За първи път: Йордан Таков проговори за двойното убийство на баща и син Ботеви в Кършияка
Йордан Таков, който е упрекнат в двойното ликвидиране на татко и наследник Ботеви, през днешния ден за първи път даде пояснение пред съда и описа детайлното за случката през неговия взор.
Йордан Таков е първи братовчед на Васил Ботев и бизнес сътрудник на сина му Христо Ботев. Те са имали обща компания за импорт, ремонт, продажба и търговия с вендинг машини и артикули за кафе. До убийството се стигна на 26 ноември 2019 година. Тогава Йордан Таков простреля със законно притежаван револвер Макаров съдружника си Христо Ботев и татко му Васил Ботев. След осъществяването на убийството мъжът направи признания, като е декларирал, че е работил при самозащита. Той и юристът му Йордан Давчев не престават да поддържат тази теза.
На днешното следващо съвещание в Окръжен Съд-Пловдив бяха изслушани двама очевидци по делото и беше коментирана съдебно-медицинската експертиза, която трябваше да бъде допълнена.
Йордан Таков описа по какъв начин се е стигнало до жестокото двойно ликвидиране и каква е предисторията на връзките с убитите татко и наследник.
Той стартира с думите „ не се признавам за виновен”, след което продължи с връзките си с убитите от преди основаването на компанията.
„ С Васил и Христо се познаваме доста добре. Васил ми е първи братовчед, а Христо ми е племенник. Те са нападателни и двамата, като Васил е доста рисков. Той е някогашен международен и европейски първенец по битка и има още голям брой оценки в спорта. Беше служител на реда, само че го хванаха с рекет и беше заставен да напусне системата. Оттогава е известно и, че е събирал такса успокоение. Той самичък се определяше като престъпник. Винаги се е занимавал с противозаконни неща. Дори на времето отпътуваха за Германия, с цел да не влезе в пандиза. Това ми го е казвал Ицо. С него бяхме доста близки. Отношенията ми с Васил и жена му охладняха доста от дълго време.
Когато се върнаха от Германия, Ицо непрекъснато ми споделяше да го вземем във компанията, само че аз бях срещу. Той беше обезпокоен за татко си и настояваше да стартира работа при нас. Заради него се съгласих, въпреки да бях срещу. Ицо имаше психологични проблеми. Получаваше паник офанзиви. Баща му беше повода за тях. Дори доста пъти съм му казвал на Васил да се погрижат за него, тъй като ще го изтърват. Допреди татко му да пристигна да работи при нас, Ицо беше здрав.
Разказвал ми е, че откакто татко му е напуснал полицията и са идвали да го проверяват у тях, се е събуждал с опрян автомат в главата. Не беше добре душевен и взимаше „ ксанакс”. Това е отпреди да се разведе с жена си.
Ицо по принцип беше доста нападателен и имаше присъда за побой. Шофьорската брошура също му беше отнета, поради приложимост на алкохол и караше без брошура. Аз се грижих Ицо да не основава проблеми и го държах под надзор. През 2016 година бяхме в ресторант „ Острова” на кръщенка на щерка му Дария. Тогава породи спор сред татко и наследник и Ицо стана да бие Васил. На идващия ден татко му го изгони от тях и Ицо беше заставен да излезе на квартира.
На идната година отново се беше бил, когато не съм бил с него. Алкохолът пречеше на здравето и лекуването му. Особено когато се смеси с ксанакса. На 1.11.2019 година отново го бяха оставили да пие и да кара и беше заловен с 1,34 промила алкохол в кръвта. Взеха му книжката и го осъдиха условно.
С Христо постоянно сме били в идеални връзки. Имахме сдърпване малко повече от месец преди случая. Беше за едни 10 стека кафе. Тогава Ицо скочи да ме бие и съдружникът ни Иван Нейчев ни разтърва. До тогава не сме имали спор, само че след тази преживелица аз се дистанцирах и поддържах единствено работни връзки с него.
Васил непрекъснато искаше да му подвигаме заплатата, тъй като взимал доста малко пари. Заплаши, че ще си търси друга компания, а аз му заявих, че доста ще се веселя. Казвал ми е и да му дам компанията, тъй като на мен не ми трябвала, само че аз му отказвах. Тогава той ми сподели „ нали знаеш, че съм престъпник и в случай че желая ще я обера”. Тогава му споделих на Ицо, тъй като той си носеше отговорност за татко му.
Фирмата я създадохме с Ицо, след това се причисли и Иван като съучастник. Аз имам още четири компании, с кафе-автомати се занимават от 2005 година. Общата компания я отворихме през 2015, а след това направихме още една през 2017, с цел да разделим дейностите. Ицо имаше 3 персонални негови вендинг автомата, преди основаването на компанията. Тогава работехме през моята. Исках да преценява Ицо дали става за тази работа и дали може да се разчита на него. Оказа се прецизен и по тази причина направихме компанията. Когато пристигна и Иван, аз настоявах Ицо да бъде с нас, въпреки че той не искаше. На Брезовско шосе ни беше общият склад.
В деня на самия случай бях излязъл от у дома сутринта и откакто си свърших работата се прибрах да обядвам. Взех си и револвера. Той има сантиментална стойност за мен, тъй като беше на бащата на жена ми. Изкарах курс за пукотевица и 1-2 пъти в месеца, когато имах време, вървях да изстрелвам на стрелбище. Когато излизах, ми се обади единият служащ Дошев и отидохме към склада. Отпред беше служебния пикап, който по принцип го кара Васил. Самият Васил също беше начело и бършеше някакво огледало. Казах му да махне пикапа, тъй като ще натоварвам и той сподели – ок. Влязох в склада, където беше и Ицо. Той си ремонтираше една от неговите машини. Разменихме няколко думи за един клиент, който искаше да купува една машина. Ицо ми сподели, че чака капаро и това беше.
След това взех палетната количка и започнах да дърпам машината. Ицо ми извика „ ще сбъркаш”, само че аз му отговорих, че няма какво да сбъркам. Не знам какво имаше поради. После той пристигна и ми посегна. Опита се да ме удари с тукат, само че аз се отдръпнах и съумя леко да ме закачи по брадата. После започнахме да се дърпаме и да се бием. През това време към този момент Васил беше влезнал в склада. Дойде и той и аз чаках да застане сред двамата и да ни разтърве. Вместо да ни раздели обаче, той ми се нахвърли и стартира да ме бие. Каза, че нямам право да протягам ръка на сина му. И двамата ме биеха. Уплаших се, тъй като знам какъв е Васил и постоянно съм имал почит от него. Бях почнал да рева, а те продължаваше да ме бият. Васил сподели, че ще ме убие, а Ицо сподели, че ще изнасили жена ми и децата ми. Тогава го видях, че държи нож или отвертка. Мъчих се да направя нещо, тъй като той щеше да ме наръга. Помислих си, че желаят да ме убият и доста се изплаших. Отскубнах се и започнах да тичам към вратата, само че не съумях да стигна. Стана ми нещо душевен и извадих револвера. Заредих го и видях, че Ицо идва към мен и държи врата от кафемашина. Васил беше доста покрай мен. Посегна към револвера и до момента в който го стисках съм натиснал спусъка. Много се уплаших от Васил. Обърнах се и още веднъж започнах да тичам, а той ме блъсна. Каза ми „ няма да излезеш” и, че скоро ще ме свърши. И двамата бяха откачили. Никога не съм ги виждал толкоз нападателни. Искаха да ме убият. Аз знам, че Васил е убивал и преди. Брат му ми е разказвал.
Когато желаех да изляза бях доста изплашен и плачеш. Васил запуши изхода с тялото и нямаше от къде да мина. Той ми сподели, че нямам сърце като неговото и с героичен стойки потегли към мен. Тогава стрелях. Помислих, че револвера е засякъл, бях доста паникьосан. Ицо не знам по какъв начин пристигна при мен. Беше наведен към земята и ми се удари в левия крайник. Тръгна да се изправя, направи няколко крачки обратно и падна.
Тогава излязох от склада и отидох зад буса. Опитвах да се съвзема и гледах към склада дали някой ще излезе. Тогава видях проснати крайници, които не се движеха. Прибрах револвера и го оставих в буса. Всучко стана доста бързо. После се обадих на 112 и им споделих да изпратят полиция и две коли за спешна помощ. Те пристигнаха доста бързо.
Исках да влезна и да оказа помощ, само че ми сложиха белезници. Спомням си, че натиснах спусъка два пъти, само че от полицията ми споделиха, че са създадени шест изстрела”, описа Йордан Таков.
Според здравната експертиза, Васил Ботев е имал V-образна рана на главата, породена от удар с корав предмет с изострен борд. Вероятно с вратата на кафемашината. Удърът е бил до момента в който Васил е бил изправен и жив. Това е характерно увреждане и можем да заключим по какъв начин е настъпило. На Христо Ботев раните са неспецифични и не може да се каже безапелационна версия.
Третият съучастник във компанията Иван Нейчев описа за диалозите си с Георги, който е добър другар на Христо. Той сподели, че не е виждал оръжието и не са говорили за него. Иван показа, че компанията е работила известно време след жестокия случай, след което е спряла активност. Замразена е и даже има още отговорности да се заплащат.
Делото продължава и към този миг, като следват пледоари на юристите, който обаче могат да бъдат отсрочени и за настрана съвещание.
Йордан Таков е първи братовчед на Васил Ботев и бизнес сътрудник на сина му Христо Ботев. Те са имали обща компания за импорт, ремонт, продажба и търговия с вендинг машини и артикули за кафе. До убийството се стигна на 26 ноември 2019 година. Тогава Йордан Таков простреля със законно притежаван револвер Макаров съдружника си Христо Ботев и татко му Васил Ботев. След осъществяването на убийството мъжът направи признания, като е декларирал, че е работил при самозащита. Той и юристът му Йордан Давчев не престават да поддържат тази теза.
На днешното следващо съвещание в Окръжен Съд-Пловдив бяха изслушани двама очевидци по делото и беше коментирана съдебно-медицинската експертиза, която трябваше да бъде допълнена.
Йордан Таков описа по какъв начин се е стигнало до жестокото двойно ликвидиране и каква е предисторията на връзките с убитите татко и наследник.
Той стартира с думите „ не се признавам за виновен”, след което продължи с връзките си с убитите от преди основаването на компанията.
„ С Васил и Христо се познаваме доста добре. Васил ми е първи братовчед, а Христо ми е племенник. Те са нападателни и двамата, като Васил е доста рисков. Той е някогашен международен и европейски първенец по битка и има още голям брой оценки в спорта. Беше служител на реда, само че го хванаха с рекет и беше заставен да напусне системата. Оттогава е известно и, че е събирал такса успокоение. Той самичък се определяше като престъпник. Винаги се е занимавал с противозаконни неща. Дори на времето отпътуваха за Германия, с цел да не влезе в пандиза. Това ми го е казвал Ицо. С него бяхме доста близки. Отношенията ми с Васил и жена му охладняха доста от дълго време.
Когато се върнаха от Германия, Ицо непрекъснато ми споделяше да го вземем във компанията, само че аз бях срещу. Той беше обезпокоен за татко си и настояваше да стартира работа при нас. Заради него се съгласих, въпреки да бях срещу. Ицо имаше психологични проблеми. Получаваше паник офанзиви. Баща му беше повода за тях. Дори доста пъти съм му казвал на Васил да се погрижат за него, тъй като ще го изтърват. Допреди татко му да пристигна да работи при нас, Ицо беше здрав.
Разказвал ми е, че откакто татко му е напуснал полицията и са идвали да го проверяват у тях, се е събуждал с опрян автомат в главата. Не беше добре душевен и взимаше „ ксанакс”. Това е отпреди да се разведе с жена си.
Ицо по принцип беше доста нападателен и имаше присъда за побой. Шофьорската брошура също му беше отнета, поради приложимост на алкохол и караше без брошура. Аз се грижих Ицо да не основава проблеми и го държах под надзор. През 2016 година бяхме в ресторант „ Острова” на кръщенка на щерка му Дария. Тогава породи спор сред татко и наследник и Ицо стана да бие Васил. На идващия ден татко му го изгони от тях и Ицо беше заставен да излезе на квартира.
На идната година отново се беше бил, когато не съм бил с него. Алкохолът пречеше на здравето и лекуването му. Особено когато се смеси с ксанакса. На 1.11.2019 година отново го бяха оставили да пие и да кара и беше заловен с 1,34 промила алкохол в кръвта. Взеха му книжката и го осъдиха условно.
С Христо постоянно сме били в идеални връзки. Имахме сдърпване малко повече от месец преди случая. Беше за едни 10 стека кафе. Тогава Ицо скочи да ме бие и съдружникът ни Иван Нейчев ни разтърва. До тогава не сме имали спор, само че след тази преживелица аз се дистанцирах и поддържах единствено работни връзки с него.
Васил непрекъснато искаше да му подвигаме заплатата, тъй като взимал доста малко пари. Заплаши, че ще си търси друга компания, а аз му заявих, че доста ще се веселя. Казвал ми е и да му дам компанията, тъй като на мен не ми трябвала, само че аз му отказвах. Тогава той ми сподели „ нали знаеш, че съм престъпник и в случай че желая ще я обера”. Тогава му споделих на Ицо, тъй като той си носеше отговорност за татко му.
Фирмата я създадохме с Ицо, след това се причисли и Иван като съучастник. Аз имам още четири компании, с кафе-автомати се занимават от 2005 година. Общата компания я отворихме през 2015, а след това направихме още една през 2017, с цел да разделим дейностите. Ицо имаше 3 персонални негови вендинг автомата, преди основаването на компанията. Тогава работехме през моята. Исках да преценява Ицо дали става за тази работа и дали може да се разчита на него. Оказа се прецизен и по тази причина направихме компанията. Когато пристигна и Иван, аз настоявах Ицо да бъде с нас, въпреки че той не искаше. На Брезовско шосе ни беше общият склад.
В деня на самия случай бях излязъл от у дома сутринта и откакто си свърших работата се прибрах да обядвам. Взех си и револвера. Той има сантиментална стойност за мен, тъй като беше на бащата на жена ми. Изкарах курс за пукотевица и 1-2 пъти в месеца, когато имах време, вървях да изстрелвам на стрелбище. Когато излизах, ми се обади единият служащ Дошев и отидохме към склада. Отпред беше служебния пикап, който по принцип го кара Васил. Самият Васил също беше начело и бършеше някакво огледало. Казах му да махне пикапа, тъй като ще натоварвам и той сподели – ок. Влязох в склада, където беше и Ицо. Той си ремонтираше една от неговите машини. Разменихме няколко думи за един клиент, който искаше да купува една машина. Ицо ми сподели, че чака капаро и това беше.
След това взех палетната количка и започнах да дърпам машината. Ицо ми извика „ ще сбъркаш”, само че аз му отговорих, че няма какво да сбъркам. Не знам какво имаше поради. После той пристигна и ми посегна. Опита се да ме удари с тукат, само че аз се отдръпнах и съумя леко да ме закачи по брадата. После започнахме да се дърпаме и да се бием. През това време към този момент Васил беше влезнал в склада. Дойде и той и аз чаках да застане сред двамата и да ни разтърве. Вместо да ни раздели обаче, той ми се нахвърли и стартира да ме бие. Каза, че нямам право да протягам ръка на сина му. И двамата ме биеха. Уплаших се, тъй като знам какъв е Васил и постоянно съм имал почит от него. Бях почнал да рева, а те продължаваше да ме бият. Васил сподели, че ще ме убие, а Ицо сподели, че ще изнасили жена ми и децата ми. Тогава го видях, че държи нож или отвертка. Мъчих се да направя нещо, тъй като той щеше да ме наръга. Помислих си, че желаят да ме убият и доста се изплаших. Отскубнах се и започнах да тичам към вратата, само че не съумях да стигна. Стана ми нещо душевен и извадих револвера. Заредих го и видях, че Ицо идва към мен и държи врата от кафемашина. Васил беше доста покрай мен. Посегна към револвера и до момента в който го стисках съм натиснал спусъка. Много се уплаших от Васил. Обърнах се и още веднъж започнах да тичам, а той ме блъсна. Каза ми „ няма да излезеш” и, че скоро ще ме свърши. И двамата бяха откачили. Никога не съм ги виждал толкоз нападателни. Искаха да ме убият. Аз знам, че Васил е убивал и преди. Брат му ми е разказвал.
Когато желаех да изляза бях доста изплашен и плачеш. Васил запуши изхода с тялото и нямаше от къде да мина. Той ми сподели, че нямам сърце като неговото и с героичен стойки потегли към мен. Тогава стрелях. Помислих, че револвера е засякъл, бях доста паникьосан. Ицо не знам по какъв начин пристигна при мен. Беше наведен към земята и ми се удари в левия крайник. Тръгна да се изправя, направи няколко крачки обратно и падна.
Тогава излязох от склада и отидох зад буса. Опитвах да се съвзема и гледах към склада дали някой ще излезе. Тогава видях проснати крайници, които не се движеха. Прибрах револвера и го оставих в буса. Всучко стана доста бързо. После се обадих на 112 и им споделих да изпратят полиция и две коли за спешна помощ. Те пристигнаха доста бързо.
Исках да влезна и да оказа помощ, само че ми сложиха белезници. Спомням си, че натиснах спусъка два пъти, само че от полицията ми споделиха, че са създадени шест изстрела”, описа Йордан Таков.
Според здравната експертиза, Васил Ботев е имал V-образна рана на главата, породена от удар с корав предмет с изострен борд. Вероятно с вратата на кафемашината. Удърът е бил до момента в който Васил е бил изправен и жив. Това е характерно увреждане и можем да заключим по какъв начин е настъпило. На Христо Ботев раните са неспецифични и не може да се каже безапелационна версия.
Третият съучастник във компанията Иван Нейчев описа за диалозите си с Георги, който е добър другар на Христо. Той сподели, че не е виждал оръжието и не са говорили за него. Иван показа, че компанията е работила известно време след жестокия случай, след което е спряла активност. Замразена е и даже има още отговорности да се заплащат.
Делото продължава и към този миг, като следват пледоари на юристите, който обаче могат да бъдат отсрочени и за настрана съвещание.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ