Днес отбелязваме 20 години от изстрелването на първия китайски астронавт Ян Ливей!
Ян Ливей в кораба “Шенчоу 5 ” – един от напълно дребното фрагменти, с които разполагаме от задачата. Photo credit: CNSA
На днешния ден преди две десетилетия Китай се трансформира в третата страна в света, изпратила независимо човек в космоса! Космическият транспортен съд “Шенчжоу 5 ” с единствения астронавт Ян Ливей излетя тогава в 04:00 ч. българско време, а на идващия ден, на 16-ти октомври 2003 година в 01:22 ч. българско време, той се завърна назад на Земята.
Към момента на полета на Ян Ливей бяха отминали 42 години от изстрелването на първия космонавт Юрий Гагарин (проведено на 12 април 1961 година). Между появяването на първата и втората страна с пилотирана космонавтика измина по-малко от месец – полетът на американеца Алън Шепърд последва на 5 май 1961 година Фактът, че за появяването на третата страна с пилотирана космонавтика бяха нужни повече четири десетилетия демонстрира, че изстрелването на човек в космоса в действителност съставлява колосална задача. Към този миг тя е постигана само от огромни страни и от частните компании, разрастващи се в тези страни. През годините след полета на “Шенчжоу 5 ” дебютираха единствено още четири напълно нови пилотирани кораби с екипаж, всичките американски – “СпейсШипУан ”, “СпейсШипТу ”, “Ню Шепърд ” и “Крю Драгън ”. Но от тях само последният е навлизал в орбита, останалите са суборбитални.
Публичността на задачата “Шенчжоу 5 ” мощно подсещаше тази на ранния Съюз на съветските социалистически републики – не бяха излъчени фрагменти нито от излитането, нито от кацането. Името на Ян Ливей не бе оповестено до последните часове преди старта. Вероятно тази политика бе обусловена заради боязън от публичен неуспех. За благополучие през годините рестрикциите бяха малко по малко вдигнати и през днешния ден Китай дава просторен снимков и видеоматериал от роботизираната и пилотираната си стратегия.
В някои връзки галактическата стратегия на Китай ни припомня тази на Съюз на съветските социалистически републики. Тя беше развита по комунистически, нагледно казано на “петилетки ”. Пилотираната стратегия включваше три стъпки – изпращане на човек в орбита, изстрелване на дребни лаборатории за отработване на съединяване и разкачване, и градеж на модулна станция. Роботизираната включваше изпращане на орбитален уред към Луната, кацане на Луната и взимане на проби от повърхността на Луната и доставката им на Земята. Всички тези стадии бяха изпълнени сполучливо – през днешния ден Китай разполага със лична непрекъснато обитаема галактическа станция, а страната е третата след Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, доставила на Земята лунни проби.
Но в други връзки програмата въобще не приличаше на руската и си пролича, че китайците не считат да повтарят грешките на Съюз на съветските социалистически републики. Публичността е по-добра – неведнъж пилотираните и роботизираните стартове към този момент се излъчват онлайн, а снимковият и видеоматериалът идва своеременно. Най-важното – няма го това бързане, особено за руските управляващи, които са желали връх непременно даже и с риск от неуспех. Китайците постоянно биха предпочели да отсрочат старта, с цел да може задачата да реализира триумф. Даже може да се каже, че китайската галактическа стратегия не е спортна – тя се развива постепенно, методично, без да се преценява с другите, без да се натрапва и без да се постанова. Китайците са отворени към партньорства – в случай че щете. Но навиете ли се да работите с тях, постоянно ще ви покажат кой е шефът и какви са разпоредбите. Може да са строги, само че китайците са посочили, че не злоупотребяват с тях и не прекрачват граници. Прочие, множеството от партньорствата са проработили.
Макар и китайската стратегия да е мудна, за две десетилетия достиженията са основни – китайците към този момент имат роботизирани кацания на Луната и Марс, в това число на противоположната страна на естествения ни сателит, нещо непостигано до момента от друга страна. Няма никакъв спор, че през идващите две десетилетия ще има още повече достижения – измежду проектите на Китай са залегнали пилотирани кацания на Луната, градеж на лунна станция, роботизирани задачи до метеорити и Юпитер и основаването на галактически телескопи, способни да учат извънслънчеви планети.
