Годината: А под елхата – пак кутията на Пандора. Ама на ротация!
Ядохме, пихме (така се чества!), само че пък още преди този момент отчетохме (според социологически изследвания): 2023 година е била неприятна, само че пък Новата 2024 ще е по-добра (от тази толкоз неприятната, де!). Ще! Че то вярата умира последна – дори не умира там в кутията на Пандора. Дето същата тази прелюбопитна Пандора, съгласно гръцката митология, разрушила ключалката на делвата, кутията та да види кво пък толкоз са им подарили боговете. Един тип – оставили са им под елхата!
И хоп – изненадааа! От кутията наизлезли всичките несгоди на света: Завистта, Жестокостта, Гневът, Омразата, Гладът, Бедността, Болката, Болестта, Старостта, Смъртта. И отново хоп – всичките тия беди се изсипали върху хората (като пълноводен поток – но това е друго, не от гръцката митология, а е от комунистическата идеология). Но въпреки всичко на дъното на кутията останало нещо последно, което не излязло – глей ти какъв шанс! Останала Надеждата. Та да има индивидът въпреки всичко нещо (в днешни времена може и фалшив да го наречем) за най-тежките моменти, когато е на лимита на отчаянието. Надеждата да остава постоянно жива, та да ни крепи. Е, и като сламка за удавника, само че да се надяваме, въпреки всичко.
Така се надявахме и при започване на предходната година. Българинът се оказва огромен познавач на Надеждата, че то други сламки рядко съумява да завъди, най-много когато счита че те са наложителен подарък „ от горната страна “ – от боговете, а не са плод на негова беритба в тоя живот. И като подобен (не)ценител Старата година постоянно му е отговорна, а Новата година иде с цветя и рози, които след това през годината безнадеждно самичък ще направи „ на салата “, че и на туршия – в буркани, та да си има и зимнина.
Ей я – на, тая последната социология по въпроса - систематизирана. Песимистите – тия дето не я считат отминалата година за добра, са над 50 на 100, дори към 60%. Но пък за настъпващата година към този момент близо 50% са оптимисти. Длъжни сме да отбележим, че въпреки всичко черногледите през 2023-а са намалели, само че в съпоставяне единствено с предходните няколко години – от 2020 година насам.
Ето по какъв начин са се случили тия врътки, въпреки още веднъж и социологията изрично да сочи, че продължаваме все да ровим в Пандорината кутия за още и още вяра за напред с гневна безизходност за обратно. В смисъла на врътките на държавно равнище, тия на тия „ от горната страна “ – на „ боговете “.
Според нашите (не)социологически, само че напълно прагматически наблюдения, при започване на предходната 2023-а упованията бяха, че всичко потегля отново изначало, откогато през 2020-а се случи това газиране вид менте-шампанско и оня здрав като дрян запек на политпартийната ни система, дето роди единствено балончета – въздух под налягане, само че даже и дренки не върза, камо ли нещо държавнически по-хранително. Три години парламентаризма го пиеха на екс и разливаха като на ниска цена пенливо вино, до момента в който ни обещаваха, че всичко ще е „ същинско “ шампанско. А баницата с шансовете на властта я правеха мигновено на попара. Очакванията бяха, че и през цялата 2023-а ще си разтягаме предизборно-изборния-следизборен локум, по-скоро дори дъвка - сякаш че нещо ядем, но единствено слюноотделяме, до момента в който политпартийците си вършат все предизборните балончета. Като ще ни убеждават, че ей го – на, все по-хранителна ни става плюнката, откакто през 2022-а сме имали единствено едни избори, до момента в който през 2021-а са били „ цели “ три. Така за 2023-а средноаритметически можеше да се чака съгласно оптимистите „ единствено “ два пъти да се гласоподава, а съгласно песимистите „ най-малко “ два пъти.
То по този начин и стана: във връзка с изборната вакханалия нещата се събраха „ единствено в минимума “, по-малко от два вота нямаше по какъв начин въпреки всичко по конституция. „ Разминахме се “ през 2023 година с към този момент идния отново ексклузивен, предварителен избор на парламент на 2 април и със напълно постоянните, срочни – на 4 години, избори за локална власт на 29 октомври.
Преди това към този момент взе да излиза наяве, че политпартийният и властови пъп на Нероден Петко (под името Кирил Петков) се е изгубил някъде в пукнатините на жълтите павета. А това непрекъснато тропане по тая централна столична настилка е събудила от няколкогодишния сън Голямата мечка „ вид Винету “ Бойко Борисов. Която в кожата на водача на ГЕРБ и някогашен многомандатен министър председател първо се разноски на срещи из Народното събрание, а след това и влезе в него сякаш като „ елементарен “ народен представител след априлските избори. Но още преди тях в случай че не социологията, то политологията привидя, че може би към този момент ще се сътвори някакво постоянно държавно управление – „ с стеснен небосвод, само че ще имаме най-малко няколко месеца политическо успокоение “. С тази мечка на хоризонта обаче, а и с тия дребните мечета, дето им се свърши безславно делвата с мед – продължаването на „ смяната “ без да е почнала, хоризонтът се оказа съединен за къде, къде по-дълго време. Случи се нещо отново като с Кутията на Пандора, само че посредством ротация на вярата. Първо с Надежда Денков, а след това с Надежда Габриел като министър председател. Всичко друго се сглобява в придвижване съгласно колкото и каквото вяра може да се пробута по изключително надеждната формула – долу служебната власт на „ службогонеца с юмрука “ и президент втори мандат Румен Радев, да живее постоянната (не)коалиционна власт на ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ.
Веднага след гласуването на 2 април цялата политпартийност налетя и таз последна вяра да я тръска като брашнен чувал. След този пети следващ опит за работещ парламент и настоящо постоянно държавно управление нещата отново потеглиха към сякаш работещ и сякаш настоящ, като мигновено в клопката се вкара „ сиренцето “ за шести неточен избор. От всичките политпартийни мишоци се заложи, продължи опитът за белите мишки-избиратели, които да отидат/неотидат още веднъж да гласоподават – но най-късно на локалните избори през есента, в това число и за депутати.
И таман тогава Пандорковците отново бръкнаха в магическата си кутия да поразтресат вярата, че нещо напълно се беше успала. Точно към ланшния Великден ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – към този момент публично първа и втора политсила в новия парламент, си чукнаха яйцата и почнаха да готвят общ омлет с властова продължителност най-малко няколко месеца, в случай че до есента, както се заканиха. Омлет не се получи, въпреки да оповестиха, че сядат да приказват без да се замерят със запъртъци.
Не стана омлетчето тъй като всеки се опитваше да разбие яйцата, но тия на другия. И се видя, че в кулинарията вяра няма, а би трябвало тежко строителство. Примерно като сглобяването преди време на така наречен естакада от летището до Цариградско шосе (бул. Ленин тогава, схваща се). Уж с цел да не стопират придвижването за часове (включително и на градския транспорт), когато непрекъснато пристигаха формалните лица от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Сглобиха го, само че придвижването отново го залостваха всякога и под естакадата, като се добави със залостване и на прозорците по блоковете в ж.к. „ Дружба “ в близост, та да не вземе някой не, не да стреля, а просто да се изплюе през отворен прозорец по посока на „ делегациите “. И потегли изказванието, под форма на анекдот естествено, че естакадата е единствено с цел да им е комфортно на преялите търбуси на делегатите-освободители, да не им прилошава при придвижване ха нагоре, ха надало, а всичко да им минава естакадно безпрепятствено.
Така се роди новата задоволително постоянна, въпреки и ротационна сглобка на постоянно държавно управление с мандата на втората мощ ПП-ДБ, само че във тип на мечешка услуга от страна на ГЕРБ-СДС, та да си разиграват по-удобно (не)управляващите своята мечка в (не)коалицията. И настана „ подобен живот “, настана великият съединен резултат от мешането на вярата под лозунга „ Имаме небосвод! “ – като това „ Земя на хоризонта! “ за обезверените корабокрушенци-перманентни гласоподаватели. Корабоплаването и на парламентаризма, и на властимането, и на държавността като начало просто се реалокира от леген в по-голям „ воден басейн “. Преди сглобяването хоризонтът все ни беше това – един леген с мръсна вода. А новосглобените дадоха по-едра вяра – към този момент да си пускат корабчетата „ по-мащабно “, в корито.
Коритото обаче се задържа на повърхността, даже взе да наподобява, че плава и до момента – на правилото като няма друго и съединеният с ръждиви пирони сал е лайнер, фрашкан с джентълмени. Като в новата сглобка незабавно се отвори и медицински пункт с работно време 24/7/12/365. Където за основен Чичо Доктор се назначи новата-стара вяра Бойко Борисов, та да следи Кирил Петков и Асен Василев постоянно да си пият хапчетата. И в случай че не, бате им Бойко на Кирчо и Асенчо да им ги вкарва с инжекция.
А къде беше през цялото това време през миналата година президентът втори мандат Румен Радев, дето безмандатно служебно беше и министър председател. Е тук си е и през новата година, но продължава да е като след запой от това служебно препиване. Все по този начин, даже допълнително, „ нищо му няма “ - ни държавничеството, ни конституционността.
И хоп – изненадааа! От кутията наизлезли всичките несгоди на света: Завистта, Жестокостта, Гневът, Омразата, Гладът, Бедността, Болката, Болестта, Старостта, Смъртта. И отново хоп – всичките тия беди се изсипали върху хората (като пълноводен поток – но това е друго, не от гръцката митология, а е от комунистическата идеология). Но въпреки всичко на дъното на кутията останало нещо последно, което не излязло – глей ти какъв шанс! Останала Надеждата. Та да има индивидът въпреки всичко нещо (в днешни времена може и фалшив да го наречем) за най-тежките моменти, когато е на лимита на отчаянието. Надеждата да остава постоянно жива, та да ни крепи. Е, и като сламка за удавника, само че да се надяваме, въпреки всичко.
Така се надявахме и при започване на предходната година. Българинът се оказва огромен познавач на Надеждата, че то други сламки рядко съумява да завъди, най-много когато счита че те са наложителен подарък „ от горната страна “ – от боговете, а не са плод на негова беритба в тоя живот. И като подобен (не)ценител Старата година постоянно му е отговорна, а Новата година иде с цветя и рози, които след това през годината безнадеждно самичък ще направи „ на салата “, че и на туршия – в буркани, та да си има и зимнина.
Ей я – на, тая последната социология по въпроса - систематизирана. Песимистите – тия дето не я считат отминалата година за добра, са над 50 на 100, дори към 60%. Но пък за настъпващата година към този момент близо 50% са оптимисти. Длъжни сме да отбележим, че въпреки всичко черногледите през 2023-а са намалели, само че в съпоставяне единствено с предходните няколко години – от 2020 година насам.
Ето по какъв начин са се случили тия врътки, въпреки още веднъж и социологията изрично да сочи, че продължаваме все да ровим в Пандорината кутия за още и още вяра за напред с гневна безизходност за обратно. В смисъла на врътките на държавно равнище, тия на тия „ от горната страна “ – на „ боговете “.
Според нашите (не)социологически, само че напълно прагматически наблюдения, при започване на предходната 2023-а упованията бяха, че всичко потегля отново изначало, откогато през 2020-а се случи това газиране вид менте-шампанско и оня здрав като дрян запек на политпартийната ни система, дето роди единствено балончета – въздух под налягане, само че даже и дренки не върза, камо ли нещо държавнически по-хранително. Три години парламентаризма го пиеха на екс и разливаха като на ниска цена пенливо вино, до момента в който ни обещаваха, че всичко ще е „ същинско “ шампанско. А баницата с шансовете на властта я правеха мигновено на попара. Очакванията бяха, че и през цялата 2023-а ще си разтягаме предизборно-изборния-следизборен локум, по-скоро дори дъвка - сякаш че нещо ядем, но единствено слюноотделяме, до момента в който политпартийците си вършат все предизборните балончета. Като ще ни убеждават, че ей го – на, все по-хранителна ни става плюнката, откакто през 2022-а сме имали единствено едни избори, до момента в който през 2021-а са били „ цели “ три. Така за 2023-а средноаритметически можеше да се чака съгласно оптимистите „ единствено “ два пъти да се гласоподава, а съгласно песимистите „ най-малко “ два пъти.
То по този начин и стана: във връзка с изборната вакханалия нещата се събраха „ единствено в минимума “, по-малко от два вота нямаше по какъв начин въпреки всичко по конституция. „ Разминахме се “ през 2023 година с към този момент идния отново ексклузивен, предварителен избор на парламент на 2 април и със напълно постоянните, срочни – на 4 години, избори за локална власт на 29 октомври.
Преди това към този момент взе да излиза наяве, че политпартийният и властови пъп на Нероден Петко (под името Кирил Петков) се е изгубил някъде в пукнатините на жълтите павета. А това непрекъснато тропане по тая централна столична настилка е събудила от няколкогодишния сън Голямата мечка „ вид Винету “ Бойко Борисов. Която в кожата на водача на ГЕРБ и някогашен многомандатен министър председател първо се разноски на срещи из Народното събрание, а след това и влезе в него сякаш като „ елементарен “ народен представител след априлските избори. Но още преди тях в случай че не социологията, то политологията привидя, че може би към този момент ще се сътвори някакво постоянно държавно управление – „ с стеснен небосвод, само че ще имаме най-малко няколко месеца политическо успокоение “. С тази мечка на хоризонта обаче, а и с тия дребните мечета, дето им се свърши безславно делвата с мед – продължаването на „ смяната “ без да е почнала, хоризонтът се оказа съединен за къде, къде по-дълго време. Случи се нещо отново като с Кутията на Пандора, само че посредством ротация на вярата. Първо с Надежда Денков, а след това с Надежда Габриел като министър председател. Всичко друго се сглобява в придвижване съгласно колкото и каквото вяра може да се пробута по изключително надеждната формула – долу служебната власт на „ службогонеца с юмрука “ и президент втори мандат Румен Радев, да живее постоянната (не)коалиционна власт на ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ.
Веднага след гласуването на 2 април цялата политпартийност налетя и таз последна вяра да я тръска като брашнен чувал. След този пети следващ опит за работещ парламент и настоящо постоянно държавно управление нещата отново потеглиха към сякаш работещ и сякаш настоящ, като мигновено в клопката се вкара „ сиренцето “ за шести неточен избор. От всичките политпартийни мишоци се заложи, продължи опитът за белите мишки-избиратели, които да отидат/неотидат още веднъж да гласоподават – но най-късно на локалните избори през есента, в това число и за депутати.
И таман тогава Пандорковците отново бръкнаха в магическата си кутия да поразтресат вярата, че нещо напълно се беше успала. Точно към ланшния Великден ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – към този момент публично първа и втора политсила в новия парламент, си чукнаха яйцата и почнаха да готвят общ омлет с властова продължителност най-малко няколко месеца, в случай че до есента, както се заканиха. Омлет не се получи, въпреки да оповестиха, че сядат да приказват без да се замерят със запъртъци.
Не стана омлетчето тъй като всеки се опитваше да разбие яйцата, но тия на другия. И се видя, че в кулинарията вяра няма, а би трябвало тежко строителство. Примерно като сглобяването преди време на така наречен естакада от летището до Цариградско шосе (бул. Ленин тогава, схваща се). Уж с цел да не стопират придвижването за часове (включително и на градския транспорт), когато непрекъснато пристигаха формалните лица от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Сглобиха го, само че придвижването отново го залостваха всякога и под естакадата, като се добави със залостване и на прозорците по блоковете в ж.к. „ Дружба “ в близост, та да не вземе някой не, не да стреля, а просто да се изплюе през отворен прозорец по посока на „ делегациите “. И потегли изказванието, под форма на анекдот естествено, че естакадата е единствено с цел да им е комфортно на преялите търбуси на делегатите-освободители, да не им прилошава при придвижване ха нагоре, ха надало, а всичко да им минава естакадно безпрепятствено.
Така се роди новата задоволително постоянна, въпреки и ротационна сглобка на постоянно държавно управление с мандата на втората мощ ПП-ДБ, само че във тип на мечешка услуга от страна на ГЕРБ-СДС, та да си разиграват по-удобно (не)управляващите своята мечка в (не)коалицията. И настана „ подобен живот “, настана великият съединен резултат от мешането на вярата под лозунга „ Имаме небосвод! “ – като това „ Земя на хоризонта! “ за обезверените корабокрушенци-перманентни гласоподаватели. Корабоплаването и на парламентаризма, и на властимането, и на държавността като начало просто се реалокира от леген в по-голям „ воден басейн “. Преди сглобяването хоризонтът все ни беше това – един леген с мръсна вода. А новосглобените дадоха по-едра вяра – към този момент да си пускат корабчетата „ по-мащабно “, в корито.
Коритото обаче се задържа на повърхността, даже взе да наподобява, че плава и до момента – на правилото като няма друго и съединеният с ръждиви пирони сал е лайнер, фрашкан с джентълмени. Като в новата сглобка незабавно се отвори и медицински пункт с работно време 24/7/12/365. Където за основен Чичо Доктор се назначи новата-стара вяра Бойко Борисов, та да следи Кирил Петков и Асен Василев постоянно да си пият хапчетата. И в случай че не, бате им Бойко на Кирчо и Асенчо да им ги вкарва с инжекция.
А къде беше през цялото това време през миналата година президентът втори мандат Румен Радев, дето безмандатно служебно беше и министър председател. Е тук си е и през новата година, но продължава да е като след запой от това служебно препиване. Все по този начин, даже допълнително, „ нищо му няма “ - ни държавничеството, ни конституционността.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ