Вулканът Килауеа на Големия хавайски остров е най-активният вулкан в

Вулканът Килауеа на Големия хавайски остров е най-активният вулкан в света. Въпреки това ние към момента не знаем по какъв начин тъкмо се е зародил.

Сега ново проучване демонстрира, че първичният източник на магма се намира на повече от 90 км под мястото на изригване. Въпреки че по-стари проучвания откриват две плитки празнини с магма под Килауеа, те не са задоволително огромни, с цел да обяснят голямото количество течна канара, което този вулкан изхвърля.

През 2014 година е засечена голяма празнота, дълбока близо 11 км, благодарение на сеизмични талази. Сега обаче, наподобява, че първоизточникът на магмата се намира на още по-голяма дълбочина.

Нов разбор на раздробени фрагменти от антична вулканична канара, добити от югоизточния завършек на Големия хавайски остров, подсказват, че Килауеа се е образувал с помощта на басейн от пирокластичен материал, ситуиран на съвсем 100 км дълбочина.

По някое време преди към 210 000 и 280 000 години тихоокеанската тектонска плоча се размества и магмата се е насочва към океана. Докато се охлажда и втърдява, тя образува голям „ щит “, който се разтваря през вълните (преди към 100 000 години).

Именно по този начин се образува Килауеа. Оригиналните скали обаче, изхвърлени от тази гореща точка (в геологията гореща точка е регион с нескончаем вулканизъм, за който се счита, че се зарежда посредством конвекция на мантията отдолу) са извънредно сложни за разкриване. Те са заровени от голям брой пластове от по-нова лава. За благополучие, вулканичната канара, оценена в настоящето проучване, дава невиждан взор в далечното (и дълбоко) минало на вулкана.

Преди се смяташе, че вулканът Килауеа е формиран чрез твърда канара, разтопена отчасти поради високата температура при горещата точка.

Новото проучване обаче не открива доказателства в поддръжка на тази догадка. Скалите, които геолозите събират, съдържат редки земни детайли, които могат да се образуват единствено по един съответен метод.

Снимка: Getty Images

Изглежда, че Килауеа не се е образувал при отчасти разтапяне, а чрез частична кристализация. Този термин разказва основаването на кристали в дълбоките басейни с магма, които не си взаимодействат с остатъчните разтопени скали.

„ Проучихме концепцията по какъв начин тези проби са се формирали посредством пробна работа, която включва разтапянето на синтетични скали при високи температури (> 1100 градуса по Целзий) и налягане (> 3 гигапаскала), както и благодарение на нов способ за моделиране на концентрацията на редки земни детайли в тях “, изяснява водещият създател на проучването Лора Милър от университета „ Монаш “ в Австралия.

„ Открихме, че пробите могат да се образуват само от кристализацията и отстраняването (частичната кристализация) на граната “.

Гранатът е кристал, който може да се образува, когато магмата се изложи на високо налягане и температура на повече от 90 км под земната кора. Фактът, че съществуването на гранат е належащо, с цел да можем да разбираем състава на скалите, подсказва, че първичното изригване е зародило на сходни дълбочини (вероятно даже на още по-големи). Експерименти демонстрират, че гранатът може да се кристализира на до 150 км под земната кора.

Изследването е оповестено в Nature Communications.

Източник: Science Alert