Втори празник на бозата ще се проведе в Радомир
Втори празник на бозата събира на следващия ден, 15 октомври, феновете на гъстата напитка в Радомир, оповестиха от общината.
В града, считан за столица на бозата, още веднъж ще "отвори порти " работилницата на албанеца Али Сербез,смятан за основоположник на занаята в Радомир. Вестникарчета ще разнасят измежду гостите на празника истинската рецепта за подготвяне на обичайна българска напитка. Ще се оживи остарялата градска чаршия, където ще се разхождат елегантни дами от предишния век, съпроводени от изискани кавалери.
На 12 щанда на възобновения остарял пазар ще се оферират артикули локално произвеждане. Младежи, облечени като бозаджии, ще разнасят вкусното питие измежду хората. За повторно ще се провежда съревнование по надпиване с боза, като този път критерият ще бъде не количеството, а бързината, разясни пред Българска телеграфна агенция началникът на отдел "Култура " в общинската администрация Елисавета Кирилова. Празникът, който е под надпис "С боза, манджа и ария ", ще стартира в 11,00 часа от Етнографска експозиция "Стойова къща ". Там са изложени всички съдове, употребявани за произвеждане на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и други
Трима локални производители на боза ще покажат продукцията си на празника. Сред тях е 115-годишната градска потребителна кооперация "Наркооп ", която в целия интервал на съществуването си създава най-вече боза.
Гостите на празника ще могат да опитат и екобоза, направена от ръж и лимец, също от радомирски производител. Всеки, искащ да се допре до истинския усет на сладкия елексир, ще има опция да го направи посредством напитката, приготвена от притежателя на марката "Радомирска боза ".
Актьор ще се превъплати в известния фиктивен воин бай Илия Бозаджията, чиято двуметрова фигура се издига в центъра на Радомир. Поетът Георги Евдокиев е написал особено стихотворение за бай Илия, а локален композитор направил музика към него, с цел да го трансформира в химн на бозата, описа заместник-кметът Любка Димитрова. Кметът на общината Пламен Алексиев изяснява, че белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка, направена от почетния жител на Радомир - скулптора Евгени Кузманов, е единственият монумент на бозаджия в света.
Радомир е бил прочут като център за произвеждане на боза при започване на 20-ти век. Първият бозаджия в региона е Димитър Калгарийски от с. Чуковец е, а първата бозаджийска работилница датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
Бозата стартира да се създава в региона още по време на османското господство. В радомирското село Негованци има оброчен монумент за бозаджийския еснафин от 1 май 1899 година Това е и първият бозаджийски монумент в Радомирско.
Добрата боза е гъста и би трябвало да усеща усетът и дъхът на зърното, от което е създадена, разкриват тайната радомирци. Според тях значително усетът се дефинира от добавките и двата типа ферментация - алкохолна и млечно-кисела.
В града, считан за столица на бозата, още веднъж ще "отвори порти " работилницата на албанеца Али Сербез,смятан за основоположник на занаята в Радомир. Вестникарчета ще разнасят измежду гостите на празника истинската рецепта за подготвяне на обичайна българска напитка. Ще се оживи остарялата градска чаршия, където ще се разхождат елегантни дами от предишния век, съпроводени от изискани кавалери.
На 12 щанда на възобновения остарял пазар ще се оферират артикули локално произвеждане. Младежи, облечени като бозаджии, ще разнасят вкусното питие измежду хората. За повторно ще се провежда съревнование по надпиване с боза, като този път критерият ще бъде не количеството, а бързината, разясни пред Българска телеграфна агенция началникът на отдел "Култура " в общинската администрация Елисавета Кирилова. Празникът, който е под надпис "С боза, манджа и ария ", ще стартира в 11,00 часа от Етнографска експозиция "Стойова къща ". Там са изложени всички съдове, употребявани за произвеждане на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и други
Трима локални производители на боза ще покажат продукцията си на празника. Сред тях е 115-годишната градска потребителна кооперация "Наркооп ", която в целия интервал на съществуването си създава най-вече боза.
Гостите на празника ще могат да опитат и екобоза, направена от ръж и лимец, също от радомирски производител. Всеки, искащ да се допре до истинския усет на сладкия елексир, ще има опция да го направи посредством напитката, приготвена от притежателя на марката "Радомирска боза ".
Актьор ще се превъплати в известния фиктивен воин бай Илия Бозаджията, чиято двуметрова фигура се издига в центъра на Радомир. Поетът Георги Евдокиев е написал особено стихотворение за бай Илия, а локален композитор направил музика към него, с цел да го трансформира в химн на бозата, описа заместник-кметът Любка Димитрова. Кметът на общината Пламен Алексиев изяснява, че белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка, направена от почетния жител на Радомир - скулптора Евгени Кузманов, е единственият монумент на бозаджия в света.
Радомир е бил прочут като център за произвеждане на боза при започване на 20-ти век. Първият бозаджия в региона е Димитър Калгарийски от с. Чуковец е, а първата бозаджийска работилница датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
Бозата стартира да се създава в региона още по време на османското господство. В радомирското село Негованци има оброчен монумент за бозаджийския еснафин от 1 май 1899 година Това е и първият бозаджийски монумент в Радомирско.
Добрата боза е гъста и би трябвало да усеща усетът и дъхът на зърното, от което е създадена, разкриват тайната радомирци. Според тях значително усетът се дефинира от добавките и двата типа ферментация - алкохолна и млечно-кисела.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ