Всяка, осветена от пълнолуние нощ в края на 18 век,

...
Всяка, осветена от пълнолуние нощ в края на 18 век,
Коментари Харесай

Не предприемачеството тласка Индустриалната революция, а войната

Всяка, осветена от пълнолуние нощ в края на 18 век, Самуел Галтън Джуниър, фамозен жител на Бирмингам, може да бъде открит в дълбока полемика за чудесата на науката с свои сътрудници мислители и производители, в това число производителите на парни машини и герои на индустриалната гражданска война Джеймс Уат и Матю Бултън. Галтън е най-богатият от всички тях като завоюва благосъстоянието си като притежател на най-плодотворната фабрика за оръжия във Англия.

Галтън е квакер – фракция, известна с вярата си в нехристиянския характер на войната. И въпреки всичко той има вяра, че войната движи индустриалния напредък към него, и акцентира това, когато пази бизнеса си пред свои сътрудници квакери през 1796 година Той означи, че всички в бързо трансформиращата се стопанска система по някакъв метод способстват за военните сили на държавата; той не е по-лош морално от доставчика на мед, данъкоплатеца или хилядите служащи. Всъщност даже неговите другари квакери, които желаят да го отблъснат от неговия аморален бизнес, вземат участие в материалното или финансовото издържане на войната. За Галтън съучастието във войната е с две думи неизбежно. Правителствените обществени поръчки движат удивителната индустриална промяна към него.

Знаем, че съвсем непрекъснатите войни на Англия от 1689 до 1815 година я трансформират в международна мощ, само че гледната точка на Галтън допуска, че те също трансформират страната и в първата индустриална мощ в света. Това мнение опонира на известното мнение, че индустриалната гражданска война е задвижвана от частното предприемачество.

Тази позиция, втората, оказва надълбоко въздействие върху дебатите за това какво движи нововъведенията и каква роля би трябвало да имат държавните управления в стопанските системи.

Институциите, съставляващи английската „ страна “ през 18 век, съществуват напълно, с цел да обезпечат ресурсите за война – концепцията, че държавните служби би трябвало да строят учебни заведения и инфраструктура, да вземем за пример, не съществува. Британската страна е „ фискално-военна “ страна като подвига налози, за да участва в многочислените войни през този интервал по-ефективно от всяко друго европейско държавно управление. Ръстът в търговията, създадена от тези войни (принудително), е от решаващо значение за индустриалната гражданска война на Англия – обезпечават се първични материали и се подтикват напъните за реплика на първокласните, вносни артикули. Увеличаването на данъчните доходи също играе значима роля в тази промяна. И с изключение на данъчното облагане, другата ранна цел на държавните служби е ръководството на контракти за военни доставки.

 Конституционната монархия, основана с гражданска война през 1689 година, се опасява, че един-единствен съсредоточен набор от оръжейници може да бъде прелъстен или заставен да застане зад якобитските бунтовници, които са решени да възстановят свалените Стюарти. За да се застраховат против този риск, държавните служби се стремят да умножат броя на оръжейниците и обектите за произвеждане на оръжия – макар недоволствата на старите производители, че „ толкоз доста новаци “ ще бъдат „ доста неопитни в бизнеса “. Така държавният отдел, който дава отговор за снабдяването със стрелково оръжие, подхранва съществуващата в Бирмингам промишленост за огнестрелно оръжие, частично с цел да понижи силата на лондонските оръжейници.

Съзнавайки опасенията на държавната администрация, производителите на оръжие се стремят да утвърдят лоялността си към нея, апелирайки за поръчки, като припомнят, че в „ рисковите времена “ по-рано те „ се държат във всяко отношение като лоялни субекти “. Правителството не желае да отчужди промишленост, от значително значение за нейната сигурност. То продължава да се намесва в развиването на промишлеността, с цел да поддържа по едно и също време положителното й здраве и да покачва продуктивността й по време на потребност. Например, Службата за оръжие наема безработни актьори в държавните оръжейни работилници, продава остарели военни оръжия назад на оръжейниците, с цел да ги препродадат в чужбина, дава средства за образование на повече производители на оръжия за разширение на индустриалния потенциал и подкрепя продажбите на оръжия на сертифицирани компании и други клиенти, изключително тези, които вземат участие в търговията с плебеи и в завладяването на Южна Азия и Северна Америка.

Службата за оръжие също обръща внимание, че прекратяването на договорите на оръжейниците ще ги принуди да освободят служащи – мъже, които може да не е елементарно да бъдат открити при идващото експлоадиране на войната, и също по този начин, които биха могли да се причислят към безмилостните редици на протеста. Договорите за оръжейната промишленост по едно и също време въоръжават режима и купуват преданост на оръжейниците.

Целият този напор революционизира оръжейната промишленост, която еволюира от годишен индустриален потенциал от десетки хиляди през 90-те години на 17 век до милиони до 1815 година Отделно от културната податливост към предприемачеството, това, което има значение за насърчаването на тази гражданска война, е, че държавните чиновници имат еднакъв интерес като търговците, ориентиран към завоевания и нововъведения, провокиран от незабавни военновременни контракти и подкрепени от държавни организации.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР