Фрапиращо: Всяко второ българско дете е преживяло насилие
Всяко второ българско дете е претърпяло някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст. Това показва национално представително, извършено сред август 2019 и февруари 2020 г. Сред най-фрапиращите данни от него са, че 13% от децата са претърпели и трите типа принуждение - физическо, емоциално и полово, както и че близо 16% от експертите у нас - лекари, учители, обществени служащи, служители на реда и така нататък - намират за обикновено удрянето на пестник на дете.
Изследването е първото по рода си сложно изследване у нас, защото включва събиране на данни за всички форми на принуждение над деца, в разнообразни типове среда, както и обстойна оценка на потенциала на съответните служби за предварителна защита и противопоставяне на това събитие. То е по поръчка на УНИЦЕФ и е направено от интернационалната изследователска компания „ Coram International “, като активността по събиране на данни в България е изпълнена от организация ЕСТАТ. Проведено е в интервала 2019-2020 година и включва национално представителна извадка* измежду семейства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 година, 837 младежи между 18-25 г. и 1 411 възрастни (попълвани са въпросници посредством персонални интервюта), както и изследване измежду 887 експерти - учители, обществени служащи, прокурори и магистрати, здравни експерти и полицейски чиновници.
47% от децата у нас сред 13 и 18 година са преживели някаква форма на принуждение, демонстрира проучването. Емоционалното принуждение е най-често срещаният вид - 45.9%, последвано от физическото - 31.2%, половото принуждение - 15.6% и пренебрегването - 10.5%. Насилието най-често се следи измежду децата в училище (38.3%), следвано от това в общността (37.6%) и вкъщи (30.9%). Всяко трето дете в България (34.8%) показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността.
ФИЗИЧЕСКО
Физическото принуждение е по-разпространено измежду момчета - 37% при 25% за девойките, като най-често то се случва вкъщи и малко по-рядко в учебно заведение и общността. Най-често причинители на съществено физическо принуждение, включващо пострадване, са бащите - 35%, следвани от братята и сестрите - 31%, майките - 18% или други деца - близо 17%. По-леките случаи на физическо принуждение се правят най-често от майките - 52% и бащите - 50%, следвани от братя и сестри - 29 и други деца - 14%. В учебно заведение 91% от децата, подложени на съществено физическо насилие, свидетелства, че то е упражнение върху тях друго дете, а единствено 3% - от преподавател.
Огромна част от родителите - над 95% - употребяват спокойното разискване като способ за образование, дружно с разпръскване на детето. Немалко обаче прибявагват до лишаване на привилегии - 77% при децата от 6-11 г. и 65% при децата над 12 година, както и до наказване да стоят сами в стаята - надлежно 26% за по-малкие деца и 11% - за по-големите. Към закани за физическо принуждение прибягват сред 47 и 63% от родителите (в взаимозависимост от възрастта на децата), директно физически санкции си позволяват между 31 и 39% от родителите , а до тежко физическо насилие - сред 5 и 6% от тях.
Децата с уверждания и тези от небогати фамилии са изложени на максимален риск от физическо принуждение, демонстрира проучването. Като протективен фактор се счита живеене с най-малко един родител, като децата от етническите малцинства са много по-често подлагани на физическо принуждение. Изследователите заключават, че най-често физическото принуждение над деца се смята за задоволително, когато то се употребява като способ за налагане на дисциплинираност вкъщи, като това изказване по-често се поддържа от възрастните и от мъжете. Възрастните, подлагани на назакния в детството си, са по-склонни да ползват принуждение към децата си, получава се обаян кръг, обобщават специалистите.
ЕМОЦИАЛНО
48% от момчетата и 43% от девойките свидетелстват за претърпяно емоциално принуждение. Най-често то се случва в учебно заведение - при 32% от девойките и 38% от момчетата, следвано от душевен тормоз у дома - при към 16% от децата и в общността - 31% при момчетата и 25% при девойките. У дома емоциалното принуждение най-често идва от братята или сестрите - 48%, следват бащите - 27% и майките - 24%.
Във възрастовата група от 6 до 11 година 83% от децата декларират, че им е повишаван глас, крещяно им е или са били порицаване, а 63% са били подложени на заплашване с плесници, шамари или удряне. 17% са били заплашвани, че ще бъдат изпратени да живеят с някой различен, а близо 15% - са наказвани със стоене в ъгъла.
Едно от всеки 14 деца е било подложено на следене - най-често от различен деца, само че и от възрастни, като 1 от всеки 7 деца е било жертва на онлайн тормоз, най-често в обществените мрежи и онлайн конгреси. Интересното е, че емоциалното принуждение, включващо крещене, обидни думи и оскърбление, е определяно като мощно недопустимо в по-голяма степен от респондентите, в сравнение с другите типове принуждение.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ
Под полово принуждение се включва както нежелателен секс, по този начин и нежелно полово допиране, нежелани мнения със полов темперамент или кокетничене, изпращане онлайн на нежелани съобщения или фотоси със полов темперамент. На някоя от всички тези форми са били подложени към 20% от девойките и 10% от момчетата. При съответните типове полово принуждение също по-засегнати са от нежния пол. На близо 12% им е било изпращано онлайн нежелано полово известие, 9% - са били подложени на нежелани полови мнения, 4.8% - на нежелани докосвания, а 2% - на нежелателен секс. Децата с увреждания оповестяват двойно по-често, че са подложени на онлайн тормоз, и до 8 пъти по-често, че са били жертви на полово посягане или обезчестяване.
Тук изводите са изключително тревожни - откривателите установяват липса на информираност на половото принуждение и високи равнища на възприятията за позор и стигма. Обвиняването на жертвите на полово принуждение наподобява необятно публикувано - 51% от респондентите декларират, че виновността едно момиче да бъде изнасилено е частично негова, мкогато то употребява алкохол, използва опиати, държи се предизвикателно, има доста полово връзки и излиза " късно нощем ". а 13% от тях считат, че момче, което е изнасилено, частично носи виновността за това, в случай че е гей или има връзки с други мъже.
ПРЕНЕБРЕГВАНЕ
Пренебрегването е по-рядко срещана форма на принуждение. 1 на всеки 10 деца и младежи оповестяват, че са претърпели форма на пренебрежени и неглижиране, като децата с увреждания, ромите и тези, които не живеят с родител или в по-бедни фамилии, са в огромна степен ревю на риск от занемаряване.
ФРАПИРАЩО
Сред най-фарпиращите заключения от изследването е това, че 13% от децата са претърпели всички форми на насилие - физическо, емоциално или полово. Заради това 1 от всеки 3 деца се усеща в заплаха - вкъщи, в учебно заведение, или в общността. Особено тревожно е и това, че между 6-16% от експертите - лекари, учители, обществени служащи, служители на реда и така нататък - считат за задоволително удрянето на пестник на дете. Около 1/4 от експертите одобряват родител или учители да крещят на дете, когато то не се държи добре - процентът е най-нисък при обществените служащи - 17% и най-голям при здравните - 38%.
Социалните служащи, полицаите и магистратите показват схващане, че насилието над деца е сериозен проблем, а най-слабо готови да го разпознават са учителите и здравните служащи. Относно онлай насилието, което се загатва като разрастваща се форма, експертите също не усещат убеденост при разпознаването му.
* За проучването са събрани и качествените данни посредством задълбочени изявленията с разнообразни участници в българската система за протекция на детето (представители на УНИЦЕФ, министерства и др.). Проведени са самостоятелни и групови интервюта в общините София, Сливо поле и Брегово и в областите София, Русе и Видин с учители, педагогичен съветници, обществени служащи, чиновници на Неправителствени организации, лекари, чиновници на правосъдната система и полицейски чиновници, които работят по проблеми, свързани със протекция на детето - общо 32 изявленията с присъединяване на общо 71 респонденти.
Изследването е първото по рода си сложно изследване у нас, защото включва събиране на данни за всички форми на принуждение над деца, в разнообразни типове среда, както и обстойна оценка на потенциала на съответните служби за предварителна защита и противопоставяне на това събитие. То е по поръчка на УНИЦЕФ и е направено от интернационалната изследователска компания „ Coram International “, като активността по събиране на данни в България е изпълнена от организация ЕСТАТ. Проведено е в интервала 2019-2020 година и включва национално представителна извадка* измежду семейства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 година, 837 младежи между 18-25 г. и 1 411 възрастни (попълвани са въпросници посредством персонални интервюта), както и изследване измежду 887 експерти - учители, обществени служащи, прокурори и магистрати, здравни експерти и полицейски чиновници.
47% от децата у нас сред 13 и 18 година са преживели някаква форма на принуждение, демонстрира проучването. Емоционалното принуждение е най-често срещаният вид - 45.9%, последвано от физическото - 31.2%, половото принуждение - 15.6% и пренебрегването - 10.5%. Насилието най-често се следи измежду децата в училище (38.3%), следвано от това в общността (37.6%) и вкъщи (30.9%). Всяко трето дете в България (34.8%) показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността.
ФИЗИЧЕСКО
Физическото принуждение е по-разпространено измежду момчета - 37% при 25% за девойките, като най-често то се случва вкъщи и малко по-рядко в учебно заведение и общността. Най-често причинители на съществено физическо принуждение, включващо пострадване, са бащите - 35%, следвани от братята и сестрите - 31%, майките - 18% или други деца - близо 17%. По-леките случаи на физическо принуждение се правят най-често от майките - 52% и бащите - 50%, следвани от братя и сестри - 29 и други деца - 14%. В учебно заведение 91% от децата, подложени на съществено физическо насилие, свидетелства, че то е упражнение върху тях друго дете, а единствено 3% - от преподавател.
Огромна част от родителите - над 95% - употребяват спокойното разискване като способ за образование, дружно с разпръскване на детето. Немалко обаче прибявагват до лишаване на привилегии - 77% при децата от 6-11 г. и 65% при децата над 12 година, както и до наказване да стоят сами в стаята - надлежно 26% за по-малкие деца и 11% - за по-големите. Към закани за физическо принуждение прибягват сред 47 и 63% от родителите (в взаимозависимост от възрастта на децата), директно физически санкции си позволяват между 31 и 39% от родителите , а до тежко физическо насилие - сред 5 и 6% от тях.
Децата с уверждания и тези от небогати фамилии са изложени на максимален риск от физическо принуждение, демонстрира проучването. Като протективен фактор се счита живеене с най-малко един родител, като децата от етническите малцинства са много по-често подлагани на физическо принуждение. Изследователите заключават, че най-често физическото принуждение над деца се смята за задоволително, когато то се употребява като способ за налагане на дисциплинираност вкъщи, като това изказване по-често се поддържа от възрастните и от мъжете. Възрастните, подлагани на назакния в детството си, са по-склонни да ползват принуждение към децата си, получава се обаян кръг, обобщават специалистите.
ЕМОЦИАЛНО
48% от момчетата и 43% от девойките свидетелстват за претърпяно емоциално принуждение. Най-често то се случва в учебно заведение - при 32% от девойките и 38% от момчетата, следвано от душевен тормоз у дома - при към 16% от децата и в общността - 31% при момчетата и 25% при девойките. У дома емоциалното принуждение най-често идва от братята или сестрите - 48%, следват бащите - 27% и майките - 24%.
Във възрастовата група от 6 до 11 година 83% от децата декларират, че им е повишаван глас, крещяно им е или са били порицаване, а 63% са били подложени на заплашване с плесници, шамари или удряне. 17% са били заплашвани, че ще бъдат изпратени да живеят с някой различен, а близо 15% - са наказвани със стоене в ъгъла.
Едно от всеки 14 деца е било подложено на следене - най-често от различен деца, само че и от възрастни, като 1 от всеки 7 деца е било жертва на онлайн тормоз, най-често в обществените мрежи и онлайн конгреси. Интересното е, че емоциалното принуждение, включващо крещене, обидни думи и оскърбление, е определяно като мощно недопустимо в по-голяма степен от респондентите, в сравнение с другите типове принуждение.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ
Под полово принуждение се включва както нежелателен секс, по този начин и нежелно полово допиране, нежелани мнения със полов темперамент или кокетничене, изпращане онлайн на нежелани съобщения или фотоси със полов темперамент. На някоя от всички тези форми са били подложени към 20% от девойките и 10% от момчетата. При съответните типове полово принуждение също по-засегнати са от нежния пол. На близо 12% им е било изпращано онлайн нежелано полово известие, 9% - са били подложени на нежелани полови мнения, 4.8% - на нежелани докосвания, а 2% - на нежелателен секс. Децата с увреждания оповестяват двойно по-често, че са подложени на онлайн тормоз, и до 8 пъти по-често, че са били жертви на полово посягане или обезчестяване.
Тук изводите са изключително тревожни - откривателите установяват липса на информираност на половото принуждение и високи равнища на възприятията за позор и стигма. Обвиняването на жертвите на полово принуждение наподобява необятно публикувано - 51% от респондентите декларират, че виновността едно момиче да бъде изнасилено е частично негова, мкогато то употребява алкохол, използва опиати, държи се предизвикателно, има доста полово връзки и излиза " късно нощем ". а 13% от тях считат, че момче, което е изнасилено, частично носи виновността за това, в случай че е гей или има връзки с други мъже.
ПРЕНЕБРЕГВАНЕ
Пренебрегването е по-рядко срещана форма на принуждение. 1 на всеки 10 деца и младежи оповестяват, че са претърпели форма на пренебрежени и неглижиране, като децата с увреждания, ромите и тези, които не живеят с родител или в по-бедни фамилии, са в огромна степен ревю на риск от занемаряване.
ФРАПИРАЩО
Сред най-фарпиращите заключения от изследването е това, че 13% от децата са претърпели всички форми на насилие - физическо, емоциално или полово. Заради това 1 от всеки 3 деца се усеща в заплаха - вкъщи, в учебно заведение, или в общността. Особено тревожно е и това, че между 6-16% от експертите - лекари, учители, обществени служащи, служители на реда и така нататък - считат за задоволително удрянето на пестник на дете. Около 1/4 от експертите одобряват родител или учители да крещят на дете, когато то не се държи добре - процентът е най-нисък при обществените служащи - 17% и най-голям при здравните - 38%.
Социалните служащи, полицаите и магистратите показват схващане, че насилието над деца е сериозен проблем, а най-слабо готови да го разпознават са учителите и здравните служащи. Относно онлай насилието, което се загатва като разрастваща се форма, експертите също не усещат убеденост при разпознаването му.
* За проучването са събрани и качествените данни посредством задълбочени изявленията с разнообразни участници в българската система за протекция на детето (представители на УНИЦЕФ, министерства и др.). Проведени са самостоятелни и групови интервюта в общините София, Сливо поле и Брегово и в областите София, Русе и Видин с учители, педагогичен съветници, обществени служащи, чиновници на Неправителствени организации, лекари, чиновници на правосъдната система и полицейски чиновници, които работят по проблеми, свързани със протекция на детето - общо 32 изявленията с присъединяване на общо 71 респонденти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ