Инж. Кремен Георгиев „Не се очаква ръст на цените на парното. Възможно е те дори да станат по-ниски ”
За бъдещите цени на парното и положението на българската енергетика беседваме с Кремен Георгиев, енергетик с над 25 годишен опит, ръководител на Асоциацията на топлофикационните сдружения в България.
Инж. Георгиев, наближава 31 март, когато е крайният период, в който топлофикационните сдружения подават настояванията си за цените на топлоенергията през новия сезон? Какви се упованията?
Настина благодаря за този въпрос, тъй като тази процедура по ценообразуване се организира от години, само че съвсем постоянно се стига до известно напрежение измежду хората, без да има потребност от него.
Защо се стига до тези терзания?
Защото някои от сдруженията декларират чисто официално огромни покачвания на цената на топлоенергията, които обаче КЕВР постоянно не приема или „ орязва ”. Като „ орязва ” е меко казано. У нас цените на парното и топлата вода се вземат решение и дефинират от КЕВР, а не от топлофикациите. Казано най-разбираемо, някои сдружения желаят доста, само че получават малко. Всяка година го дублирам това и няма са се уморя да го върша, тъй като тези официални заявки съвсем постоянно се употребяват за основаване на обществено напрежение. Почват се едни заглавия- „ нарастване на топлото със 100% ”, „ парното скача три пъти ” и така нататък Няма такова нещо. Според мен покачване на цените на практика няма да има, а не изключвам те даже да паднат в някои градове, което ще е същинско „ знамение ” изключително на фона на голямата инфлация последните години.
Звучи прекомерно оптимистично?
В момента такива са прогнозите за цените на природния газ и въглеродните излъчвания. Те са относително по-ниски спрямо предходни интервали. Надявам се тази наклонност да се резервира. И въпреки всичко да не забравяме огромната инфлацията и това, че светът е в жестока геополитическа рецесия, а напълно покрай нас се води война. Тук бих желал да отлича ролята на КЕВР, която изключително под управлението на специалист като господин Иван Иванов, постоянно взима обществено виновни и уравновесени решения, които разрешават на топлофикационните сдруженията да продължат да действат, а на клиентите им да не заплащат висока цена.
Казвате разрешават на топлофикациите да „ продължат да действат ”. Това звучи като работа на ръба на оцеляването. Такава ли е обстановката?
Всъщност определението, което Вие давате „ оцеляване на топлофикациите ” е по - вярно. Аз просто се показвам по-политкоректно. У нас огромната част от тези предприятия от дълго време работят на „ ръба на оцеляването ”. Те настина действат без да осъществят съвсем никаква облага, а като изключим софийската топлофикация това са частни сдружения. Всъщност през огромни интервали от време, тези предприятия постоянно работят и на загуба и имат и огромни недовзети доходи. Наясно съм, че по-голямата част обществото няма да оцени по достолепие това, че тези компании и техните колективи, не престават да доставят топлинни услуги при доста тежки стопански условия, само че самият аз като енергетик с над 25 годишен опит знам какъв брой е мъчно и отговорно е това.
Имате ли съответни терзания, че тази година може да се сътвори повече обществено и политическо напрежение към положението на българската енергетика?
Почти съм уверен, че това ще се случи. За жал отиваме на шести път на предварителни избори за три години. А когато има избори, някои от политиците минават всевъзможни граници, с цел да натрупат дивиденти. Иначе българската енергетика, изключително въглищната, е пред на практика колапс.
Взеха се решения в Народното събрание, подписваха се съглашения с енергетиците и миньорите, щяха да се водят някакви договаряния с Европейската комисия, за които обществото щеше са бъде осведомено.
Не виждам нищо от това да се е случило. Всъщност ние енергетиците, изобщо не знаем какво се е случило или случва. Само едно нещо е очевидно, една от огромните въглищни централи в Маришкия басейн спря работа и редуцира 30% от чиновниците си. Ако страната не се вземе в ръце и не оказва помощ по някакъв метод за трансформацията на този бранш от енергетиката, той няма да се трансформира, а ще се ликвидира.
Инж. Георгиев, наближава 31 март, когато е крайният период, в който топлофикационните сдружения подават настояванията си за цените на топлоенергията през новия сезон? Какви се упованията?
Настина благодаря за този въпрос, тъй като тази процедура по ценообразуване се организира от години, само че съвсем постоянно се стига до известно напрежение измежду хората, без да има потребност от него.
Защо се стига до тези терзания?
Защото някои от сдруженията декларират чисто официално огромни покачвания на цената на топлоенергията, които обаче КЕВР постоянно не приема или „ орязва ”. Като „ орязва ” е меко казано. У нас цените на парното и топлата вода се вземат решение и дефинират от КЕВР, а не от топлофикациите. Казано най-разбираемо, някои сдружения желаят доста, само че получават малко. Всяка година го дублирам това и няма са се уморя да го върша, тъй като тези официални заявки съвсем постоянно се употребяват за основаване на обществено напрежение. Почват се едни заглавия- „ нарастване на топлото със 100% ”, „ парното скача три пъти ” и така нататък Няма такова нещо. Според мен покачване на цените на практика няма да има, а не изключвам те даже да паднат в някои градове, което ще е същинско „ знамение ” изключително на фона на голямата инфлация последните години.
Звучи прекомерно оптимистично?
В момента такива са прогнозите за цените на природния газ и въглеродните излъчвания. Те са относително по-ниски спрямо предходни интервали. Надявам се тази наклонност да се резервира. И въпреки всичко да не забравяме огромната инфлацията и това, че светът е в жестока геополитическа рецесия, а напълно покрай нас се води война. Тук бих желал да отлича ролята на КЕВР, която изключително под управлението на специалист като господин Иван Иванов, постоянно взима обществено виновни и уравновесени решения, които разрешават на топлофикационните сдруженията да продължат да действат, а на клиентите им да не заплащат висока цена.
Казвате разрешават на топлофикациите да „ продължат да действат ”. Това звучи като работа на ръба на оцеляването. Такава ли е обстановката?
Всъщност определението, което Вие давате „ оцеляване на топлофикациите ” е по - вярно. Аз просто се показвам по-политкоректно. У нас огромната част от тези предприятия от дълго време работят на „ ръба на оцеляването ”. Те настина действат без да осъществят съвсем никаква облага, а като изключим софийската топлофикация това са частни сдружения. Всъщност през огромни интервали от време, тези предприятия постоянно работят и на загуба и имат и огромни недовзети доходи. Наясно съм, че по-голямата част обществото няма да оцени по достолепие това, че тези компании и техните колективи, не престават да доставят топлинни услуги при доста тежки стопански условия, само че самият аз като енергетик с над 25 годишен опит знам какъв брой е мъчно и отговорно е това.
Имате ли съответни терзания, че тази година може да се сътвори повече обществено и политическо напрежение към положението на българската енергетика?
Почти съм уверен, че това ще се случи. За жал отиваме на шести път на предварителни избори за три години. А когато има избори, някои от политиците минават всевъзможни граници, с цел да натрупат дивиденти. Иначе българската енергетика, изключително въглищната, е пред на практика колапс.
Взеха се решения в Народното събрание, подписваха се съглашения с енергетиците и миньорите, щяха да се водят някакви договаряния с Европейската комисия, за които обществото щеше са бъде осведомено.
Не виждам нищо от това да се е случило. Всъщност ние енергетиците, изобщо не знаем какво се е случило или случва. Само едно нещо е очевидно, една от огромните въглищни централи в Маришкия басейн спря работа и редуцира 30% от чиновниците си. Ако страната не се вземе в ръце и не оказва помощ по някакъв метод за трансформацията на този бранш от енергетиката, той няма да се трансформира, а ще се ликвидира.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ