„България и Македония: история и политика“ втора част: задушаването на българския дух
Втората част на книгата „ България и Македония: история и политика “ обгръща най-болезнения интервал в нашата история. Това обявиха в изявление за БГНЕС проф. доктор Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и издателят Димитър М. Димитров, шеф на издателство „ Тангра “.
Първата част на книгата, която към този момент е преведена и издадена на британски език от издателство „ Тангра “, обгръща едно оптимистично време.
„ Това е времето на напредък на българската просвета, обучение и църковни институции в Македония по време на Възраждането, време на романтика, обвързвана с българското революционно придвижване отпред с Гоце Делчев. А във втория том, обхващащ времето от Балканските войни до през днешния ден, е показана нещастието. Тук читателят може да прочете за жестокото нахлуване против българщината, за задушаването на българския дух. Но също по този начин и за съпротивата, която съществува както по времето на Кралство Югославия, по този начин и по времето на Титова Югославия. За репресиите против нашите братя, които стават всекидневие. Тази книга отразява точно тези неща – един мъчителен и трагичен интервал по какъв начин се ликвидира една българска общественост, по какъв начин това се прави благодарение на агитация и репресии “, съобщи проф. Вачков.
Димитър Димитров, който освен е издателят, само че и първият четец на научния труд, показа своите усещане за най-силните моменти в него, на които актуалните жители на България и районен съд Македония би трябвало да извърнат внимание. Те са свързани с разликите сред сръбския македонизъм и комунизма на Югославия под управлението на диктатора Тито. Комунистическият водач е схванал, че от българите не могат да се създадат сърби, които сякаш са не запомнили своя език, по тази причина взема решение, че въпреки всичко няма да са българи, а македонци. Фактически диктаторът продължава политиката на Кралство Югославия по отношение на Македония, само че я обогатява с концепциите на Коминтерна – обособена страна, обособен народ, обособен език, обособена книжовност.
„ Тито прави едно доста забавно наслагване на концепциите на сръбския македонизъм с тези на Коминтерна. Ако първият разчита до 1941 година на сръбските колониалисти и полиция, след 1945 година македонизмът се внедрява с огън и меч от Македонската комунистическа партия, от българи, които си сменят имената, като Лазар Колишев, който става Лазар Колишевски, Михаил Апостолов, който се трансформира в Михайло Апостолски и други “, сподели издателят.
Проф. Вачков със страдание отбелязва, че тази политика на дебългаризация в действителност се оказва много сполучлива. Историкът напомни, че след окупирането на Вардарска Македония Белград постанова на популацията ѝ тезата, че те не са българи, а „ прави сърби “. Тази политика се сблъсква освен със опозиция, само че и не може да пусне корени измежду българите, които не схващат езика на сръбската окупационна администрация.
„ Македонизмът се оказва доста по-печеливш. Той споделя вие не сте сърби, само че не сте и българи; вие сте нещо друго и нещо повече; вие сте се утвърдили в битка против българите, в отстояване против българите, които ви заплашват. Така по-лесно се прокарва тезата, че македонските българи не са българи и в това време те биват насочвани кого би трябвало да ненавиждат, което за жалост виждаме и през днешния ден “, акцентира проф. Вачков.
В книгата в детайли се преглежда и интервалът след 1945 година, когато са най-тежките репресии.
„ Тези първи години се употребяват за тоталното изтребване на българите. Българската страна не може да ги отбрани. Неслучайно през 1946 година се предават костите на Гоце Делчев, защото Тито е всесилният стопанин на Балканите. Този интервал е най-мрачният и неслучайно най-кървавият. Достатъчно е да си спомним за Кървавата Коледа “, съобщи Димитър Димитров.
Проф. Вачков означи, че след Втората международна война виждаме по какъв начин целеустремено стартира да се ликвидира българщината в Македония въз основа на настройването на това население към неговите братя.
„ Драматичните събития, когато стартира брутално да се постанова македонизмът, имат значително подпомагане и от страна на Българска комунистическа партия. Факт е, че тя пуска в Пиринска Македония инструктори, които да образоват на македонски език, само че след разрива сред Тито и Сталин през 1948 година стопират този развой. Но на Българска комунистическа партия ще ѝ трябват още 15 години, с цел да отстрани остатъците от македонизма в Пиринска Македония. Чак през 1963 година е декларирано, че стопират да записват българите като македонци в паспортите. За страдание, сме дали храна на днешните македонисти, които споделят вие признавахте, а в този момент се върнахте на старите си позиции на българския шовинизъм “, съобщи шефът на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Проф. Вачков акцентира, че не всички комунисти одобряват този парадокс и напомни историята на Методи Шаторов-Шарло от Битоля, който се опълчва на македонизма на диктатора Тито, само че е погубен при неизяснени условия малко преди 9 септември 1944 година
Димитър Димитров обръща внимание и на документите, които се съдържат в книгата. Сред тях е статистическо изследване след Първата международна война, в която думата македонец отсъства. „ След август 1944 година македонизмът се постанова с репресии и геноцид на популацията, което не е според с това. Натискът и репресиите стартират още от ученическата пейка – постанова се ненавист към всичко българско и който не извършва, отива в лагери… и по този начин до момента в който се стигне до през днешния ден! “, сподели шефът на издателство „ Тангра “, който интензивно отстоява историческата истина и се бори с фалшификациите на българската история.
Проф. Вачков акцентира, че втората част на „ България и Македония “, както и първата е написана за хората, които „ имат уши и очи “. „ Те ще схванат, че представяме един роман, основан на научни тези и построен върху свидетелства, даващи ни една съответна и точна картина. Днес и политици, и „ учени “ в РСМ се пробват да се отхвърлен от общата ни история. Те се пробват да ни кажат, че надали не нямаме нищо общо, че всичко е плод на българските националистически тези. Тази книга демонстрира общата история и дълбоката връзка сред популацията в днешна районен съд Македония и днешна България. Поне за интервала, за който приказваме до края на Втората международна война “, заключи проф. Даниел Вачков. /БГНЕС
Първата част на книгата, която към този момент е преведена и издадена на британски език от издателство „ Тангра “, обгръща едно оптимистично време.
„ Това е времето на напредък на българската просвета, обучение и църковни институции в Македония по време на Възраждането, време на романтика, обвързвана с българското революционно придвижване отпред с Гоце Делчев. А във втория том, обхващащ времето от Балканските войни до през днешния ден, е показана нещастието. Тук читателят може да прочете за жестокото нахлуване против българщината, за задушаването на българския дух. Но също по този начин и за съпротивата, която съществува както по времето на Кралство Югославия, по този начин и по времето на Титова Югославия. За репресиите против нашите братя, които стават всекидневие. Тази книга отразява точно тези неща – един мъчителен и трагичен интервал по какъв начин се ликвидира една българска общественост, по какъв начин това се прави благодарение на агитация и репресии “, съобщи проф. Вачков.
Димитър Димитров, който освен е издателят, само че и първият четец на научния труд, показа своите усещане за най-силните моменти в него, на които актуалните жители на България и районен съд Македония би трябвало да извърнат внимание. Те са свързани с разликите сред сръбския македонизъм и комунизма на Югославия под управлението на диктатора Тито. Комунистическият водач е схванал, че от българите не могат да се създадат сърби, които сякаш са не запомнили своя език, по тази причина взема решение, че въпреки всичко няма да са българи, а македонци. Фактически диктаторът продължава политиката на Кралство Югославия по отношение на Македония, само че я обогатява с концепциите на Коминтерна – обособена страна, обособен народ, обособен език, обособена книжовност.
„ Тито прави едно доста забавно наслагване на концепциите на сръбския македонизъм с тези на Коминтерна. Ако първият разчита до 1941 година на сръбските колониалисти и полиция, след 1945 година македонизмът се внедрява с огън и меч от Македонската комунистическа партия, от българи, които си сменят имената, като Лазар Колишев, който става Лазар Колишевски, Михаил Апостолов, който се трансформира в Михайло Апостолски и други “, сподели издателят.
Проф. Вачков със страдание отбелязва, че тази политика на дебългаризация в действителност се оказва много сполучлива. Историкът напомни, че след окупирането на Вардарска Македония Белград постанова на популацията ѝ тезата, че те не са българи, а „ прави сърби “. Тази политика се сблъсква освен със опозиция, само че и не може да пусне корени измежду българите, които не схващат езика на сръбската окупационна администрация.
„ Македонизмът се оказва доста по-печеливш. Той споделя вие не сте сърби, само че не сте и българи; вие сте нещо друго и нещо повече; вие сте се утвърдили в битка против българите, в отстояване против българите, които ви заплашват. Така по-лесно се прокарва тезата, че македонските българи не са българи и в това време те биват насочвани кого би трябвало да ненавиждат, което за жалост виждаме и през днешния ден “, акцентира проф. Вачков.
В книгата в детайли се преглежда и интервалът след 1945 година, когато са най-тежките репресии.
„ Тези първи години се употребяват за тоталното изтребване на българите. Българската страна не може да ги отбрани. Неслучайно през 1946 година се предават костите на Гоце Делчев, защото Тито е всесилният стопанин на Балканите. Този интервал е най-мрачният и неслучайно най-кървавият. Достатъчно е да си спомним за Кървавата Коледа “, съобщи Димитър Димитров.
Проф. Вачков означи, че след Втората международна война виждаме по какъв начин целеустремено стартира да се ликвидира българщината в Македония въз основа на настройването на това население към неговите братя.
„ Драматичните събития, когато стартира брутално да се постанова македонизмът, имат значително подпомагане и от страна на Българска комунистическа партия. Факт е, че тя пуска в Пиринска Македония инструктори, които да образоват на македонски език, само че след разрива сред Тито и Сталин през 1948 година стопират този развой. Но на Българска комунистическа партия ще ѝ трябват още 15 години, с цел да отстрани остатъците от македонизма в Пиринска Македония. Чак през 1963 година е декларирано, че стопират да записват българите като македонци в паспортите. За страдание, сме дали храна на днешните македонисти, които споделят вие признавахте, а в този момент се върнахте на старите си позиции на българския шовинизъм “, съобщи шефът на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Проф. Вачков акцентира, че не всички комунисти одобряват този парадокс и напомни историята на Методи Шаторов-Шарло от Битоля, който се опълчва на македонизма на диктатора Тито, само че е погубен при неизяснени условия малко преди 9 септември 1944 година
Димитър Димитров обръща внимание и на документите, които се съдържат в книгата. Сред тях е статистическо изследване след Първата международна война, в която думата македонец отсъства. „ След август 1944 година македонизмът се постанова с репресии и геноцид на популацията, което не е според с това. Натискът и репресиите стартират още от ученическата пейка – постанова се ненавист към всичко българско и който не извършва, отива в лагери… и по този начин до момента в който се стигне до през днешния ден! “, сподели шефът на издателство „ Тангра “, който интензивно отстоява историческата истина и се бори с фалшификациите на българската история.
Проф. Вачков акцентира, че втората част на „ България и Македония “, както и първата е написана за хората, които „ имат уши и очи “. „ Те ще схванат, че представяме един роман, основан на научни тези и построен върху свидетелства, даващи ни една съответна и точна картина. Днес и политици, и „ учени “ в РСМ се пробват да се отхвърлен от общата ни история. Те се пробват да ни кажат, че надали не нямаме нищо общо, че всичко е плод на българските националистически тези. Тази книга демонстрира общата история и дълбоката връзка сред популацията в днешна районен съд Македония и днешна България. Поне за интервала, за който приказваме до края на Втората международна война “, заключи проф. Даниел Вачков. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ