Америка реши да настигне и изпревари Китай
Ясно е, че главната сензация от приключеното пътешестване на американския президент до Азия беше непредвиденото му изявление: „ Да, това е обвързване, което сме поели “ по отношение на военната отбрана на Тайван от американците при положение на китайска армейска интервенция против него. Дори непосредствените пояснения на всевъзможни чиновници на администрацията не помогнаха, че Джо Байдън не е споделил нищо ново, което да не е декларирано по-рано: при положение на немирно анексиране на Тайван, Америка ще му окаже помощ.
Тези уточнения не помогнаха, тъй като някои коментатори прозорливо дадоха отговор: „ Не беше задоволително този човек да ни въвлече в нуклеарна война с Китай “, до момента в който други още един път подсетиха: самият Байдън от дълго време не схваща какво приказва. Е, няма за какво да приказваме по какъв начин реагира Пекин, всичко към този момент е ясно.
Но по време на пътуването си до Сеул и Токио Байдън направи други изказвания, които бяха по-малко плашещи, само че по-интересни. По-специално той даде обещание да настигне и изпревари Китай стопански. Буквално: за първи път от 40 години Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2022 година ще нарасне повече от този на Китай. Авторите от организация „ Блумбърг “ прецизираха, че в действителност това ще се случи за първи път от 46 години, обещавайки на Китай растеж от два %, а на Съединени американски щати 2,8. Причината е упоритостта на Пекин в политиката на " нулев ковид ", която затваря производството и задръства веригите за доставки.
Това е ужасно изявление по доста аргументи: преди всичко, в никакъв случай до момента Америка не е давала толкоз ясно да се разбере, че за нея Китай е примерът в нейната завистлива конкуренция към върха. Имаше доста оценки за това къде ще бъдат Съединени американски щати и Китай в листата на най-големите стопански системи след 10 или двадесет години, само че да се дефинира тяхната страна като наваксваща на най-високо равнище - това не се е случвало.
Последваха обаче мнения, в това число стопански, с числа в ръка. Факт е, че Байдън и (или) неговият екип разчитаха на данни единствено от един януари и ги екстраполираха за цялата последваща година. А данните - всевъзможни са. Например през първите три месеца на годината Китай набъбна с 4,8%, до момента в който външната търговия набъбна със 7,9%. И има такива фактори като вложения в нови планове на китайска земя, които нарастват с неистови темпове тази година, цените на петрола и газа за Китай, по явни аргументи, налични и предвидими, и доста други.
Но това беше китайският метод към въпроса. Има и американски, или по-скоро метод на опозицията: републиканците и околните им идеолози. Те не си играят с числата, те копаят по-дълбоко, напомняйки, че стопанската система е тясно обвързвана със положението на обществото като цяло.
Например в една скорошна публикация на „ Американ Тинкър “ на тематика „ Те не се одобряват за астронавти “: страната ни се трансформира в племенно общество с групова беднотия, растяща престъпност, унищожена южната граница, унищожени конституционни правила и гневна инфлация. Ние се движим към тази обстановка от доста десетилетия и в този момент въпросът е дали Америка ще съществува на 4 юли 2026 година (259 години държава) или до този миг ще бъде на ръба на разпадането.
Този материал въобще не е за „ догонване и изпреварване “ на някакъв отдалечен Китай, а за расовата и друга ненавист сред разнообразни групи от популацията, ловко култивирана от демократите. И тук е мъчно да не си спомним, че в продължение на доста години китайски мислители, публични и не толкоз, се пробват да изоставят концепцията за Брутният вътрешен продукт като единствен аршин за напредък, благополучие и положително, макар че Брутният вътрешен продукт на Китай продължава да пораства с бързо движение през цялото това време. Важно е общото богатство на нацията. Ясно е, че в Пекин има доста чисто вътрешни проблеми и доста динамичното общество там непрестанно се кара по разнообразни аргументи, само че китайците нямат нищо сходно на това, което се случва в американското общество.
С други думи, в случай че желаете да говорите за конкурентоспособността на нациите в тяхната конкуренция между тях, тогава това е доста комплициран диалог.
Но тъкмо в този въпрос се свежда смисълът на пътуването на Джо Байдън до Азия. Факт е, че в Токио се роди планът, наименуван Индийско-Тихоокеанска икономическа рамка най-сетне се роди в Токио.
Сега стана прочут лист с 12 страни, подготвени да влязат там. И, както се предвижда, там Китай няма да влезе, само че има страни, които за всеки случай членуват по едно и също време в няколко други стопански асоциации, в това число такива, импровизирано ръководени от Пекин, съгласно правилото „ първо би трябвало да влезете и по-късно вижте дали ще излезе нещо. "
Предварителните изводи са следните: да, има явен акцент върху контрола на обединяването върху промишленост, в която Пекин към момента наваксва – производството на полупроводници. Прави усещане обаче, че единствено общата концепция за това „ икономическо НАТО “ беше прокламирана в Токио, а съответното наличие на това въпреки всичко би трябвало да се прегледа, което ще направи всички и всяка страна в няколко района: Южна Азия, Източна и Югоизточна. Ако се окаже, че самодейността забавя присъединяване им в други начинания и съглашения, тогава ще стартират комплицирани маневри и договаряния за разнообразни правила на играта.
Всъщност " правила " е основната дума тук. Когато Джейк Съливан, помощникът по националната сигурност на Байдън, беше запитан в Токио за какво се основава Индийско-Тихоокеанска икономическа рамка, той отговори: тъй че участниците да могат „ да работят в тясно съдействие със Съединените щати по правила и стандарти, за по-голяма бистрота и съгласуваност на веригите за доставки, за нововъведения " И умните хора подсетиха, че доста от тези правила също ще изискват утвърждение от Конгреса. Като цяло объркването и съмненията в тази нова икономическа групировка ще стартира, когато там се прояви правилото „ който не е с нас, той е срещу нас”.
Що се отнася до общата концепция за настигане и изпреварване на Китай, тогава ще бъде забавно да се види дали посредством напъните на „ империята на лъжата “ тя ще се трансформира в още един въздушен палат, откъдето идват нормалните крясъци: „ Вижте, ние ги победихме още един път. “
Може би някой ще повярва.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Тези уточнения не помогнаха, тъй като някои коментатори прозорливо дадоха отговор: „ Не беше задоволително този човек да ни въвлече в нуклеарна война с Китай “, до момента в който други още един път подсетиха: самият Байдън от дълго време не схваща какво приказва. Е, няма за какво да приказваме по какъв начин реагира Пекин, всичко към този момент е ясно.
Но по време на пътуването си до Сеул и Токио Байдън направи други изказвания, които бяха по-малко плашещи, само че по-интересни. По-специално той даде обещание да настигне и изпревари Китай стопански. Буквално: за първи път от 40 години Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2022 година ще нарасне повече от този на Китай. Авторите от организация „ Блумбърг “ прецизираха, че в действителност това ще се случи за първи път от 46 години, обещавайки на Китай растеж от два %, а на Съединени американски щати 2,8. Причината е упоритостта на Пекин в политиката на " нулев ковид ", която затваря производството и задръства веригите за доставки.
Това е ужасно изявление по доста аргументи: преди всичко, в никакъв случай до момента Америка не е давала толкоз ясно да се разбере, че за нея Китай е примерът в нейната завистлива конкуренция към върха. Имаше доста оценки за това къде ще бъдат Съединени американски щати и Китай в листата на най-големите стопански системи след 10 или двадесет години, само че да се дефинира тяхната страна като наваксваща на най-високо равнище - това не се е случвало.
Последваха обаче мнения, в това число стопански, с числа в ръка. Факт е, че Байдън и (или) неговият екип разчитаха на данни единствено от един януари и ги екстраполираха за цялата последваща година. А данните - всевъзможни са. Например през първите три месеца на годината Китай набъбна с 4,8%, до момента в който външната търговия набъбна със 7,9%. И има такива фактори като вложения в нови планове на китайска земя, които нарастват с неистови темпове тази година, цените на петрола и газа за Китай, по явни аргументи, налични и предвидими, и доста други.
Но това беше китайският метод към въпроса. Има и американски, или по-скоро метод на опозицията: републиканците и околните им идеолози. Те не си играят с числата, те копаят по-дълбоко, напомняйки, че стопанската система е тясно обвързвана със положението на обществото като цяло.
Например в една скорошна публикация на „ Американ Тинкър “ на тематика „ Те не се одобряват за астронавти “: страната ни се трансформира в племенно общество с групова беднотия, растяща престъпност, унищожена южната граница, унищожени конституционни правила и гневна инфлация. Ние се движим към тази обстановка от доста десетилетия и в този момент въпросът е дали Америка ще съществува на 4 юли 2026 година (259 години държава) или до този миг ще бъде на ръба на разпадането.
Този материал въобще не е за „ догонване и изпреварване “ на някакъв отдалечен Китай, а за расовата и друга ненавист сред разнообразни групи от популацията, ловко култивирана от демократите. И тук е мъчно да не си спомним, че в продължение на доста години китайски мислители, публични и не толкоз, се пробват да изоставят концепцията за Брутният вътрешен продукт като единствен аршин за напредък, благополучие и положително, макар че Брутният вътрешен продукт на Китай продължава да пораства с бързо движение през цялото това време. Важно е общото богатство на нацията. Ясно е, че в Пекин има доста чисто вътрешни проблеми и доста динамичното общество там непрестанно се кара по разнообразни аргументи, само че китайците нямат нищо сходно на това, което се случва в американското общество.
С други думи, в случай че желаете да говорите за конкурентоспособността на нациите в тяхната конкуренция между тях, тогава това е доста комплициран диалог.
Но тъкмо в този въпрос се свежда смисълът на пътуването на Джо Байдън до Азия. Факт е, че в Токио се роди планът, наименуван Индийско-Тихоокеанска икономическа рамка най-сетне се роди в Токио.
Сега стана прочут лист с 12 страни, подготвени да влязат там. И, както се предвижда, там Китай няма да влезе, само че има страни, които за всеки случай членуват по едно и също време в няколко други стопански асоциации, в това число такива, импровизирано ръководени от Пекин, съгласно правилото „ първо би трябвало да влезете и по-късно вижте дали ще излезе нещо. "
Предварителните изводи са следните: да, има явен акцент върху контрола на обединяването върху промишленост, в която Пекин към момента наваксва – производството на полупроводници. Прави усещане обаче, че единствено общата концепция за това „ икономическо НАТО “ беше прокламирана в Токио, а съответното наличие на това въпреки всичко би трябвало да се прегледа, което ще направи всички и всяка страна в няколко района: Южна Азия, Източна и Югоизточна. Ако се окаже, че самодейността забавя присъединяване им в други начинания и съглашения, тогава ще стартират комплицирани маневри и договаряния за разнообразни правила на играта.
Всъщност " правила " е основната дума тук. Когато Джейк Съливан, помощникът по националната сигурност на Байдън, беше запитан в Токио за какво се основава Индийско-Тихоокеанска икономическа рамка, той отговори: тъй че участниците да могат „ да работят в тясно съдействие със Съединените щати по правила и стандарти, за по-голяма бистрота и съгласуваност на веригите за доставки, за нововъведения " И умните хора подсетиха, че доста от тези правила също ще изискват утвърждение от Конгреса. Като цяло объркването и съмненията в тази нова икономическа групировка ще стартира, когато там се прояви правилото „ който не е с нас, той е срещу нас”.
Що се отнася до общата концепция за настигане и изпреварване на Китай, тогава ще бъде забавно да се види дали посредством напъните на „ империята на лъжата “ тя ще се трансформира в още един въздушен палат, откъдето идват нормалните крясъци: „ Вижте, ние ги победихме още един път. “
Може би някой ще повярва.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ