10 септември е Световен ден за предотвратяване на самоубийствата
Всяка година Световната здравна организация (СЗО) с поддръжката на Международната асоциация по попречване на самоубийствата (International Association for Suicide Prevention) организира Световен ден за попречване на самоубийствата (World Suicide Prevention Day) за насърчаване на активността по предотвратяването им.Според данни на СЗО общият брой на умрелите от суициди доближава милион годишно. Ако се резервира тази наклонност, то към 2020 година броят на самоубийствата по всяка възможност ще нарасне 1,5 пъти.
Съвременният темп на работа и още доста други субективни фактори водят до това, че в избран миг човек се взема решение на закононарушение – закононарушение срещу своя живот. В множеството религии самоубийството е обсъждано като грях, а в доста средства за всеобщо осведомление по света е неразрешено даже да се загатва. В християнството обликът на самоубиеца се отъждествява с Юда Искариотски - апостолът, предал Христос.
Почти във всички случаи човек не се самоубива, тъй като въобще и по принцип не му се живее, а тъй като не му се живее в дадената житейска обстановка или условия, от които той не вижда излаз. Втората илюзия е, че се самоубиват хора единствено със слаби характери – в противен случай, мощният темперамент комбиниран с възприятие за отговорност може да тласне човек да посегне на живота си, когато той е в прорез с дълбоки нравствени правила.
Наистина има обстановки, в които неналичието на излаз е безспорна (последен етап на заболяване или саможертвата в името на живота на други хора). Но в множеството от случаите с превантивна външна интервенция може да се откри решение на казуса, колкото и нерешим да наподобява той.
Най-често самоубийствата са плод на меланхолия. Интересно е, че мъжете се самоубиват по-често, в сравнение с дамите, и че броят на самоубийствата не е назад симетричен на виталното ниво.
Наблюдава се неравномерно систематизиране на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според СЗО единствено в Япония (30 хиляди души годишно), Китай, Индия и Казахстан се правят 40% от всички самоубийства в света. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни.
Някои географски забележителности стават известни с огромния брой на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, виадукт Принц Едуард в Торонто (преди слагането на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара към планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия. От построяването на Голдън Гейт Бридж през 1937 година до 2005 година броят на скочилите от него самоубийци надвишава 1200 души. През 1997 година от виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец приблизително на всеки 22 дни. През 2002 година в гората към планината Фуджи са открити рекорден брой тела - 78, надвишавайки предходния връх от 73 през 1998 година Броя на самоубийствата на тези места е толкоз висок, че се слагат голям брой знаци, придумващи евентуалните самоубийци да потърся помощ.
Най-малък е процентът на самоубилите се в Латинска Америка и в ислямските страни.
СЗО приканва освен за попречване на самоубийствата, само че и за отбрана на нужното лекуване и последващата грижа за хората, създали сериозен опит за суицид, както и за по-балансираното осветление на самоубийствата в медиите.
Необходимо е на световно ниво да се увеличи информираността на обществото, че самоубийствата се явяват като една от главните предотвратими аргументи за преждевременна гибел.
Обществеността и държавните управления на страните, на собствен ред, е належащо да разработят съществени политики във връзка с националната тактика за попречване на самоубийствата, които на локално ниво във всеки съответен район да намерят своето практическо приложение във тип на стратегии и ограничения за профилактика на самоубийствата и суицидни настроения измежду популацията.
Съвременният темп на работа и още доста други субективни фактори водят до това, че в избран миг човек се взема решение на закононарушение – закононарушение срещу своя живот. В множеството религии самоубийството е обсъждано като грях, а в доста средства за всеобщо осведомление по света е неразрешено даже да се загатва. В християнството обликът на самоубиеца се отъждествява с Юда Искариотски - апостолът, предал Христос.
Почти във всички случаи човек не се самоубива, тъй като въобще и по принцип не му се живее, а тъй като не му се живее в дадената житейска обстановка или условия, от които той не вижда излаз. Втората илюзия е, че се самоубиват хора единствено със слаби характери – в противен случай, мощният темперамент комбиниран с възприятие за отговорност може да тласне човек да посегне на живота си, когато той е в прорез с дълбоки нравствени правила.
Наистина има обстановки, в които неналичието на излаз е безспорна (последен етап на заболяване или саможертвата в името на живота на други хора). Но в множеството от случаите с превантивна външна интервенция може да се откри решение на казуса, колкото и нерешим да наподобява той.
Най-често самоубийствата са плод на меланхолия. Интересно е, че мъжете се самоубиват по-често, в сравнение с дамите, и че броят на самоубийствата не е назад симетричен на виталното ниво.
Наблюдава се неравномерно систематизиране на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според СЗО единствено в Япония (30 хиляди души годишно), Китай, Индия и Казахстан се правят 40% от всички самоубийства в света. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни.
Някои географски забележителности стават известни с огромния брой на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, виадукт Принц Едуард в Торонто (преди слагането на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара към планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия. От построяването на Голдън Гейт Бридж през 1937 година до 2005 година броят на скочилите от него самоубийци надвишава 1200 души. През 1997 година от виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец приблизително на всеки 22 дни. През 2002 година в гората към планината Фуджи са открити рекорден брой тела - 78, надвишавайки предходния връх от 73 през 1998 година Броя на самоубийствата на тези места е толкоз висок, че се слагат голям брой знаци, придумващи евентуалните самоубийци да потърся помощ.
Най-малък е процентът на самоубилите се в Латинска Америка и в ислямските страни.
СЗО приканва освен за попречване на самоубийствата, само че и за отбрана на нужното лекуване и последващата грижа за хората, създали сериозен опит за суицид, както и за по-балансираното осветление на самоубийствата в медиите.
Необходимо е на световно ниво да се увеличи информираността на обществото, че самоубийствата се явяват като една от главните предотвратими аргументи за преждевременна гибел.
Обществеността и държавните управления на страните, на собствен ред, е належащо да разработят съществени политики във връзка с националната тактика за попречване на самоубийствата, които на локално ниво във всеки съответен район да намерят своето практическо приложение във тип на стратегии и ограничения за профилактика на самоубийствата и суицидни настроения измежду популацията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ