Музите не са това, което са в сериала за Зелда Фицджералд
Явно има нещо в духа на времето, което тъкмо в този момент ни кара още веднъж да се върнем към обичания женски облик на превъзходната, „ джаз принцесата на непокорните 20 “.
е първата от трите нови екранизации, отдадени на фамозната героиня. Amazon Prime поверява своя прочит на Кристина Ричи, а другите две тълкования ще се извършват от Скарлет Йохансон и Дженифър Лорънс, което си е сериозна конкуренция. Зад всеки популярен мъж стои една още по-велика жена. Сериалът никога не е събитие на дребния екран по метод, по който ни е вълнувал или, само че е занимателен и актуален биографичен прочит, който се гледа, или както се споделя, „ бинджва “, на един мирис. Основната заслуга на сериала е построяването на модерния облик на невероятната жена. Зелда е освен хубавица, муза и световна звезда, подвластна на капризите и неустойчивия си темперамент – сходна интерпретация би била прекомерно старомодна и мизогинична за сериал от 2017 година Зелда, показана ни от Кристина Ричи, е и надарен публицист, интелигентен и остроумен събеседник, влюбена и подкрепяща брачна половинка и пълноправен и деен сътрудник. И всичко това наподобява като утвърждаващата страна на сериала. На пръв взор.
Разкрива ни се обаче и една по-тъмна страна. Вече напълно намерено се приказва, че Зелда не просто е била прототип и подстрекател на героините на Фицджералд, само че и че брачният партньор й напълно умишлено присвоява нейни хрумвания, облици и цитати. Счита се, че има цели текстове, заимствани от дневниците й и вградени в романите на считания за един от най-известните американски писатели. За писането не всеки път се случва елементарно, а дневниците на Зелда са всекидневен източник на ентусиазъм. Зелда не се бунтува намерено, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, в никакъв случай не я подценява, в противен случай, назовава я „ началото на всичко “. Издателят на писателя, Максуел Пъркинс, който, както знаем от кино лентата, е и изобретател на Хемингуей и Томас Улф, предлага да издаде дневниците на Зелда, още преди да излезе вторият разказ на Фицджералд. Зелда обаче е „ уверена “ от брачна половинка си да се откаже от тази опция в името на „ фамилния бизнес “ и на романите, чието лице вечно остава Франсис Скот Фицджералд. Така че повърхностно вметната строфа в рецензията, която Зелда написа за The New York Tribune във връзка излизането точно на втория разказ – „ в действителност мистър Фицджералд – имам вяра, че по този начин изписва името си – наподобява в действителност счита, че плагиатството стартира още у дома “, преди време възприемана като занимателна смешка, към днешна дата е по-скоро удостоверение за потиснатото й отчаяние.
Както знаем, зад всеки популярен мъж стои една още по-велика жена. Сериалът е самобитен реверанс към дамите писатели, останали вечно в сянката на мъжете си, и в този смисъл сериозен прочит на тематиката за феминизма. Зелда не се бунтува намерено, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, в никакъв случай не я подценява, в противен случай, назовава я „ началото на всичко “. Той просто държи да е лицето на креативния им тандем пред света.
Василиса са й казвали единствено учителите и майка й, когато още с обръщението е желала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те нормално й бъркат името. Ако инцидентно го улучат, не пропущат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?
Може би тъй като не стопират да й задават този явен въпрос още веднъж и още веднъж, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива увлечение към неща, които остават постоянно скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в непрекъснат темп, който не й е оставял време да се замисли, че този нездравословен интерес може да се насочи и в писане.
Подсказва й го Левена, за което й е доста признателна – с изненада открива, че има не една и две тематики, в които може да се рови за предусещане, а по-късно и да напише за тях. Чете за забавното и по-късно, в случай че може, го разисква. Обича да познава кой е килърът (а той не е този, който подозираме); да готви, тъй като това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, само че към този момент по различен метод, тъй като след последното й дълго странствуване проумя много за положителните и неприятните страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с , която с наслада ще ви даде за идващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да написа къси текстове.
е първата от трите нови екранизации, отдадени на фамозната героиня. Amazon Prime поверява своя прочит на Кристина Ричи, а другите две тълкования ще се извършват от Скарлет Йохансон и Дженифър Лорънс, което си е сериозна конкуренция. Зад всеки популярен мъж стои една още по-велика жена. Сериалът никога не е събитие на дребния екран по метод, по който ни е вълнувал или, само че е занимателен и актуален биографичен прочит, който се гледа, или както се споделя, „ бинджва “, на един мирис. Основната заслуга на сериала е построяването на модерния облик на невероятната жена. Зелда е освен хубавица, муза и световна звезда, подвластна на капризите и неустойчивия си темперамент – сходна интерпретация би била прекомерно старомодна и мизогинична за сериал от 2017 година Зелда, показана ни от Кристина Ричи, е и надарен публицист, интелигентен и остроумен събеседник, влюбена и подкрепяща брачна половинка и пълноправен и деен сътрудник. И всичко това наподобява като утвърждаващата страна на сериала. На пръв взор.
Разкрива ни се обаче и една по-тъмна страна. Вече напълно намерено се приказва, че Зелда не просто е била прототип и подстрекател на героините на Фицджералд, само че и че брачният партньор й напълно умишлено присвоява нейни хрумвания, облици и цитати. Счита се, че има цели текстове, заимствани от дневниците й и вградени в романите на считания за един от най-известните американски писатели. За писането не всеки път се случва елементарно, а дневниците на Зелда са всекидневен източник на ентусиазъм. Зелда не се бунтува намерено, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, в никакъв случай не я подценява, в противен случай, назовава я „ началото на всичко “. Издателят на писателя, Максуел Пъркинс, който, както знаем от кино лентата, е и изобретател на Хемингуей и Томас Улф, предлага да издаде дневниците на Зелда, още преди да излезе вторият разказ на Фицджералд. Зелда обаче е „ уверена “ от брачна половинка си да се откаже от тази опция в името на „ фамилния бизнес “ и на романите, чието лице вечно остава Франсис Скот Фицджералд. Така че повърхностно вметната строфа в рецензията, която Зелда написа за The New York Tribune във връзка излизането точно на втория разказ – „ в действителност мистър Фицджералд – имам вяра, че по този начин изписва името си – наподобява в действителност счита, че плагиатството стартира още у дома “, преди време възприемана като занимателна смешка, към днешна дата е по-скоро удостоверение за потиснатото й отчаяние.
Както знаем, зад всеки популярен мъж стои една още по-велика жена. Сериалът е самобитен реверанс към дамите писатели, останали вечно в сянката на мъжете си, и в този смисъл сериозен прочит на тематиката за феминизма. Зелда не се бунтува намерено, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, в никакъв случай не я подценява, в противен случай, назовава я „ началото на всичко “. Той просто държи да е лицето на креативния им тандем пред света.
Василиса са й казвали единствено учителите и майка й, когато още с обръщението е желала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те нормално й бъркат името. Ако инцидентно го улучат, не пропущат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?
Може би тъй като не стопират да й задават този явен въпрос още веднъж и още веднъж, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива увлечение към неща, които остават постоянно скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в непрекъснат темп, който не й е оставял време да се замисли, че този нездравословен интерес може да се насочи и в писане.
Подсказва й го Левена, за което й е доста признателна – с изненада открива, че има не една и две тематики, в които може да се рови за предусещане, а по-късно и да напише за тях. Чете за забавното и по-късно, в случай че може, го разисква. Обича да познава кой е килърът (а той не е този, който подозираме); да готви, тъй като това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, само че към този момент по различен метод, тъй като след последното й дълго странствуване проумя много за положителните и неприятните страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с , която с наслада ще ви даде за идващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да написа къси текстове.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ