Благословена да бъде къщата на човека! ♥ Йордан РАДИЧКОВ
(Йордан Радичков, Архив © Изд. НИКЕ)
♥ Домашни тетрадки
За къщата
Благословена да бъде къщата на индивида! Сума нещо е изпонаписано за къщата и толкоз доста мисъл е струпана за нея, че се извисява като египетска пирамида до небето. Ако турим още една мисъл върху тая пирамида, нито вие ще я видите изпод, милостиви читателю, нито пък мисълта, покачена толкоз високо, ще може да види милостивия четец... Къщата на индивида живее по този начин, както живее и самият човек, само че в случай че индивидът диша през носа си, къщата диша през комина. И тъкмо в тоя комин живее саждата, дето човек се трепе през целия си живот да я изхрани, а в случай че не му стигне целият живот, оставя тая грижа на децата и на внуците си. И децата, и внуците не престават да хранят саждата, тъй като всичко, което се внася в една къща, излиза през комина й, а в комина клечи саждата и се угоява. Умни глави вземат тая сажда, вършат мастило от нея и с мастилото сядат да разказват живота на къщите и на хората, на природата и на животните. Саждата крачи през белите листа и споделя, споделя, тъй като тя единствена знае всичко за къщата. Ако милостивият четец пита каква е неговата къща, дано огледа в комина си, в случай че милостивият четец пита какво е неговият живот, дано огледа саждата!
***
Зя гъските
През лятото следих по какъв начин гъските отиваха на паша. Водеше ги муден гъсок, много яростен и така люто съскаше, че кучетата си подвиваха опашките и гледаха да са по-далече от него. Гъските вървяха подире му и си бъбреха някакви свои, чисто гъши работи. Те на никое място не се отбиваха по пътя си, а вървяха право през градините, през люцерните, през стърнищата и спираха при снопите, сдянати на кръстци. Тогава гъсокът си пооправяше перата, засилваше се и скачаше върху първия кръстец. Гъските незабавно го заобикаляха и почваха да му подвикват нещо, като че го ласкаеха и хвалеха. Гъсокът по най-свиреп метод развързваше с човката си първия вързоп и го събаряше долу при своето стадо. Стадото незабавно се нахвърляше върху житото, като не спираше да ласкае и хвали гьсока, а гъсокът още по-свирепо продължаваше да развързва снопите и да ги събаря при стадото. Тая работа продължаваше, до момента в който всички натъпчеха гушите си. Тогава лидерът повеждаше стадото към реката и птиците с радостни възгласи се втурваха да плуват. Вода и пера се смесваха и искряха на слънцето. После гъсокът извеждаше стадото на брега, гъските отърсваха водата от себе си, хвъркваха към селото и заливаха всичко със своята гъша миризма. Винаги, когато гледах по какъв начин гъските унищожават снопите, по какъв начин плуват радостно или по какъв начин хвърчат из въздуха, съм се питал: за какво ние всички мислим, че гъската е глупава? Защото умее да овършее снопите като човек или тъй като плува като риба, или тъй като умее да хвърчи като птица? Или тъй като е гъска?
Из: „ Педя земя “, Йордан Радичков, изд. „ Профиздат “, 1980
Снимка на Йордан Радичков, Архив © Изд. НИКЕ
