Разумът на човека трябва да е в любовни отношения с душата ~ Юз АЛЕШКОВСКИ
Юз Алешковски – стихотворец, ослепителен сатирик, бард, основоположник на съветската авторска ария. Роден през 1929 година, служил в тихоокеанския флот, лежал в лагерите на Сибир. Там е родена и популярната му ария " Другарю Сталин, вий огромен сте академик ". Гостуването на Юз Алешковски в България го среща с режисьора Рангел Вълчанов и Георги Борисов, с които води радушен диалог по необятните житейски тематики. Представяме ви част от споделените му мисли.
***
Другарю Сталин
Другарю Сталин, академик сте огромен,
в науките достигнал необята,
а аз съм елементарен руски задържан
и брянски вълк тук имам за другар.
Защо съм тук – не зная, да Ви кажа,
само че прокурорите ни постоянно са точни
и ето в Турухан съм през днешния ден осъден,
където царят беше Ви заточил.
И ето, в Туруханско се намирам,
тук часовоите са груби от студа,
повода, естествено, разбирам –
изострената класова битка.
***
" Един пролетен дъждовен следобяд седяхме с този необикновен осемдесетгодишен човек под стряхата на къщата, където ни беше събрал Георги Борисов. Юз е наполеоновска фигура, превзета от безумен безвъзрастов оптимизъм, който се вихреше като празничен фойерверк в словесния си полет. Думите му проблясваха и с мимолетния си искра осветяваха безкрайните тематики за всичко това, което човек се пита от раждането до гибелта си: за самоубийства, за листа в градината, идиотизма да нямаш религия и още, и още...
Впрочем читателят самичък ще се убеди какъв брой са безбрежни хоризонтите на неговото любознание към този единствен и толкоз хубав живот. "
Рангел Вълчанов
Баварската бира, която в диалога Юз назовава " божествена ", може да сътвори у някого неправилното усещане, че като множеството руснаци и той пие от сутринта. Нищо сходно, позволяваше си по чашка-две ракия през вечер, нормално след концертите и срещите си с читатели, и непрекъснато пречеше на останалите да пият, тъй като мразеше пияниците с безразсъден взор в близост му, а очевидно беше видял доста такива в живота си. " Августинската бира " си беше купил на летището в Мюнхен на път за София и пазеше за последния ден на престоя си. През цялото време на диалога ни строго следеше всеки от двама ни да пие еднообразно, никой никого да не ощети и в символ на изключително разположение на духа самичък наливаше. /Георги Борисов/.
За България
Не мога да опиша за България с две думи, това е несъмнено, само че ще се опитам да дефинира възприятията си. Ще кажа едно слисан съм от хубостта на тази страна, безусловно зелена, хълмиста, остаряла, културна. Опитвам се да не мисля за трагичната й история, за турското иго, за отношението на турците по отношение на религията и народа. Сега даже не бих отишъл до Истанбул и не тъй като ненавиждам турците, а тъй като одобрих историята прекомерно остро. Твърде близо до сърцето си я позволих... Но пък няма и да настоявам лицемерно, че това ми e попречило да се веселя на днешното лице на България, на народа й, на превъзходното й развиване след толкоз години сталински, брежневски, живковски застой. Впечатленията ми са доста. Надявам се, че ще се утаят и Бог ще ми даде опция да изразя тези свои усеща.
Бих споделил, че житейското ми предписание е да не виждам небето през микроскоп, а нужника с телескоп. И толкоз на това се крепи моята хармония. В България може да видиш куп дефекти, както и във всяка страна, примерно в образцовата Швейцария. Вгледам ли се от близко, като нищо ще открия много битови коварства, грозни страни на битието и в самата страна, и в народа й, въпреки всичко да наподобява толкоз благоустроено. Моят първи взор е оня, с който погледнах жена ми, единствената ми обичана жена Ирина. Това е пристрастеност. Има страни, които виждам в профил, незадълбочено, които не ми харесват, поради техните индустриални околности, да речем. Ей по този начин, от пръв взор намразих Ню Йорк, този знак на Новия свят, един безчовечен знак, въпреки там да има и разнообразни, и прелестни места... Но като цяло за мен Ню Йорк не съществува нито естетически, нито божествено. Това е скупчване от постройки, това е въплъщението на международния парадокс.
За ангелите, хората и вярата
Наистина, нас те ни виждат, ние тях не. Впрочем ние постоянно използваме израза " оня свят " и може би освен ангелите, а и знам ли кой още, може би и Боговете ни виждат от оня свят, няма метод да не е по този начин. Смятам, че вселената е сътворена и с разсъдък, и напълно съгласно своите усеща. Колкото до моята набожност, аз имам вяра от дете, когато към вярата ме тласнаха изцяло инцидентни и низки усеща, разсъдъкът или разсъдъкът ми тук нямаше нищо общо. Помолих се на Бог, а аз знаех единствено за един Бог, не бях изучавал еврейската вяра, тъй като и в фамилията ми, и към нас всички се опасяваха от религията. Намирах се в милиционерския сектор и се помолих на Богородица, насреща имаше черква и аз коленичих и се помолих на Господ и на Богородица: " Освободете ме " рекох. Освободиха ме след 10 минути, а можеха да ме пратят в пандиза, тъй като това се случи през войната, всички бяха крадци, хулигани и така нататък Точно в този миг се появи религиозното ми възприятие. После позаглъхна, тъй като бях като звяр, като хищник, не озлобен някой див звяр, а просто бях като животно, ето по този начин е по-точно. На съветски език звярът е злобен див звяр, а аз бях като крава или, няма значение, като вълк, куче, котарак. Наслаждавах се на битието, четях доста, имах, несъмнено, разнообразни усещания от прочетеното, въпреки да не ги усвоявах задълбочено, и като почнах да ставам по-възрастен, в мен се пробуди оня дух, който с изключение на душата очевидно съществува във всеки човек, а душата ми тогава почна да става по-грамотна, да кажем, по-зряла. Без да зная това, аз към този момент възприемах света като книжовник, и когато успявах да изразя себе си, показвах възприятията, провокирани в мен от действителността. Бях може би и стихотворец, първоначално пишех стихотворения. Прозата пристигна по-късно като изгора, като единствена изгора.
За десетте Божи заповеди
Има единствено 10 заповеди. Смята се, че това е максимумът. Не е допустимо да изпълняваш всяка от тях. Но религията няма да ти каже: изпълнявай ги, в случай че можеш, а не можеш ли, не ги изпълнявай. Религията споделя едно и това е сякаш заветът на самия Бог не прави това, не прави това! Отидеш ли да се изповядаш и си признаеш, че си сторил нещо, те питат: " Разкая ли се надълбоко? " Ако си се разкаял надълбоко, ще ти се елементарни, само че в случай че на свещеника му се стори, че не се разкайваш изключително, постановат ти по този начин наречената епитимия. Всичко дотук казано е част от заповедта " Не убивай! ". Когато самоубиецът поставя завършек на живота си не ми се ще да встъпвам в етичната страна на въпроса, необичайно ми е да приказвам за това, той е по-виновен от разбойника, изтрепал цяло семейство. Смятам, че е неетично даже да го обсъждаме. Няма да се задълбаваме в тези проблеми, не знаем кое по какъв начин става, пък и ние с вас интуитивно, популярност Богу, не сме самоубийци, нали по този начин? Направили сме много, с цел да влошим здравето си, тъй като доста сме пили, яли, злоупотребявали сме с власт, чревоугодие, с какво ли не. Питат ли ме: " Защо направи по този начин? ", ще отговоря: " Слаб съм, а тези неща ми доставиха наслада ". Сега си заплащам.
За индуистката вяра, будизма и Бога
Индуистката вяра, която се съмнява даже в това, че има Бог, ми наподобява на пръстов отпечатък, оставен в къщата от нарушител. Разумът е кадърен да стигне до какво ли не, даже до отрицанието на Бог. Няма, коства ми се, граници, които да спрат разсъдъка. Затова считам, че неналичието на религия, на религиозно възприятие е най-голямата нелепост в индивида, освен това, смешно е. Убеден съм, че това разсмива небесата. И когато някой ми споделя: " Аз съм безбожник ", давам отговор му: " Бъди си безбожник колкото искаш, единствено не прави никому зло, тъй като ти не вярваш в Бог, само че Бог има вяра в теб. Затова си толкоз щастлив, радостен, мислиш, четеш книги, имаш си жена, водка, опция да пътуваш, а гордо заявяваш, че си безбожник. Според мен ти си глупак ". Без да се считам за просветител, приказвам с мнозина и им споделям: " Не вярваш, само че Бог има вяра в теб, тъй като ядеш, пиеш, живееш, съществуваш, мислиш и по този начин нататък ". И тези хора почват да се отнасят по-сериозно към този в действителност елементарен факт. Колкото до индуистката вяра, в етичен проект главната проповед на будизма е вярна ненапълно, тъй като светът в действителност е цялостен със страдалчество и ние бихме желали да се освободим от него. А християнската вяра твърди противоположното: страдай, само че не си слагай въжето на шията. Ако ориста ти праща тествания, постарай се да ги понесеш мъжествено. Само един асистент имаш - или ще са околните ти, или ще са Небесата. А доста хора в действителност знаят, че единствено случайността ги е избавила или, както те споделят, Ангелът, или Бог им е оказал помощ и така нататък Това е разликата сред християнството и будизма. Но даоизмът съгласно мен е напълно друга вяра, която по-малко мисли за безсмъртието и която е сплав от вяра, лирика, философия. Затова я обичам. Изключителна лирика има в краткостта на някои положения. Например напълно елементарното: " Най-силният е най-слабият, най-слабият е най-силният. "
Никога не трябва да се гордеем, с нищо не трябва да се гордеем. Особено с разсъдъка си. Не душата основава концепциите концепцията за солидарността на трудещите се, концепцията за освобождението, концепцията за равенството и братството, все хрумвания, хрумвания, хрумвания. Единствено разсъдъкът ги основава. А душата след това страда от това. Но в случай че разсъдъкът на индивида е в любовни връзки с душата, тогава нещата са напълно разнообразни. Тогава като в брака настава естетика. И когато душата каже: " Не прави това ", разсъдъкът я слуша...
* Избрани фрагменти от изявлението на Георги Борисов и Рангел Вълчанов с Юз Алешковски, оповестено в LiterNet
Снимки ~ ru.wikipedia.org, rutracker.org
