Явор Бориславов Куюмджиев е енергиен експерт и бивш-заместник министър на

Явор Бориславов Куюмджиев е енергиен специалист и бивш-заместник министър на енергетиката. SafeNews го потърси за коментар по отношение на политическия напън върху „ Лукойл Нефтохим България “ и до какво чака да докара това.

Господин Куюмджиев, тематиката за лишаване на дерогацията на Лукойл е евентуално най-спорната в общественото пространство. Според вас чии бизнес ползи са забъркани и кои ще са печелившите и губещите при лишаване на дерогацията?

Лично аз намирам за печеливши евентуалните купувачи на рафинерията, тъй като нишката на цялостната история води тъкмо натам. Подходящ образец са случаите в Германия и Италия. Там, с помощта на административни ограничения, предходните притежатели на рафинериите бяха принудени да ги продадат. Най-опасното в тази обстановка е, че се губи прозрачността. В последна сметка, рафинерията в Италия беше купена от Кипърска офшорка, а кой стои зад нея аз не знам. Може отново да е Лукойл Що се отнася до губещите, най-много това ще бъдат потребителите в България, тъй като макар всички погрешни изказвания, че цената би трябвало да бъде по-ниска, по ред аргументи тя няма по какъв начин да бъде такава. Нека вземем поради това, че в последна сметка цената в България е освен третата най-ниска в Европейски Съюз, само че също по този начин и с към 60 стотинки по-евтина от междинната цена за Европейски Съюз.

Каква е задачата на обществения политически напън против Лукойл?

Според мен задачата е Лукойл да продаде рафинерията. Но това ще докара до повишение на цената на горивата за потребителите, в случай че, и когато, се продажбата се случи.

Кой носи отговорността за хипотетичните неплатени налози?

Кратко и ясно – ръководещите. Ако има неплатени налози.

Каква e изгодата от дерогацията за крайния консуматор?

Главната и явна изгода все още е тази, че цените в България са с към 60 стотинки по-ниски от средноверопейските. Също по този начин, отменянето на дерогацията автоматизирано ще докара до друго покачване на цената, тъй като цената на съветския нефт, открита от Европейска комисия е най-много 60 $ за барел, до момента в който международните цени на петрола на свободния пазар сега са над  90 $. Логично, 30 $ допълнително няма по какъв начин да не се отразят на крайната цена. Освен това,  и усложнената логистика ще провокира спомагателното й покачване.

В скорошно свое изявление засегнахте и логистичните проблеми, свързани с преноса на първични материали. Как може да бъде решен и в какъв времеви интервал?

Има голяма разлика сред това да се транспортира недопечен нефт с 200-хилядни танкери вътре в Черно море от това да се транспортират с примерно 5 танкера по 40 хил тона, каквито танкери биха могли да минат през Босфора. Защото, общоизвестен факт е, че огромните танкери през Босфора на практика не биха могли да минат. А, в случай че тези танкери идват от Алжир, Венецуела или Оман да вземем за пример, това би означавало и по-скъп превоз. На последващо място превозването се оскъпява поради по-малките количества – едно е да се транспортират 200 хиляди тона вкупом, напълно друго е 5 танкера да транспортират по 40 хил.тона.

Освен това, под внимание би трябвало да се вземе и факторът време – в случай че в пристанището един транспортен съд си потегля, другият би трябвало да стои на рейд, след което незабавно да влезе в пристанището, с цел да се резервира непрекъсваемостта в разтоварването. Разбира се, по този метод в допълнение се усложнява цялата процедура. От значение е също, че рафинерията има хранилища единствено за десетдневен интервал и нарушаването на тази доста комплицирана верига може да докара до спиране на производството.

От друга страна, намирането на такива кораби е мъчно – графиците на производителите и на притежателите на корабите са запълнени за дълъг интервал от време напред. За да се смени една съществуваща скица на доставки с друга такава, в която попадат нови снабдители и нови кораби, е належащо време – не бих могъл да предвидя какъв брой тъкмо, само че най-малко 3 месеца.

Очаквате ли сериозна инфлация, в резултат от политическите дейности? Ако да по кое време и в какъв подобен размер?

Трудно ми е да отговоря. Вероятно това би се случило, в случай че цената на горивата се повиши, тъй като те са главният мотор на стопанската система, без който доставките на храна, медикаменти и други артикули от първа нужда биха били невъзможни. Покачване на цените във всеки случай ще има, само че с какъв % тъкмо – не се ангажирам да предвиждам.

В случай на задълбочаване на войната в Газа, ще би трябвало ли Европа и съответно България да разчита на Русия за горива?

В последна сметка и все още огромна част от природния газ в България е съветски. Това, че минава през гръцки, турски, азербайджански и какви ли още не контракти, не значи, че газът не е по генезис съветски. Не считам, че ще се стигне до импорт на горивата, тъй като в Европа има задоволително рафинерии, които чакат нашата рафинерия да освободи пазара с цел да се настанят те на нейно място. Но на по-високи от сегашните цени. Основният извод е, че войните водят до усложнения в доставките, проблеми и повишаване на цените.

Автор: Тодор Беленски