Вярвали ли сте, че ще дойде ден, в който няма

Вярвали ли сте, че ще пристигна ден, в който няма да може да отидете в парка и да се разноските, тъй като е неразрешено или пък, че ще е нужно да покажете документ за имунизация всякога, в който отидете на работа? Представяли ли сте си, че филмите за страховити заболявания и пандемии ще се пренесат в действителността и ще ни лишават всичко, което сме считали за даденост? Е, последните две години всеки от нас бе воин в подобен филм, без значение желае или не. В края на ноември 2019 година в град Ухан, Централен Китай, е разпознат ковид, наименуван SARS-CoV-2.Първото известие за инфектирани служащи от ухански пазар за морска храна е направено на 31 декември 2019 година На 9 януари 2020 година е регистриран първият смъртен случай на 61-годишен мъж. В идващите седмици вирусът се популяризира по целия свят, а на 8 март са открити първите два случая на ковид в България. На 11 март 2020 година Световната здравна организация разгласи пандемия от COVID-19. А на 13 март се случи нещо, което надали доста хора са предполагали, че може да преживеят в 21 век. Преди малко повече от две години светът спря. От тогава ние мечтаем да се върнем към така наречен нормалност. Две години се затваряха се паркове, учебни заведения, университети, бизнеси. Блокираха се градове и страни. Повтаряше ни се, че би трябвало да съблюдаваме отдалеченост, да носим маски, да си стоим у дома и да не излизаме. Загубихме неща, които смятахме за даденост. Всички ние дадохме свободата си с една цел - да се предпазим от вируса COVID-19. За тези две години се появиха малко отговори, само че доста въпроси. Защо беше оповестено изключително състояние, когато в страната ни имаше единствено 31 инфектирани. Защо непрестанно се издаваха противоречащи си заповеди? Защо в 21 век, ние - развити софтуерно интелигентни същества се борихме с вируса, както са го правили хората преди повече от 100 години? Историята познава международни войни, естествени катаклизми, пандемии, апетит, само че все пак индивидът е към момента тук. Може би това демонстрира силата ни, тъй като каквото и да ни се изпречи на пътя ние съумяваме да го преодолеем. Колкото и ужасно да наподобява ние се приспособяваме. Пандемията ни сподели, че даже и след най-силната стихия изгрява слънце и животът продължава. И най-важното...уроците остават. Научени или не – бъдещето ще покаже. Повече вижте във видеото!