Очите ми се отвориха чак тук: какво ни разказаха пленени руснаци в Украйна
Вторият етаж в центъра за задържане е единствено за пленените във войната руснаци - държат ги настрана от съображения за сигурност. По същата причина не може и да се оповести къде тъкмо се намира въпросният следствен арест.
В едната от килиите седмина мъже на друга възраст застават в редица, когато влизат надзирателите. Пленниците не са сюрпризирани от визитата на публицистите - споделят, че при тях всяка седмица идват представители на Организация на обединените нации или на Червения кръст. Руснаците изясняват, че всички са били наети с контракт като военнослужещи - и драговолно описват историите си.
" Не видях никакви фашисти "
" Честно казано, поизлъгаха ни. Първоначално ни споделиха, че ще се занимаваме с филантропични действия, а незабавно ни пратиха на първа линия ", споделя Роман. Той бил ранен в боевете в Харковска област, а украинските военни го прибрали и му оказали първа помощ.
Друг заложник, танкистът Артьом, изяснява, че напълно умишлено решил да се включи във войната против Украйна, откакто видял в интернет публикация, че се търсят хора. За 2-3 дни се научил да кара танк и бил изпратен в Запорожие, където по-късно бил покорен от бойци на полка " Азов ". Разказва, че го хранели и му давали цигари. И прибавя: " Не видях никакви фашисти ".
Когато го питаме за какво е отишъл да води война в Украйна, Артьом дава отговор, че се запалил от тв приемника: " Там толкоз хубаво описват - че отиваме да се бием за правото дело. А не е по този начин. Но очите ми се отвориха чак тук ", споделя мъжът и назовава съветската войска " мародери и убийци ".
Битът на военнопленниците
Мебелите в килията са остарели, тясно е, само че е чисто. А надзирателите изясняват, че с пленниците им е по-лесно - не са нападателни, няма къде да избягат, просто чакат да бъдат разменени.
Докато приказваме с тях, им носят обяда - борш. За закуска е имало царевична каша с месо, описват пленниците. Хранят ги по три пъти дневно, могат всекидневно да се мият и къпят в банята, обезпечават им се и благоприятни условия за разходка.
В прилежащата килия срещаме трима млади мъже - по на двайсетина години. На масата до креватите са подредени книги: Куприн, Тургенев, Олдридж. Пленените описват, че през свободното си време четат романи.
20-годишният Дмитрий признава, че душевното му положение би могло да бъде и по-добро. На 24 февруари даже не забелязал по какъв начин от Белгородска област в Русия внезапно попаднал в Украйна.
" Не ни споделиха къде отиваме "
" Не ни споделиха къде отиваме. Разбрахме, че сме в Украйна едвам когато видяхме регистрационните номера на колите. Попитах командира какво вършим тук. А той ми отговори: Не задавай непотребни въпроси, карай напред ". Дмитрий се предал на 27 февруари, откакто танкът му бил ударен.
Олег споделя, че възобновил контракта си с съветските въоръжени сили през март. " Гледайки новините, в действителност имах вяра, че отиваме да оказваме помощ, че тук има националисти, че се води война, в която убиват и изтезават нашите. " Но когато дошъл в Харковска област, видял напълно друго: " Нямаше нито един националист. Когато влизахме по селата, хората ни споделяха: Махайте се, нямате работа тук ".
Олег изяснява, че когато подписал контракта, му дали обещание образование и работа в тила, само че след три дни го изпратили към Харков. Бил е пълководец на взвод и твърди, че неговото поделение се пробвало да се върне от Харковска област в Русия, само че командването забранило. В един миг Олег и неговите подчинени останали без връзка с командването, а малко по-късно били пленени от украинските елементи.
" Никога повече "
Всички пленници, с които беседва Дъждовни води, декларират, че се разкайват за присъединяване си в нашествието на територията на Украйна. И настояват, че не са обстрелвали мирни села и градове. До момента следователите не са разкрили доказателства за осъществени от тях военни закононарушения. Пленниците са били тествани и с детектор на лъжата.
Нито един от военнопленниците, с които разговаряхме, не се оплаква от неприятни условия или нечовешко отношение. " Всеки ден идват и питат дали имаме потребност от нещо ", споделя Роман.
Официална информация за броя на съветските военнопленници в Украйна няма. А и този брой непрекъснато се трансформира поради постоянните замени. " Надеждата умира последна ", споделя 20-годишният Дмитрий, който също се надява да бъде сменен. След трите месеца в плен той желае най-накрая да се върне вкъщи. И в никакъв случай повече да не служи в армията.
Автор: Анна Фил
В едната от килиите седмина мъже на друга възраст застават в редица, когато влизат надзирателите. Пленниците не са сюрпризирани от визитата на публицистите - споделят, че при тях всяка седмица идват представители на Организация на обединените нации или на Червения кръст. Руснаците изясняват, че всички са били наети с контракт като военнослужещи - и драговолно описват историите си.
" Не видях никакви фашисти "
" Честно казано, поизлъгаха ни. Първоначално ни споделиха, че ще се занимаваме с филантропични действия, а незабавно ни пратиха на първа линия ", споделя Роман. Той бил ранен в боевете в Харковска област, а украинските военни го прибрали и му оказали първа помощ.
Друг заложник, танкистът Артьом, изяснява, че напълно умишлено решил да се включи във войната против Украйна, откакто видял в интернет публикация, че се търсят хора. За 2-3 дни се научил да кара танк и бил изпратен в Запорожие, където по-късно бил покорен от бойци на полка " Азов ". Разказва, че го хранели и му давали цигари. И прибавя: " Не видях никакви фашисти ".
Когато го питаме за какво е отишъл да води война в Украйна, Артьом дава отговор, че се запалил от тв приемника: " Там толкоз хубаво описват - че отиваме да се бием за правото дело. А не е по този начин. Но очите ми се отвориха чак тук ", споделя мъжът и назовава съветската войска " мародери и убийци ".
Битът на военнопленниците
Мебелите в килията са остарели, тясно е, само че е чисто. А надзирателите изясняват, че с пленниците им е по-лесно - не са нападателни, няма къде да избягат, просто чакат да бъдат разменени.
Докато приказваме с тях, им носят обяда - борш. За закуска е имало царевична каша с месо, описват пленниците. Хранят ги по три пъти дневно, могат всекидневно да се мият и къпят в банята, обезпечават им се и благоприятни условия за разходка.
В прилежащата килия срещаме трима млади мъже - по на двайсетина години. На масата до креватите са подредени книги: Куприн, Тургенев, Олдридж. Пленените описват, че през свободното си време четат романи.
20-годишният Дмитрий признава, че душевното му положение би могло да бъде и по-добро. На 24 февруари даже не забелязал по какъв начин от Белгородска област в Русия внезапно попаднал в Украйна.
" Не ни споделиха къде отиваме "
" Не ни споделиха къде отиваме. Разбрахме, че сме в Украйна едвам когато видяхме регистрационните номера на колите. Попитах командира какво вършим тук. А той ми отговори: Не задавай непотребни въпроси, карай напред ". Дмитрий се предал на 27 февруари, откакто танкът му бил ударен.
Олег споделя, че възобновил контракта си с съветските въоръжени сили през март. " Гледайки новините, в действителност имах вяра, че отиваме да оказваме помощ, че тук има националисти, че се води война, в която убиват и изтезават нашите. " Но когато дошъл в Харковска област, видял напълно друго: " Нямаше нито един националист. Когато влизахме по селата, хората ни споделяха: Махайте се, нямате работа тук ".
Олег изяснява, че когато подписал контракта, му дали обещание образование и работа в тила, само че след три дни го изпратили към Харков. Бил е пълководец на взвод и твърди, че неговото поделение се пробвало да се върне от Харковска област в Русия, само че командването забранило. В един миг Олег и неговите подчинени останали без връзка с командването, а малко по-късно били пленени от украинските елементи.
" Никога повече "
Всички пленници, с които беседва Дъждовни води, декларират, че се разкайват за присъединяване си в нашествието на територията на Украйна. И настояват, че не са обстрелвали мирни села и градове. До момента следователите не са разкрили доказателства за осъществени от тях военни закононарушения. Пленниците са били тествани и с детектор на лъжата.
Нито един от военнопленниците, с които разговаряхме, не се оплаква от неприятни условия или нечовешко отношение. " Всеки ден идват и питат дали имаме потребност от нещо ", споделя Роман.
Официална информация за броя на съветските военнопленници в Украйна няма. А и този брой непрекъснато се трансформира поради постоянните замени. " Надеждата умира последна ", споделя 20-годишният Дмитрий, който също се надява да бъде сменен. След трите месеца в плен той желае най-накрая да се върне вкъщи. И в никакъв случай повече да не служи в армията.
Автор: Анна Фил
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ