Всякакви признаци на живот на Марс вероятно са заровени на 2 метра под земята
Всякакви следи от аминокиселини, останали от интервала, в който Червената планета евентуално е била обитаема, най-вероятно са заровени на минимум 2 метра подземен.
Причината? Марс не разполага с магнитно поле, а неговата атмосфера е извънредно тънка. Ето за какво повърхността му се облъчва от надалеч по-големи количества радиация, в сравнение с Земята да речем. Освен това знаем, че галактическата радиация унищожава аминокиселините.
„ Нашите резултати подсказват, че галактическите лъчи унищожават аминокиселините и в марсианските скали по повърхността, и в реголита доста по-бързо, в сравнение с се предполагаше до момента “, споделя физикът Александър Павлов от центъра за галактически полети „ Годард “ на NASA.
„ В момента марсианските роувъри копаят на не повече от 5 см дълбочина. Аминокиселните, намиращи се на тези дълбочини, ще бъдат унищожени изцяло за едвам 20 млн. години. Освен това съществуването на перхлорати във водата усилва в допълнение скоростта, с която те биват унищожавани. “
5-сантиметрова дупка, прокопана от марсохода " Кюриосити ". Източник: NASA
Всъщност галактическата радиация на Марс съставлява сериозна спънка пред изследането на планетата. Средностатистическия човек на Земята се излага на към 0,33 милисиверта галактическа радиация на година. На Марс годишното излагане би било над 250 милисиверта.
Тази високо енергийна радиация, която води началото си от слънчевите изригвания и енергийни събития от вида на свръхнови, може да проникне през скалите, да йонизира и да унищожи всички органични молекули, на които се натъкне по пътя си.
Смята се, че в миналото Марс е разполагал с световно магнитно поле и доста по-гъста атмосфера (досущ като Земята). Съществуват и голям брой доказателства, които подсказват, че на Червената планета в миналото е имало и течна вода под формата на океани, реки и езера.
Тази композиция от характерности кара експертите да считат, че в миналото Марс (вероятно многократно) е била обитаема.
Наличието на аминокиселини би могло да поддържа тази доктрина. Сами по себе си тези органични смеси не са биосигнатури. Те обаче са главните строителни блокове на живота.
Аминокиселините се комбинират между тях, с цел да образуват протеини. Откривали сме ги в галактическите скали (например в метеорита Рюгу), както и в атмосферата на кометата 67P. Съответно те не са изрично доказателство за съществуването на живот. Ако обаче ги открием на Марс, те биха могли да ни подскажат, че в миналото, преди доста време, тук е имало живи организми.
Изследването е оповестено в Astrobiology.
Източник: Science Alert
