Древногръцка митология - история, факти и легенди
Всяко антично общество има своя митология. На света са познати скандинавската митология, античните индийски текстове, египетския мавзолей, римските богове и други.
Нито една от тези митологични системи не е толкоз известна, стройно развита и подредена като древногръцката. Гръцката митология има всичко, което може да побере една митология - разкази за древногръцки богове и герои, за митологични същества, за чудни подвизи, за сътворението на света и пояснение за всичко, което се случва в природата и в живота на хората.
Тези забележителни разкази на първо време се появили в джука форма и били представяни като песни от странстващи артисти - аеди. По-късно били записани и свързани с причинно-следствени връзки, подредени били по последователност и представлявали обособени цикли, разказващи в детайли за подвизите на един или повече герои, за някое значимо събитие от древността или за действията на боговете. По този метод се оформила цялата митологична система, която дава ясна визия по какъв начин са гледали античните гърци на всичко в света.
Произход и източници на древногръцката митология
Наименованието митология е комплицирана дума, формирана от две елементарни: митос, което значи акт на речта, и логос, което се превежда като доказателство. Това може да изясни митологията като преправка на сухите обстоятелства чрез внасяне на персонално отношение и усеща в тях, с цел да ги направи по-интригуващи и разбираеми за слушателите, които съпреживяват описа.
Източници, запознаващи ни с древногръците легенди и митове, също са непокътнати. Това са книгата Митологическа библиотека на Аполодор, която показва в най-голяма цялост цялата митология, без изгубения мит за Троянската война. Други творби, съдържащи легенди, са Илиада, Одисея, творбите на Овидий, Тукидид, Еврипид и доста други.
Класификация на гръцката митология
• Период преди олимпийските богове - характеризира се със съществуването на доста богове и демони, а митовете са главно за сътворението на света;
• Ранен типичен интервал - това е интервалът на прехода към патриархалния строй. Наред с боговете има и герои, които правят разнообразни подвизи и побеждават митични чудовища. Героят Персей убива чудовището Медуза, а господ Аполон се оправя с дракона от Пития. Героят Херакъл прави 12 подвига, които съставляват цялостен приключен цикъл от героични каузи, всяко съответстващо на един от дванадесетте знака на зодиака.
• Митове за герои от късния старогръцки интервал - този интервал съдържа най-вече легенди, защото включва и дванадесетте богове от Олимп. Разказите за олимпийците и тяхната интервенция в делата на смъртните хора са в основата на целия цикъл легенди от този интервал.
Древногръцките богове, които живеели на Олимп, в визията на античните са част от едно огромно семейство, със свои разклонения и родове и многочислени генерации. Първите богове са тези, които сътворили света. По-младите обаче се борили с тях за превъзходство и съумели да ги победят. Те завзели цялата власт, елиминирайки старите богове, и наложили своя метод на ръководство на света. Извършвали чудеса, учели хората на разнообразни занаяти, предавали им умения и познания по какъв начин да провеждат живота си. Те били в непрекъсната връзка с хората и множеството от тях имали деца от смъртните. Тези деца се отличавали с качествата на своя възвишен родител и ставали герои или предводители на своето племе.
Боговете от Олимп съгласно митологичните разкази имали външността на хората, само че били със съвършени на тип и като благоприятни условия тела. Те в никакъв случай не се разболявали, не можели да бъдат засегнати и били безсмъртни. Подобно на хората, те се раждали, израствали и се развивали, само че при постигане на зрелост преставали да се трансформират и не остарявали.
Всеки от боговете имал собствен регион, където работил и бил уважаван там, имал свои цели и ползи и неповторима характерност. Освен това боговете имали качества, невиждани и невъзможни за смъртните. Те можели да се реалокират незабавно до която и да е точка от земята, да изчезват и да се появяват, където изискат, а можели и да завземат тялото на някой човек и да работят от негово име, без той да подозира за това.
Всеки от боговете бил обозначаван от хората с най-характерното му качество или с мястото, където работи и е уважаван.
Различните столетия в разказите за боговете
В историята на митовете може да бъде проследена хронологическа поредност. Най-напред имало ера на боговете, след нея ера, в която боговете и хората общували непрестанно. Последвала епохата на героите, които правили подвизи в интерес на човечеството, а намесата на боговете била напълно лимитирана.
Епоха на боговете - в гръцкия мавзолей боговете и богините имали свои сфери на активност, свързани с живота на хората. Бог Посейдон бил господ на морето, а Хера на домашното огнище. Бог Хермес бил богът на ковашкото изкуство, а Афродита - на любовта.
Имало и божества, които били присъщи единствено за избран район. Такива са речните и горските божества, нимфите и други. На основните богове били издигнати храмове, правили се обреди за тях.
Първите древногръцки богове
Това са божества, свързани с съществени понятия в живота - Небе, Земя, Нощ, Хаос и така нататък Тези богове са в основата на сътворението на света. За тях се споделя в някои творби, които към този момент са изгубени. Орфей, Музей, Абарис са античните създатели, на които се приписват тези разкази.
Богове на Олимп
След успеха на младите богове се появили нови разкази, свързани с властващите на планината Олимп божества. За тях са създавани химни от разнообразни антични създатели.
Епоха на боговете и хората
Основният тип роман от този интервал е за похищението на смъртна жена от Бог и раждането на поколение, фамозно с героични каузи. Известни са и други разкази - за сватбата на женско провидение и смъртен мъж, където потомъкът става наложително воин - Ахил, Еней и други.
Има и различен вид разкази, в които богове дали на хората знания или придобивки, които имат единствено безсмъртните. Прометей откраднал огъня и го дал на хората, Тантал дал на своите съграждани от амброзията на боговете.
Епоха на героите - епохата на героите споделя за героични подвизи на хора, които най-често са потомци на богове. Херакъл прави 12 подвига, аргонавтите открадват златното руно, а Троянската война поставя края на епохата на героите.
Интерпретации на древногръцките легенди
По-късните столетия стартират да търсят връзките на митологичните разкази с действителни събития и считат, че тези митове са отзвук на остарели мемоари за жестокостта на античните владетели. Правят се доста рационални тълкувания на тези остарели разкази. Според едно от тях митологичните разкази съставляват олицетворяване на естествени явления като дъжда и огъня. Както и разкази, с които владетелите утешавали и просветлявали безпросветните маси.
Съвременните тълкувания гледат на мита като на доказателство какъв брой доста човешкият разум е напреднал спрямо интервала от детството на човечеството. Битува и разбирането, че митовете са произлезли от античните ритуали, като техен вербален аналог.
Значение на древногръцката митология
Древногръцката митология оказва голямо въздействие върху цялата международна просвета. Митовете са директно свързани с религията и имат въздействие и върху нея. Така че те са в основата на цялата човешка цивилизация и нейното развиване. Първичното, свещено поверие за някакво събитие или признание, от който черпим както фактологична информация, по този начин и прочувствена визия.
Митовете са фактически едни първоначални откровения и образцови модели на древността.
Можем да кажем, че митовете на античните гърци, както и цялата международна митология, са поетическа небивалица за събитията в действителността. Любопитството към света, фантазията и здравия разсъдък и логичност се сливат в едно цяло и неговият артикул е митът.
Затова можем да приемем митовете и като извор за историческо знание на древността. Те са играели значима роля в бита на хората в дълбока античност. Днес са израз на способността на индивида да украсява действителността и да я трансформира и наглася към своята ценностна система. Във всички случаи митовете са метод за знание и извор на вярвания.
