Въпросът не е дали, а по какъв начин ще остареем
За да продължава животът, клетките на тялото непрестанно би трябвало да се разделят, създавайки свои точни копия – млади и цялостни с сила. Новите кафези на собствен ред също стартират да се разделят. Този развой продължава с години, през които организмът ни е здрав и не ни основава проблеми.
И след това изведнъж… започваме да стареем. Но за какво? Нали клетките се обновяват и теоретично биха могли да живеят постоянно?
Щом това не се случва, значи в тялото ни има някой непоколебим надзорник, който в избран миг декларира: „ Време е за пенсия! “ и послушните кафези стопират да се разделят.
Звучи ви неправдоподобно?
Молекулярният биолог доктор Елизабет Блекбърн открива този „ надзорник “ и в детайли учи механизма на неговата работа, за което през 2009 година получава Нобелова премия по физиология и медицина.
Оказва се, че за нашата младост и дългоденствие дават отговор теломерите – повтарящи се сегменти от некодирана ДНК, които живеят в краищата на хромозомите. Доктор Блекбърн открива, че точно теломерите са бутонът за изключване, който дефинира по кое време една клетка стопира да се дели. Защото с всяко последващо разделяне на клетката теломерите се съкратяват и скоростта на тяхното изхабяване дефинира какъв брой бързо остаряват клетките и по кое време ще умрат. А това се случва, когато теломерите са станали сериозно къси. Тогава настава старостта и организмът стартира да боледува.
Нали се сещате за защитните пластмасови краища на връзките за обувки? Наричат се накрайници. Работата на тези накрайници е да защищават връзките от разплитане. А в този момент си представете, че връзките ви за обувки са вашите хромозоми – онази структурна част вътре в клетката, която е притежател на генетичната ви информация. Теломерите наподобяват на тези накрайници; те образуват дребни шапчици в края на хромозомите и защищават генетичния материал от разплитане. Те са накрайниците на остаряването. Но с времето теломерите имат склонността да се съкратяват.
Когато накрайниците на връзките за обувки се износят прекалено много, връзките стават неизползваеми. Спокойно можете да ги изхвърлите. Нещо сходно се случва и с клетките. Когато теломерите станат прекомерно къси, клетката дефинитивно стопира да се дели.
А колкото по-дълга е тази пластмасова пластинка в края на връзката, толкоз по-малко евентуално е тя да се разнищи. В случая с хромозомите, колкото по-дълги са теломерите, толкоз по-малко евентуално е в клетката да се задейства сигнал за паника или да настъпи смяна в структурата на хромозомите.
Учените обаче стигат до смайващото изобретение, че тези краища на хромозомите в действителност могат да се удължават. В резултат на това остаряването се оказва динамичен развой, който може да се форсира или забави, даже да се обърне. Остаряването не е наложително да бъде, както толкоз дълго се смяташе, еднопосочно втурване по хлъзгавия скат на физическата отпадналост и разпад. Въпросът не е дали, а по какъв метод ще остареем, и това значително зависи от клетъчното ни здраве.
Оказва се, че можем да влияем на процеса на стареене!
Д-р Блекбърн и здравният психолог доктор Елиса Епъл посвещават доста години на научна работа, с цел да открият тези механизми, които въздействат върху процеса на редуциране на теломерите и надлежно върху здравето и дълголетието. И това са елементарни и ефикасни дейности, смяна в ежедневните ни привички, които могат да „ отсрочат “ старостта и да ни обезпечат дълги години, в които сме в положително здраве, изпълнени с сила и жизнеспособност.
Чували сме доста пъти какъв брой е значим сънят, физическите извършения, стресът и методът на хранене за нашето здраве. Но в този момент за пръв път имаме шанса да надникнем в сърцето на клетката и да разберем по какъв начин действа човешкият организъм и по какъв начин тъкмо методът на живот въздейства на здравето и дълголетието на клетъчно равнище.
Всичко това Д-р Елизабет Блекбърн и доктор Елиса Епъл ни оферират в книгата „ Ефектът на теломерите “ . Книгата сама по себе си е неповторима. От една страна, тя ни дава опция да се докоснем до най-революционните и значими равнища на актуалната просвета. В нея няма голословни изказвания и догатки – единствено обстоятелства и научни проучвания. От друга страна, създателите са се постарали да ни показват тази скъпа информация колкото може по-достъпно и разбираемо, с вълнуващи житейски истории, с забавни проби и нагледни илюстрации.
След като прочетете книгата, ще намерите непредвидени отговори на доста и най-различни въпроси. Като да вземем за пример:
Защо на идентична възраст някои хора наподобяват млади и енергични, а други – остарели и унищожени?
Струва ли си да участвате в супермаратони и кое натоварване на организма се счита за прекалено?
Кое е по-важно – степента на напрежението в живота ни или нашата реакция към стресиращите събития?
Има ли значение образованието за нашето здраве и дългоденствие?
Трябва ли да се откажем от кафето, в случай че желаеме да сме здрави?
Защо връзките със съседите ни и мястото, на което живеем, са толкоз значими?
Кои са тримата смъртни врагове на клетките и по какъв начин да спрем да ги храним? И доста други…
Инфо: http://www.gnezdoto.net
