BBC посочи български град за най-спокойния в Европа
Вторият по величина български град Пловдив се гордее с репутацията си, че прави всичко по собствен метод. В момента, в който пристигнете в града, можете да усетите по какъв начин ритъмът на живота се трансформира.
Хората вървят по-бавно - като че ли разполагат с безпределно време. Автомобилният трафик е по-малко забързан. Докато вървите към центъра през парка, където възрастни мъже се събират да играят шах, а хората разпускат и си приказват в сянката на старите дървета, в Пловдив всичко се усеща по-различно.
Така стартира публикацията в туристическата секция на Би Би Си за античния български град, написана от Уил Бъкингам. Авторът, изключително впечатлен от релаксираната атмосфера в „ Капана “, към кафенетата в центъра и остарелия град, се впуска да „ проверява “ специфичната дума „ айляк “.
„ В квартал „ Капана “ е цялостно с хора в питейните заведения и кафенетата на пешеходните улици. Под пъстри графити по стените групи младежи се размотават, флиртуват и си ровят в телефоните. В кафенето до Джумая джамия в центъра хората седнал съм с часове и пият турско кафе. Дори котки по калдъръмените улици в остарелия град наподобяват по отпуснати от където и да било другаде. Те се изтягат и мъркат, търкалят се и отново заспиват. Ако попитате хората тук за какво градът е толкоз спокоен, те ще ви отговорят „ Пловдив е айляк “.
След като български преводачи му изясняват произхода и смисъла на израза „ бичим айляк ", създателят стига до следния извод: „ Ако искаш да практикуваш айляк, би трябвало да си „ отрежеш “ от времето за себе си. Трябва да поемеш самодейността да се лишиш от някои от ежедневните си паники “.
Той беседва и с локални антрополози, които му изясняват, че смисълът на понятието за града се крие в неговото културно многообразие. „ От всички градове в Османската империя (през 19-и век) той бил втори единствено след Истанбул и бил дом на евреи, гърци, българи, роми, арменци и други, събрани дружно по улиците и кафенетата “.
Според антрополога доктор Светослава Манчева, „ айляк е отговорът на предизвикването да живееш с непознати. Той е обвързван с това да намериш своето място в града “.
„ След няколко дни в Пловдив изгубих спекптицизма си и се научих по какъв начин да „ бичим айляк “. Вървях по улиците, давах го умерено. И необичайно, правех същите неща като преди, само че с по-малко стрес “, написа Бъкингам.
Писателят Филип Гюров, който също е изследвал тематиката, му изяснява: „ Не всичко е обвързвано с шума и паниката на огромния град, с потребността да си купим най-новата софтуерна играчка, потребността постоянно да се катерим нагоре по обществената стълба. Хората, изключително младите, са изпитали ужасната страна на бърнаута. Оттам и потребността да се забави темпото, да живеем повече в синхрон с природата и със себе си “.
И наподобява в последния ден от престоя си в Пловдив, създателят към този момент е овладял изкуството на айляка и му се е наслаждавал с цялостна мощ в кафенето до Джумая джамия: „ Нямах часовник. Нямаше потребност да си поглеждам телефона. Нямах задължения. Пиех си кафето и бях оставил следобедът да си върви, знаейки, че имам всичкото време на света “.
Хората вървят по-бавно - като че ли разполагат с безпределно време. Автомобилният трафик е по-малко забързан. Докато вървите към центъра през парка, където възрастни мъже се събират да играят шах, а хората разпускат и си приказват в сянката на старите дървета, в Пловдив всичко се усеща по-различно.
Така стартира публикацията в туристическата секция на Би Би Си за античния български град, написана от Уил Бъкингам. Авторът, изключително впечатлен от релаксираната атмосфера в „ Капана “, към кафенетата в центъра и остарелия град, се впуска да „ проверява “ специфичната дума „ айляк “.
„ В квартал „ Капана “ е цялостно с хора в питейните заведения и кафенетата на пешеходните улици. Под пъстри графити по стените групи младежи се размотават, флиртуват и си ровят в телефоните. В кафенето до Джумая джамия в центъра хората седнал съм с часове и пият турско кафе. Дори котки по калдъръмените улици в остарелия град наподобяват по отпуснати от където и да било другаде. Те се изтягат и мъркат, търкалят се и отново заспиват. Ако попитате хората тук за какво градът е толкоз спокоен, те ще ви отговорят „ Пловдив е айляк “.
След като български преводачи му изясняват произхода и смисъла на израза „ бичим айляк ", създателят стига до следния извод: „ Ако искаш да практикуваш айляк, би трябвало да си „ отрежеш “ от времето за себе си. Трябва да поемеш самодейността да се лишиш от някои от ежедневните си паники “.
Той беседва и с локални антрополози, които му изясняват, че смисълът на понятието за града се крие в неговото културно многообразие. „ От всички градове в Османската империя (през 19-и век) той бил втори единствено след Истанбул и бил дом на евреи, гърци, българи, роми, арменци и други, събрани дружно по улиците и кафенетата “.
Според антрополога доктор Светослава Манчева, „ айляк е отговорът на предизвикването да живееш с непознати. Той е обвързван с това да намериш своето място в града “.
„ След няколко дни в Пловдив изгубих спекптицизма си и се научих по какъв начин да „ бичим айляк “. Вървях по улиците, давах го умерено. И необичайно, правех същите неща като преди, само че с по-малко стрес “, написа Бъкингам.
Писателят Филип Гюров, който също е изследвал тематиката, му изяснява: „ Не всичко е обвързвано с шума и паниката на огромния град, с потребността да си купим най-новата софтуерна играчка, потребността постоянно да се катерим нагоре по обществената стълба. Хората, изключително младите, са изпитали ужасната страна на бърнаута. Оттам и потребността да се забави темпото, да живеем повече в синхрон с природата и със себе си “.
И наподобява в последния ден от престоя си в Пловдив, създателят към този момент е овладял изкуството на айляка и му се е наслаждавал с цялостна мощ в кафенето до Джумая джамия: „ Нямах часовник. Нямаше потребност да си поглеждам телефона. Нямах задължения. Пиех си кафето и бях оставил следобедът да си върви, знаейки, че имам всичкото време на света “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ