Аз само следвах заповеди - Ефектът на ЛУЦИФЕР
За баналността на злото
Една от най-изучаваните области в обществената логика на психиката е въздействието на групите върху държанието. Изследователите на този феномен стартират своите опити още преди 80 години. Най-съществен в историята остава опитът на Дженес .
Дженес слага фасул в буркан и моли всички участници да го прегледат и да създадат съмнение за броя на зърната, като го споделят с другите.
На идващия стадий от опита участниците имат задачата да преоценят броя на зърната в буркана.
При преоценката на догатката си, множеството участници се доближават до междинната стойност на груповото съмнение.
Този релативно безопасен опит показва явлението – хората се стремят към комформизъм и овчо съблюдаване на груповите правила.
Не след дълго стартира Втората международна война и всички безобразия и зверства се развихрят върху няколко малцинства и най-много върху еврейския народ. И когато идва моментът за равносметка, едно и също опрощение се повтаря доста пъти, като ехтене:
„ Аз единствено следвах заповеди. “
Баналността на този отговор впечатлява философът Хана Аренд , която проучва правосъдния развой и отбраната на военния нарушител Адолф Айхман в Йерусалим. Така Аренд стига до убеждението, че той не е нито маниак, нито душевен неустойчив, а човек, правил поредност от несгоди, вярвайки, че негов дълг е да се подчинява на заповеди.
Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, измежду основните уредници на Холокоста.
Стенли Милграм развива теорията на Аренд , като прави опит да ревизира допустимо ли е да подмами група от хора да извършат нещо неприятно, подчинявайки се на престиж.
Той основава подправен сюжет, при който участниците имат вяра, че предизвикват мощни токови удари на хора, подчинявайки се на мъж в сива техническа униформа и клипборд, който им споделя „ апелирам, продължете “.
Милграм сортира за своя опит топ професори по логика на психиката и психиатрия, които да създадат съмнение по отношение на броя на участниците, които ще стигнат до подаването на смъртоносна доза ток. Предположенията на учените са, че „ нито един на хиляда “ не би бил толкоз нечовечен.
В реалност 65% от участниците пускат удар от 450V. Милграм продължава да организира своя опит в разнообразни култури, полове и в разнообразни обществени среди, като резултатите не се разграничават изключително.
Умирайки млад от инфаркт през 1984 година той пропуща ужасите на последващите геноциди и военни зверства. През това време обаче още един психолог насочва своите ползи към тематиката и това е Филип Зимбардо .
Ефекът на Луцифер
Някога Луцифер бе ангел. Той бе най-възвишеният. Името му значи „ притежател на светлина “, само че Бог го изхвърля от Небесното царство, тъй като той отхвърля да признае божественото в Неговото създание Адам .
Прогонен в пъкъла, той се трансформира във олицетворение на злото, в Дявола. Целта му е да разкрива злото в човешкото създание посредством изкушения към безнравствени действия.
Именно тази метафора въодушевява Зимбардо да концентрира своите проучвания върху:
Трансформации на човешкия темперамент, които не са чак толкоз трагични като тази. Трансформации, при които елементарни, даже положителни хора стартират да правят неприятни каузи за малко или дълготрайно време, които могат да се квалифицират като „ зли “.
Начало на професионална му кариера в сферата бележи „ Експериментът в пандиза Стамфорд “. Група студенти за разграничени на инцидентен принцип, едни от тях в ролята на пандизчии, другите на надзиратели за период от две седмици, в който да преживеят съответните обществени функции.
Надзирателите влизат в роля толкоз добре, че стартират бързо да тормозят грубо пандизчиите и да се обезчовечават. Дори самият Зимбардо се увлича в ролята си на шеф на пандиза, само че за благополучие неговата избраница го завръща към действителността.
Експериментът излиза отвън надзор и бива преустановен единствено след 6 дни. И въпреки всичко реализира своята цел, демонстрирайки по какъв начин напълно естествени хора могат доста бързо да претърпят трансформация, трансформирайки се в зли, даже жестоки.
Този опит въодушевява Зимбардо , който слага за своя съществена цел да изследва в елементи процеса, при който хората се поддават на „ Ефекта на Луцифер “ и какво би могло да се направи, с цел да се предпазим от него.
Зимбардо дефинира като главен фактор, настоящ при третирането на групата, „ дехуманизирането “ посредством агитация. За онагледяване на своето изказване той дава няколко образеца:
Хитлер и евреите
Децата в учебно заведение са принудени да четат истории, които изобразяват евреите във все по-негативна светлина; Прокарване на расови стандарти: потребление на физическите разлики като белег на по-нисък разсъдък, ловкост, изродяване на човешкия род; В лагерите са отнемани облеклата, косите, имената на лагерниците за обезличаването им.Лицето на врага (като ентусиазъм за бой)
Използване на стандарти на лица, униформи и други характерности за вдъхване на омраза;
„ Врагът ” е изобразен като изнасилвач, принудител на деца; „ Врагът “ е изобразен като мощен и студенокръвен.“Странен плод “
Абел Миеропол написа думите на песента, изпята от Били Холидей , въодушевен от линча на млади чернокожи мъже в южните щати на Съединени американски щати при започване на 20-ти век. „ Странният плод “ споделя за мъртвите им тела, останали да висят по дърветата.
Снимки на титли, направени от хора при линчовете, като тези на ловците на дивеч, служещи да трансфорат мъртвите млади черни мъже в плячка; Снимки на титли, направени в Ирак, на които се виждат разголени пандизчии, принудени да извършат дейности, които са кощунствени за техните религиозни вярвания. 
Дехуманизиращият език
Езикът може да се употребява по подобен метод, че изцяло да заличи безчовечността на даден акт.
Така убийството на шест милиона евреи е наречено „ финалното решение “. Убиването на цивилни във всеки скорошен спор е окачествено като „ коствена жертва “, а убийството на хора от личния лагер е „ другарски огън “.
Можем ли да обезвреждаме резултата на Луцифер?
Зимбардо е уверен, че сме длъжни да следваме личния си разсъдък, усеща и честен кодекс, като се придържаме към няколко елементарни стъпки:
Признавайте грешките си, не губете време в оправдания и продължавайте напред!
Бъдете деликатни и сериозни към дейностите на другите!
Помнете персоналната отговорност за дейностите си!
Защитавайте личната си характерност и еднаквост и й се наслаждавайте!
Уважавайте справедливата власт!
Балансирайте желанието си за приемане от групата с потребността ви от лична характерност!
Бъдете мнителни и внимавайте по какъв начин се показва дадена концепция!
Помислете за подтекста на времето! Решенията имат дълготрайни последствия.
Не жертвайте свободата за някаква илюзорна сигурност! (Борбата против тероризма докара до ограничение на главните човешките свободи).
Ето, че близо до невинността на бобените зърна в буркана на Дженес се крият и зверствата на Холокоста.
Но в случай че Зимбардо е прав, всички ние носим отговорност за това да предотвртим нашият личен Луцифер да придобие власт над душата ни.
