Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на

Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на Техеранската конференция, 28 ноември 1943 година Снимка: АП

На 28 ноември 1943 година в Техеран, Иран, е открита конференция на държавните ръководители на страните съюзнички по време на Втората международна война – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, така наречен Техеранска конференция. Страните са показани от ръководителя на Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин, министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил и президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт. Конференцията приключва на 1 декември 1943 година Приета е декларация на трите страни, в която се показва цялостно единодушие " по отношение на мащаба и периодите на интервенциите, които ще бъдат подхванати от изток, запад и юг " за обезпечаването на дълготраен мир.

В архивите на Българска телеграфна агенция може да се наблюдава тази историческа среща и упованията към нея още преди началото ѝ. В служебния обзор на непознатия щемпел на организацията е оповестена информация, която разказва настройките преди 28 ноември 1943 година:

Срещата сред Рузвелт, Чърчил и Сталин

„ Газет де Лозан “ (22 ноември 1943 г.) помества следното известие от Вашингтон:

Добре осведомените среди декларират, че неотдавна ще се състои нова среща сред Рузвелт и Чърчил, на която ще участва може би и Сталин. Прибавя се, че даже в случай че  Сталин не би могъл да напусне Москва, тази среща не ще бъде отсрочена, защото Рузвелт и Чърчил имат да уреждат значими въпроси. Смята се, че двамата политици ще вземат решения по отношение на околните дейности против Германия. Някои среди са уверени, че часът за навлизане в европейския континент от запад и изток наближава толкоз повече, че в Лондон към този момент се приказва за идното назначение на военачалник Маршал за главнокомандващ  съюзническите сили на новия фронт.

Надяват се, че Сталин  ще дойде, когато стартират разискванията, които ще се отнасят без подозрение до военни въпроси, заради което тази конференция ще бъде най-решителната през сегашната война. Не е изключено главнокомандващите на сухоземните и въздушни съюзнически сили да бъдат свикани, с цел да оказват помощ на тримата политици в техните разисквания.

Военните специалисти считат, че тази конференция не ще приключи, преди да бъдат прегледани военните събития във всичките им детайлности и преди да бъде избран решителният час. Същите среди прибавят, че Червената войска вероятно ще стартира нова офанзиви с необятен обхват на деяние, в която ще вземат присъединяване всички съветски запаси сега, когато стартира нахлуването на континента от запад. Така германците ще бъдат сложени в критическо състояние. Във Вашингтон се надяват, че съюзническите проекти плануват дейности от подобен огромен обхват, които разрешават да се чакат решителни победи през идното лято. 

Коментарите в непознатия щемпел в очакване на „ огромните събития “ не престават и на идващия ден. В архивите на Българска телеграфна агенция четем:

Съюзниците и немският народ

„ Газет де Лозан “ (23 ноември 1943 г.) помества следното известие от лондонския си сътрудник:

В атмосферата на очакване, която владее в Лондон, на всички места се приказва, че ще се развият огромни събития. Това е по отношение на прословутата среща сред Рузвелт, Чърчил и Сталин по отношение на решението и държанието, което ще възприемат по отношение на … Германия.

Припомнят се две събития, които предхождаха рухването на  Мусолини: мощните бомбардировки на италиански градове и посланието Чърчил - Рузвелт до италианския народ. През последните дни бомбардировките над немските градове бяха с огромна мощ, а американските наблюдаващи считат, че не е изключено към немския народ да бъде отправено едно сходно обръщение, което би предиздвикало да избухне съществуващото неодобрение и посредством което би се разбрало каква ще бъде реакцията на противофашистките детайли в Райха.

Наистина, способените лондонски  лица не се произнасят още върху тази опция, само че постоянството, с което някои политически коментатори не престават и в този момент, един месец преди Коледа, да пазят популяризираната от началото на есента теза, съгласно която войната щяла да приключи още през 1943 година, заслужава внимание. Между тази група оптимисти се намира и дребен брой икономически експерти, които разгласяват посредством организация „ Ройтер “ /без тази организация да поема отговорност/ един бюлетин, който е доста четен в стопанските среди. Последният брой на този бюлетин подмята съображението, че „ нито немските индустриалци, нито немските генерали не са толкоз глупави, с цел да не могат да схванат, че прекратяването на военните дейности непременно е единственият късмет, който им остава, с цел да избегнат цялостното заличаване на немския индустриален уред от въздушните бомбардировки “…

Очакванията от идното събитие не са еднопосочни, даже има противоположни тълкувания за смисъла на срещата. Отново в служебния обзор на непознатия щемпел Българска телеграфна агенция разгласява материал на „ Трибюн де Женев “, който демонстрира настроенията дни преди този момент:

Какви въпроси ще преглеждат Рузвелт, Чърчил и Сталин?

„ Трибюн де Женев “ (23 ноември 1943 г.) помества следната дописка от Лондон:

Нито едно събитие от сегашната война не е предизвиквало още в лондонските политически кръгове толкоз разисквания, колкото близката среща сред Сталин, Рузвелт и Чърчил. Ако по този случай би трябвало да се подчертае огромното значение на тази среща, може да се допусна също, че в разните предсказания, повече или по-малко сензационни, заема огромно място войната на нерви. В Лондон има наблюдаващи, които декларират пред света, че в съюзническия лагер считат, че войната ще приключи още този година. Други кръгове пазят безмълвие, като означават единствено, че се приготвят огромни събития зад кулисите и че може да се допуска, че Коледа ще бъде отпразнувана като празника на мира.

Като твърдо симптоматични се означават нарежданията на английското държавно управление за възобновяване на осветлението по улиците, а неочакваното анулиране на затъмнението кара да се мисли към този момент за близкия завършек на военните дейности.

Интересно по този мотив е да се означи двете изцяло противоположни тълкувания, които се дават за срещата на тримата държавници. В среди, които не се губят в смели догатки и които гледат невъзмутимо на събитията, като се основават на декларациите на английския министър-председател, че 1944 година ще докара до най-жестоки и решителни сражения, се декларира, че срещата Сталин - Рузвелт - Чърчил ще се занимае на първо място с военни въпроси, които остават да бъдат прегледани преди огромната коледна атака на запад и на изток. На тази теза се опълчва една друга напълно противоположна теза, за която въпросната среща е един тип „ първа мирна конференция “, която не би трябвало да се занимава с военни въпроси, защото мирът е пред вратата. Според тази теза, на срещата ще бъдат уговорени единствено изискванията за помирение и мир.  

Не ще подозрение, че би било благоразумно да се вземе междинното състояние сред две крайни схващания, без, несъмнено, да се изключи, че се приготвят в близки дни огромни исторически събития. Но мъчително би било да се показа мнението на някои от огромни оптимисти, които считат, че тези събития ще предхождат директно един мир с Германия. Също по този начин откриването на втори фронт в западна Европа, за който някои мислят, наподобява необикновено в това годишно време. Ние сме по-склонни да считаме, че самата конференция Рузвелт - Чърчил - Сталин, която би трябвало да се открие в края на седмицата и която ще съвпадне с началото на огромната въздушна атака против Германия, оповестена от много дълго време, съставлява основното събитие. 

Въпросителните остават и след 28 ноември, което проличава от различен материал в архивите на Българска телеграфна агенция:

Преговори за мир?

“Акшам “ (30 ноември 1943 г.) помества публикация от Г. Н. Садък, който, като означи последните клюки за мир във връзка със срещата Рузвелт - Чърчил - Сталин, както и по отношение на дипломатическата активност на Ватикана и с изказвания на видни лица в Англия, написа:

Фактът, че лондонските вестници се занимават с този въпрос демонстрира, че измежду британското публично мнение съществува предпочитание за мир и че всички сведения по този въпрос се посрещат добре в Лондон.

След капитулацията в Италия и откакто Германия се ограничи в една мъчна отбранителна война, признаци за разколебаване се означиха измежду нейните съдружници – Румъния, Унгария, България; усилиха се разрушенията и усложненията от въздушни бомбардировки и е допустимо Германия да желае още един път да откри пътя към мира. Каквито оферти и да е показала Германия на папата, знае се, че съдружниците не ще желаят да договарят с господин Хитлер и партията му. От друга страна, господин Хитлер и другарите му няма да одобряват безусловна капитулация. Две условия са нужни, с цел да има мир: дълбока смяна в Германия и занемаряване от страна на съдружниците на формулата за безусловна капитулация. Но не виждаме още тези условия да са налице. Следователно, в случай че някаква постъпка за мир е била направена от Германия, повода би трябвало да се дири в други съображения. Причината може да бъде, че Германия, решена да води война до дъно, желае да покаже на народа си, че няма различен излаз, като потвърди, че действия за мир не дават резултат и по подобен метод трансферира върху неприятеля цялата отговорност за това. Възможно е също Германия, откакто предложи за финален път мир на съдружниците, да съобщи, че тя ще се разбере със Съветска Русия. След Московската конференция няма изгледи Съветска Русия да изостави съдружниците си, само че Германия още не е изгубила всяка вяра. Тя още се надява, че Съветите не ще продължат войната, откакто доближат, както желаят, до полската граница, само че това не е всичко. Пред невъзможността за мир със Съветска Русия Германия може да си послужи, като с оръжие, с мисълта за съглашение с нея. Или Германия ще бъде сломена, или, в случай че Хитлер се отдръпна, комунистическо ръководство ще вземе властта в Берлин. Това безпокойствие проличава в последните публикации на доктор Гьобелс. От друга страна, говорейки за желанието на Германия да реализира политическа победа, британският министър на информацията сподели, че Хитлер се надява на различие измежду съдружниците: оня, който провокира такива различия, ще услужи на Хитлер. В това предизвестие се усеща известно безпокойствие и заради това, съдружниците не желаят дори да слушат Германия по тази точка, тъй като се притесняват да не възбудят съмнения у Съветите. 

Независимо от това, дали стават или не мирни сондажи при папата и дали тези сондажи ще дадат или не резултати през днешния ден, едно е открито: концепцията за мир за пръв път е отбелязала сериозен напредък…

Публикуваните в служебния обзор на непознатия щемпел на Българска телеграфна агенция материали демонстрират, че макар другите тълкувания, упованията са конференцията да даде отговори на значими въпроси:

Срещата Рузвелт - Чърчил - Сталин

„ Сон Поста “ (2 декември 1943 г.), разяснявайки известията за срещата сред Рузвелт, Чърчил и Чан Кайши в Кайро и последвалата против сред първите двама и Сталин в Техеран, апропо написа:

Конференцията в Техеран ще бъде най-важната от всички конференции, състояли се в сегашната война, тъй като от нея ще зависи ориста на света и най-много на дребните нации. Не ще и подозрение, че след тази конференция някои въпроси, които в този момент наподобяват доста неразбираеми, ще бъдат внезапно изяснени.

„ Ватан ” (2 декември 1943 г.) по същия мотив написа:

Какви ще бъдат решенията на тая среща на колосите? Какви ще бъдат новите акции? По това към този момент не знаем нищо. Едничкото, което знаем, е, че без значение от новите ери, които тази среща може да открие, тя ще има надълбоко въздействие върху хода на войната.

Архивите на Българска телеграфна агенция пазят и свидетелства за резултатите и какви са първите реакции: 

Техеранското официално съобщение

„ Донау цайтунг ” (9 декември 1943 г.) написа:

„ Цeли пет дни участващите в Техеранската среща, държаха свeта със спотаен мирис в очакване на присъдата. От Техеран трябваше да дойдат най-сензационните и най-големите вести от тази война. А какво излезе в реалност. Крещящата планина роди мишка. Рядко е имало официално съобщение по този начин безсъдържателно и осъждано, а дори за неговото редактиране бяха дадени цели пет дни. Колко огромни би трябвало да са били разликите на Техеранската конференция, веднага като е било нужно толкоз дълго време, с цел да се изготви едно такова малко официално съобщение. Наистина, съдружниците още веднъж твърдят, че са постигнали стопроцентово единение, само че сходни уверения се даваха още от Кайро, Москва, Вашингтон и Квебек. Конференцията на съдружниците могат да се нарекат, както се акцентира в берлинските политически кръгове, конференции на непрекъснато единство, таман тъй като единението в никакъв случай не се реализира.

Единение е било реализирано в Техеран най-вече дотолкоз, доколкото Чърчил и Рузвелт са приели напълно настояванията на Сталин…В първата си част Техеранското официално съобщение се занимава с военни въпроси, а във втората си част - с въпроси от следвоенното устройство. Както се акцентира в берлински военни кръгове, от първата част въобще не е казано нещо ново. Комюникето дава обещание дейности на изток, запад и юг. Но с това заричане се повтаря единствено това, което неприятелят би желал да реализира още от началото на войната, само че което още не е осъществил. Единственото съответно изявление на официалното съобщение съставлява повторното заричане за разкриване на втори фронт. Тук Сталин има цялостна победа.

Също по този начин неразбираеми са данните на официалното съобщение по отношение на следвоенното устройство. Според берлински схващания преднамерено са използвани такива неразбираеми изречения, с цел да може официалното съобщение да се пояснява от всеки един от участниците по този начин, както той си желае. Поканата, която се съдържа в официалното съобщение към всички нации да образуват едно международно семейство от демократически народи, се схваща напряко като подигравка… 

*****

Първата последица от срещата в Техеран

„ Ла републик ” (6 декември 1943 година ) Една от първите последствия от срещата Рузвелт – Сталин – Чърчил ще бъде една въздушна атака от три страни срещу Германия, т.е. от запад, юг и северозапад. От друга страна, всичко сочи, че съдружниците са подготвени да стартират огромна пропагандна акция, за да провокират капитулацията на Румъния, България и Унгария.

*****

Във „ Ватан ” (8 декември 1943 г.)  А. Ялман написа:

Участниците в конференцията разчитат на днешните и утрешните си сили, с цел да пречупят могъществото на немската армия, като търсят поддръжката на всички нации, огромни и дребни, които са срещу насилието, потисничеството и робството. Всичко това може да е вярно и разумно съгласно остарелия нрав и старите ограничения. Двата съперника са взели оръжие един срещу различен и ще не престават да се бият, до момента в който единият от тях изиска благосклонност. Това е традицията на предишното. Работите се променят, когато задачата е да се сътвори един свят без принуждение, подтисничество и иго. Тогава се постанова на всички нации, които са виновни за това дело, дългът да се борят срещу себе си, с цел да победят духа на възмездие и склонността да дирят реванш. Ако съдружниците могат да победят себе си в това отношение, всичко се променя. Тогава ще стане допустимо да се получи доверието и на немския народ при установяването на нов ред в света и да се пресекат напъните на националсоциалистите да не престават войната. Всъщност, популацията в Германия е жертва на редица събития, които станаха срещу волята му. Всички непознати наблюдаващи настояват, че немският народ не е желал войната, че е гледал с паника нейното доближаване, че е схванал истината и че се стреми към мир. Ако силите, които споделят, че се нагърбват с отговорността да възстановят дълготраен мир, отдават еднообразно значение на психическите и материални фактори, те биха разбрали нещастията на немския народ, заставен ще не ще да продължава да води война. Те биха могли да създадат непотребни доста жертви и да реализират мир, без да се отклоняват от правилата.

Инфо: Българска телеграфна агенция