжията – и те са в подготвеност като ги употребяват за възпиращо средство против възможна нова война.
Преди да пуснат обаче „ Дебелака “ и „ Малчугана “ (Fat Man и Little Boy) върху Япония, американски учени работят върху друга бомба – „ Кльощавия “ (Thin Man).
Взривовете над Хирошима и Нагазаки
През 1942 година Робърт Опенхаймер организира летни конференции в Чикаго и Бъркли, Калифорния и по време на тези конференции, които се състоят преди армията да поеме контрола над нуклеарната стратегия, физиците разискват разнообразни планове за нуклеарна бомба.
Робърт Толман, академик от Калифорнийския софтуерен институт, показва концепцията за бомба в жанр имплозия. Идеята на Толман обаче провокира слаб интерес, защото физиците са съсредоточени върху дизайн вид револвер, при който детонацията ще се задейства като патрон, изстрелян по цел.
Ядрените бомби са разработвани скрито в Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико. Екипът, управителен от Опенхаймер, стартира работа както върху бомба от вид револвер, по този начин и по имплозивна по този начин. Прототипът револвер е наименуван Thin Man, а имплозивният е наименуван Fat Man. Имената, дадени им въз основа на тяхната форма, са измислени от Робърт Сербер.
Екипът, който работи по дизайна на револвера, включва Едуин Макмилън, Чарлз Кръчфийлд и Джоузеф Хиршфелдер – тази група се надява да приложи сполучливо плутоний в своите проби, само че детайлът към момента не им е разполагаем. По този метод огромна част от техния дизайн се основава единствено на доктрина.
Плутониевата бомба Дебелака
Ядрените бомби са напълно нова материя и това изисква доста опити и надлежно основава доста неточности. Не лишава доста време преди да се появят проблеми с Thin Man, като един от главните е е нейната дължина. Поради това какъв брой дълго е оръжието, то ще се върти встрани, преди да се ударят в земята, заради което нежелано придвижване то ще се разпадне, откакто удари земята…
Проведени са редица проби в Далгрен, Вирджиния през 1943 година и след многочислени неуспехи тестването е прекъснато. Разработчиците се връщат към чертожната дъска и се пробват да създадат усъвършенствания и през 1944 година бомбата е подготвена да бъде тествана още веднъж. По пътя към теста обаче Thin Man пада прибързано и се удря във вратите на бомбовия отсек на B-29. Самолетът е съществено развален, само че за благополучие няма починали.
.
Винаги е имало съмнения дали е допустима плутониева бомба или не. През 1942 година сър Джеймс Чадуик, притежател на Нобелова премия по физика от Англия, „ заключава, че плутоният може да не е удобен делящ се материал за оръжия заради примеси “.
За да употребяват дизайна на револвера на Thin Man, учените се постанова да употребяват плутоний. Примесите обаче са просто несъвместими с дизайна.
И по време на среща през юли 1944 година е взето решение да се приключи създаването на бомбата. Вместо това всички проучвания и запаси са ориентирани към основаването на Дебелака. Докато тя също е основана на плутоний, дизайнът в жанр имплозия, я прави по-работоспособна от Кльощавия.
Робърт Опенхаймер
Много опити и неточности потвърждават, че Thin Man би бил рисков. Учените употребяват наученото от тестванията, с цел да развият и Малчугана. Тази бомба, сходно на Thin Man, е оръжие от вид револвер. Но вместо да употребява плутоний, с цел да сътвори своя избухлив заряд, той употребява уран.
Fat Man става втората по рода си нуклеарна бомба, употребена във войната. Подобно на Thin Man, тя употребява плутоний, с цел да сътвори своя избухлив заряд, само че дизайнът е друг, като Fat Man беше имплозивна бомба, до момента в който Thin Man бе вид револвер.
Откакто тези бомби са хвърлени през 40-те години на предишния век, не е имало повече потребление на нуклеарни оръжия във война. На 16 юли, откакто видя първия сполучлив тест на нуклеарно оръжие, Опенхаймер споделя известните си думи: „ Сега аз станах Смъртта, унищожителката на световете. “
