Съмърсет МОЪМ | Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае
За човешките души, оковани във веригите на личните им стремежи, за робството на възприятията и бича на илюзиите, за смисъла на страданието, в което всеки самичък се дави и изплува и философията на човешката природа – мисли на британския публицист и драматург Съмърсет Моъм – цинични, спестовни, същински.
Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, с изключение на най-хубавото, доста постоянно го получаваш.
Жестоко е да откриеш посредствеността си, когато е към този момент късно. Не ставаш с по-добър манталитет от това.
Винаги ме е удивявало за какво хората се стремят толкоз към запознанство със популярни персони. Престижът, който завоювате, откакто съобщите на своите другари, че познавате някои известни персони, потвърждава само това, че самият вие сте прекомерно незначителен.
Единственият метод да завоюваш нечие сърце е да се оприличиш с този, чиято обич искаш да заслужиш.
Илюзия е, че младостта е щастлива, заблуда на тези, които са я загубили; младите страдат от безчет лъжливи показа, които са им били внушени, и всякога, щом се допрян до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на скрит план, тъй като книгите, които им се дават да четат – минали през асортимент и по тази причина цялостни с идеализирани показа, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи обратно към предишното през розовата мъгла на забравата – ги приготвят за един нереален живот. Те би трябвало сами да открият, че всичко прочетено и чуто е неистина, неистина и единствено неистина, и всяко изобретение е още един пирон, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но необичайно – всеки претърпява това горчиво отчаяние, а след това на собствен ред способства за построяването на илюзии, неумишлено тласкан от непреодолима вътрешна мощ.
( " Души в окови " )
Само мъж, който почита дамата, може да се раздели с нея, без да я унижава.
Малко здрав разсъдък, малко толерантност и малко възприятие за комизъм – и можеш да се устроиш на тази планета много уютно.
Трагедията е, че ние в никакъв случай не доближаваме мечтаното.
Човек не работи по избран метод, тъй като мисли по избран метод, а по-скоро мисли по избран метод, тъй като е основан подобен. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е мъдрец самичък за себе си.
( " Души в окови " )
На света няма нищо по-леко от това да понесеш философски непознатите неволи.
Лесно е да бъдеш благ с тези, които са ти безразлични.
Не е правилно, че страданията облагородяват характера. Понякога това може да направи щастието, само че страданията в множеството случаи вършат индивида тесногръд и злопаметен.
Ако искаш мъжете да са положителни с теб, би трябвало да се държиш непоносимо с тях – отнасяш ли се както би трябвало, те ще те накарат да си платиш за това.
( " Души в окови " )
Жената притегля мъжете, като играе с очарованието си и ги задържа употребявайки пороците им.
Само две неща на света оправдават човешкото битие – любовта и изкуството.
Хората не се нуждаят от причина, с цел да създадат нещо – трябва им опрощение.
Нищо не остава без последици. Хвърлете камък в езерото и вие към този момент малко сте трансформирали вселената.
Гениалността не е нищо по-различно от безкрайна продуктивност.
Човек може да постъпва както желае, в случай че е подготвен да понесе отговорност за това.
Снимкa: LIFE
