Юпитер направи най-близкото си приближаване до Земята от 59 години

Юпитер направи най-близкото си доближаване до Земята от 59 години насам на 26 септември, съгласно НАСА, оповестява CNN, цитира бТВ.

 

Най-голямата планета в нашата слънчева система, газовият колос Юпитер, бе в позиция, тъй че Земята да е тъкмо сред него и слънцето, сподели Трина Л. Рей, заместител теоретичен началник на задачата Europa Clipper в лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния.
 
Космическата организация в началото сподели, че Юпитер ще направи най-близкото си доближаване до Земята от 70 години, само че поправя изказването си, откакто откри грешката, сподели представител на НАСА.
 
В тази позиция има към 590,6 млн. километра сред Земята и Юпитер, съгласно НАСА. Юпитер е на към 965,6 млн. километра от родната ни планета в най-отдалечената си точка, сподели галактическата организация.
 
Близката инфрачервена камера на Webb (NIRCam) изобразява обекти в близкия инфрачервен диапазон от 0,6 до 5 микрона, тъй че Нептун не наподобява наследник през Webb. Всъщност газът метан толкоз мощно всмуква алената и инфрачервената светлина, че планетата е наподобява много тъмна при тези близки инфрачервени дължини на вълната, като се изключи местата, където има облаци на по-виока надморска височина. Такива облаци от метан и лед са изпъкнали като ярки линии и петна, които отразяват слънчевата светлина, преди тя да бъде всмукана от метана.

Юпитер е в съпротива на всеки 13 месеца, продължителността на времето, належащо на Земята да обиколи Слънцето по отношение на Юпитер, съгласно EarthSky.

 

Нито Земята, нито Юпитер обикалят към слънцето в съвършен кръг, което прави всяко засичане на малко по-различно разстояние, сподели Рей, който също е откривател на НАСА за Радар за оценка и сондиране на Европа.

 

Как да гледате

Юпитер изглеждаше по-ярък и по-голям в небето. Газообразната планета се появи на небето към залез слънце и изглеждаше перлено бяла с просто око, сподели Патрик Хартиган, професор по физика и астрономия в университета Райс в Хюстън.

 

На небето са се виждали и три или четири от луните на Юпитер, в това число Европа.
 
Тези кратери са се образували от удар на астероид на Марс на 5 септември 2021 година, първият открит от InSight на НАСА. Направено от Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА, това усъвършенствано цветно изображение акцентира праха и почвата, нарушени от удара, в синьо, с цел да направи детайлите по-видими за човешкото око.

 

Оставащи събития през 2022 година

Тази година се чакат още три пълнолуния:
 
9 октомври: Луната на Хънтър

8 ноември: Боброва луна

7 декември: Студена луна

 

Индианските племена имат разнообразни имена за цялостните луни, като „ луната на изсъхващата трева “ на племето Шайени за тази, която се случва през септември, и „ пукащите дървета “ на племето Арапахо за пълнолунието, което се случва през декември.

 

Уловете пика на тези идни събития от метеоритен дъжд по-късно тази година, съгласно управлението за метеоритен дъжд за 2022 година на EarthSky:

 

Дракониди: 8-9 октомври

Ориониди: 20-21 октомври

Южни Тауриди: 5 ноември

Северни Тауриди: 12 ноември

Леониди: 17-18 ноември

Джеминиди: 13-14 декември

Урсиди: 22-23 декември

 

Ще има още едно цялостно лунно затъмнение и отчасти слънчево затъмнение през 2022 година Частичното слънчево затъмнение на 25 октомври ще бъде очевидно от хората в елементи от Гренландия, Исландия, по-голямата част от Европа, Североизточна Африка и Западна и Централна Азия.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !