Йети, праисторическият Снежен човек, наложил кървящите си рани с мъх,

Йети, праисторическият Снежен човек, наложил кървящите си рани с мъх, прекосява Алпите, сочи първото по рода си чревно проучване на ледената мумия, оповестява National Geographic.

Изследването на растителността оказва помощ да се наблюдава последното му пътешестване, като излиза наяве, че 46-годишният Снежен човек е пропътувал голямо разстояние за къс интервал от време.

Шокиращите открития стартират през 1991 година, когато на планински глетчер в Южен Тирол, Италия, е открит Йети - една от най-старите и най-добре непокътнати ледени мумии.

Смята се, че Снежният човек е починал от рана от стрела и тежка контузия в главата до момента в който пътувал през Алпите преди към 5300 години.

В хода на проучванията на ледената мумия, учените взимат пет проби от последното хранене на Йети - две от тънкото черво, две от дебелото черво и една от неговия ректум – посредством пробутване на тръба през изсъхналите му вътрешности. Учените изследват тези проби под микроскоп и разпознават шест разнообразни типа мъх.

Единият тип, торфен мъх Sphagnum imbricatum - прочут като блатен мъх провокира голяма изненада.

" Беше цялостен потрес да намерим това, тъй като този тип не пораства на никое място наоколо до мястото, където е открит Снежният човек " сподели Джеймс Диксън, ботаник от Университета в Глазгоу.

Най-близкото място, където може да пораства сходен мъх е мочурлива равнина към 12 благи (20 км) на юг, от мястото, където е открит Йети.

Диксън и сътрудниците му стигат до извода, че Снежният човек е употребявал този високо абсорбиращ мъх, с цел да спре кървенето на дълбока рана на дланта на дясната му ръка. " Торфеният мъх е добре прочут със своите антибиотични свойства ", сподели Джакюи Ууд, самостоятелен археолог от Обединеното кралство.

Друг тип мъх, открит при проучванията на Йети е евентуално от водни източници в пещери или потоци. Hymenostylium recurvirostrum пораства единствено в по-влажна среда на варовикови скали. " Вероятно Снежният човек е погълнал този тип мъх пиейки вода " открива Диксън.

Neckera complanata, тънък мъх, е също един от откритите типове.

" Най-вероятното пояснение за този мъх е, че той е бил употребен за увиване на части месо от доблестен елен или алпийски ибекс (вид планинска коза), които Снежният човек е носил по време на своя поход. Когато той е ял от месото, най-вероятно е поемал и малко мъх " твърди Диксън.

Заедно с цветния прашец и зърнените култури открити в червата на Йети, мъхът оказва помощ на учените да дефинират маршрута, който е минал Снежният човек в последния ден от живота си.

Те са сигурни в изказванията си, че Йети е пристигнал високо от планината, след което се е спуснал до низините (за което сочи блатният мъх ), след това се е върнал до високопланинските региони, изминавайки разстояние минимум от 37 благи (60 км) за два или три дни.

Диксън твърди във връзка с Снежния човек, че " Еквивалент на неговото телосложение през днешния ден може да е Олимпийски герой от междинна категория ".