Градските часовници - пазители на времето
Юлия КУЛИНСКА
" Стройна се Калина вие над брега усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "... Не, това не е ехтене от конкурс за остарели градски песни. Мелодията от " Неразделни " всяка вечер ехти от градския часовник в Трявна, където е роден създателят на стиховете Пенчо Славейков.
Едва ли има потребност да рисуваме с думи славата на сгушилия се в пазвата на Балкана град на занаятите и дърворезбата. Жителите му назовават часовниковата кула " Тревненският сахат ". Тя е издигната през 1814-1815 година от локални майстори и до през днешния ден е гордо изправеният знак на града. Легенда споделя, че с цел да склонят османската власт да даде позволение за градежа на кулата, тревненци трябвало да се откажат да носят обичайния и величествен накит за глава, наименуван сокай. Тя е с инсталиран часовников механизъм, който в началото бил единствено с камбана, без циферблат и стрелки.
Над 40 са непокътнатите часовникови кули, които и през днешния ден оповестяват какъв брой е часът " отвисоко ". Техните истории си наподобяват, а географското им систематизиране демонстрира кои са били развитите обитаеми места в България преди няколко века. > Градският часовник постоянно е на чаршията > Вълнообразни фрески украсяват корнизите на кулата в Ботевград
в центъра на града. Обикновено за построяването му пари е давал локалният еснафин. Обикновеният човек нямал потребност от тъкмо време. Той се ориентирал по слънцето. Занаятчиите и търговците обаче имали потребност от тъкмо работно време. И защото по тези времена ръчните часовници били огромна необичайност, почнали да се строят часовникови кули.
Модата на градските часовници е пренесена от Западна Европа. У нас те стават изключително съвременни в края на XVIII и началото на XIX век, когато занаятите бележат подем, а търговията се отваря за страните от Европата. С естествено присъщ нюх към красивото и хармоничното, тогавашните дюлгери оформят архитектурния образ на селищните центрове в страната. Часовниковите кули, като се изключи че отмерват работното време, са и самобитни наблюдателници и предупредително средство при набези и пожари.
Днес тези архитектурни монументи са емблематично място за срещи, а майсторски изваяните силуети постоянно са знак на обитаемото място, където гордо извисяват снага.> Един от знаците на крайдунавския Свищов > - Часовниковата кула, тази година навършва 260 лета, откогато краси центъра на достолепния град. Тя извисява снага тъкмо против входа на Стопанската академия " Д. А. Ценов ". Кулата е издигната през 1763 година от майстора каменоделец Богдан. Данните за градежа й са върху две мраморни плочи с надпис на арабски език. Градежът й е в характерен възрожденски архитектурен жанр с основен корпус и двукатна дървена надстройка. Изградена е от малък обработен камък, а по четирите ъгъла е декорирана с бял варовик. На върха се извисява двукатна дървена надстройка с часовник и куличка над него.
Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовски търговец Янчо Станчов. По време на огромното земетресение през 1977 година часовниковата кула е наранена доста, само че е укрепена и продължава със звънка мелодия да отмерва времето.
Една от най-красивите часовникови кули > Градският часовник в Свищов навърши 260 години
се намира в града на чешмите Златица. Сградата й е издигната през далечната 1777 година, а височината й е почти 17 метра. Местните описват, че часовникът, който бие на всеки кръговиден час, се чува в радиус от 7-8 километра. Преданието споделя, че в началото с издигането на часовниковото оборудване са се заели майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите за градежа били набавени от локалното българско и османско население. След Освобождението обаче часовниковият механизъм бил свален и никой не знае в каква посока бива отвеян. За наслада на жителите на Златица, кулата била възобновена през 1922 година
Ботевград, чието име подухва революционната мисъл, е> белязан от изящното въздействие на барока > Вълнообразни фрески украсяват корнизите на 150-годишната часовникова кула. Тя е издигната през 1866 година от локалния занаятчия строител Вуно Марков и е висока 30 м. Заради странната фасадна стилистика, която отличава постройката от всички останали часовникови кули в страната, тя е оповестена за архитектурно-строителен монумент.
Историята споделя, че директно след построяването на върха си кулата имала дървена къщурка, от която на всеки кръговиден час излизала кукла - мохамеданин с фес, който се покланял, до момента в който камбанният звън отброявал часа. След Освобождението обаче този знак на империята бил свален и изгорял от локалните.
Любопитна е и историята на градския часовник във Враца, именуван " кулата на Мешчиите ". Тя е правоприемник на първата часовникова кула в града, която била издигната от авторитетни и богати аянски родове. Те желали да засилят властта си и да всеят боязън измежду поробеното население. Първата кула, която по-късно била съборена, е издигната през 1762 година, а новата сграда се е приемала за знак на занаятчийския напредък и зародилия се блян към европеизация на селището. Камбанният звън, както и през днешния ден, непроменяемо е отмервал и диктувал работния темп в дните на чаршията.
В Добрич, столицата на житницата на България, през далечната 1762 година дубровнишкият академик Руджиер Бошкович пръв дава сведения на Запада, че в посетената от него околност има часовникова кула. Век по-късно в остарял османски документ се оповестява за градежа на градския часовник, който бил > от дялани камъни и с форма на правоъгълник > По-късно кулата била приспособена да действа и като противопожарна наблюдателница. През 1965 година е била съборена и след години издигната още веднъж по мемоари, скици и фотоси, съхранени в музейната колекция. Днес часовниковата кула е висока 21 метра и това, което най-силно буди интерес, е тежината на камбаната й - 320 кг, и ръчнонавиващият се часовников механизъм.
Свои часовници имат още Пазарджик, Благоевград, Елена, Берковица, Разград и други градове. В София също имало часовникова кула, намирала се зад конака, който след това станал замък. Но в по-ново време била разрушена.
Днес всеки има часовник на ръката. Може да разбере времето и в случай че огледа мобилния телефон или таблета си. Часовниковите кули са изгубили главното си предопределение да демонстрират какъв брой е часът. Останал е единствено чарът им, който е вечен през годините...>
" Стройна се Калина вие над брега усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "... Не, това не е ехтене от конкурс за остарели градски песни. Мелодията от " Неразделни " всяка вечер ехти от градския часовник в Трявна, където е роден създателят на стиховете Пенчо Славейков.
Едва ли има потребност да рисуваме с думи славата на сгушилия се в пазвата на Балкана град на занаятите и дърворезбата. Жителите му назовават часовниковата кула " Тревненският сахат ". Тя е издигната през 1814-1815 година от локални майстори и до през днешния ден е гордо изправеният знак на града. Легенда споделя, че с цел да склонят османската власт да даде позволение за градежа на кулата, тревненци трябвало да се откажат да носят обичайния и величествен накит за глава, наименуван сокай. Тя е с инсталиран часовников механизъм, който в началото бил единствено с камбана, без циферблат и стрелки.
Над 40 са непокътнатите часовникови кули, които и през днешния ден оповестяват какъв брой е часът " отвисоко ". Техните истории си наподобяват, а географското им систематизиране демонстрира кои са били развитите обитаеми места в България преди няколко века. > Градският часовник постоянно е на чаршията > Вълнообразни фрески украсяват корнизите на кулата в Ботевград
в центъра на града. Обикновено за построяването му пари е давал локалният еснафин. Обикновеният човек нямал потребност от тъкмо време. Той се ориентирал по слънцето. Занаятчиите и търговците обаче имали потребност от тъкмо работно време. И защото по тези времена ръчните часовници били огромна необичайност, почнали да се строят часовникови кули.
Модата на градските часовници е пренесена от Западна Европа. У нас те стават изключително съвременни в края на XVIII и началото на XIX век, когато занаятите бележат подем, а търговията се отваря за страните от Европата. С естествено присъщ нюх към красивото и хармоничното, тогавашните дюлгери оформят архитектурния образ на селищните центрове в страната. Часовниковите кули, като се изключи че отмерват работното време, са и самобитни наблюдателници и предупредително средство при набези и пожари.
Днес тези архитектурни монументи са емблематично място за срещи, а майсторски изваяните силуети постоянно са знак на обитаемото място, където гордо извисяват снага.> Един от знаците на крайдунавския Свищов > - Часовниковата кула, тази година навършва 260 лета, откогато краси центъра на достолепния град. Тя извисява снага тъкмо против входа на Стопанската академия " Д. А. Ценов ". Кулата е издигната през 1763 година от майстора каменоделец Богдан. Данните за градежа й са върху две мраморни плочи с надпис на арабски език. Градежът й е в характерен възрожденски архитектурен жанр с основен корпус и двукатна дървена надстройка. Изградена е от малък обработен камък, а по четирите ъгъла е декорирана с бял варовик. На върха се извисява двукатна дървена надстройка с часовник и куличка над него.
Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовски търговец Янчо Станчов. По време на огромното земетресение през 1977 година часовниковата кула е наранена доста, само че е укрепена и продължава със звънка мелодия да отмерва времето.
Една от най-красивите часовникови кули > Градският часовник в Свищов навърши 260 години
се намира в града на чешмите Златица. Сградата й е издигната през далечната 1777 година, а височината й е почти 17 метра. Местните описват, че часовникът, който бие на всеки кръговиден час, се чува в радиус от 7-8 километра. Преданието споделя, че в началото с издигането на часовниковото оборудване са се заели майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите за градежа били набавени от локалното българско и османско население. След Освобождението обаче часовниковият механизъм бил свален и никой не знае в каква посока бива отвеян. За наслада на жителите на Златица, кулата била възобновена през 1922 година
Ботевград, чието име подухва революционната мисъл, е> белязан от изящното въздействие на барока > Вълнообразни фрески украсяват корнизите на 150-годишната часовникова кула. Тя е издигната през 1866 година от локалния занаятчия строител Вуно Марков и е висока 30 м. Заради странната фасадна стилистика, която отличава постройката от всички останали часовникови кули в страната, тя е оповестена за архитектурно-строителен монумент.
Историята споделя, че директно след построяването на върха си кулата имала дървена къщурка, от която на всеки кръговиден час излизала кукла - мохамеданин с фес, който се покланял, до момента в който камбанният звън отброявал часа. След Освобождението обаче този знак на империята бил свален и изгорял от локалните.
Любопитна е и историята на градския часовник във Враца, именуван " кулата на Мешчиите ". Тя е правоприемник на първата часовникова кула в града, която била издигната от авторитетни и богати аянски родове. Те желали да засилят властта си и да всеят боязън измежду поробеното население. Първата кула, която по-късно била съборена, е издигната през 1762 година, а новата сграда се е приемала за знак на занаятчийския напредък и зародилия се блян към европеизация на селището. Камбанният звън, както и през днешния ден, непроменяемо е отмервал и диктувал работния темп в дните на чаршията.
В Добрич, столицата на житницата на България, през далечната 1762 година дубровнишкият академик Руджиер Бошкович пръв дава сведения на Запада, че в посетената от него околност има часовникова кула. Век по-късно в остарял османски документ се оповестява за градежа на градския часовник, който бил > от дялани камъни и с форма на правоъгълник > По-късно кулата била приспособена да действа и като противопожарна наблюдателница. През 1965 година е била съборена и след години издигната още веднъж по мемоари, скици и фотоси, съхранени в музейната колекция. Днес часовниковата кула е висока 21 метра и това, което най-силно буди интерес, е тежината на камбаната й - 320 кг, и ръчнонавиващият се часовников механизъм.
Свои часовници имат още Пазарджик, Благоевград, Елена, Берковица, Разград и други градове. В София също имало часовникова кула, намирала се зад конака, който след това станал замък. Но в по-ново време била разрушена.
Днес всеки има часовник на ръката. Може да разбере времето и в случай че огледа мобилния телефон или таблета си. Часовниковите кули са изгубили главното си предопределение да демонстрират какъв брой е часът. Останал е единствено чарът им, който е вечен през годините...>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ