21 НОЕМВРИ – ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Всяка година, на 21 ноември, българската православна черква отбелязва празника Въведение Богородично. В българският национален календар той е наименуван Денят на християнското семейство.
Само в България Въведение Богородично се чества, като Ден на християнското семейство.
Какво се поставя на празничната софра? Меси се ритуален самун (содена питка) и се пие вино, готви се фасул супа или фасул в гърне, печени картофи и ядене с тиква.
Народни поверия: Ако на този ден е слънчево, то зимата ще бъде суха, а лятото – горещо. Ако е студено и вали дъжд или сняг, зимата ще е мека, а лятото дъждовно с доста благодат.
Кратка история на празника: От епохи наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, където децата научават най-ценните житейски уроци и усвояват значими познания за света. В фамилията те освен биват възпитавани, само че и построяват своя темперамент.
Въведение Богородично е християнски празник, в чест на Светото поверие, което родителите на Божията майка, свети Йоаким и Анна, изпълнили обетът си, да посветят детето си на Бог. Едва на 3-годишна възраст посвещават щерка си Мария в Йерусалимския храм, където тя живее до годежа си с праведния Йосиф.
Родителите на Пресвета Богородица, праведните Йоаким и Анна, дълго време нямали своя рожба. Били в преклонна възраст, когато Бог, посредством Ангел, ги зарадвал с вестта, че скоро ще станат родители. Божието заричане било изпълнено. Праведната Анна заченала и родила щерка, която нарекли с името Мария. Щастливите родители дали обет, че ще я посветят в работа на Бога. Когато Мария била на три годинки, нейните праведни родители я въвели, да живее в храм, с цел да изпълнят обещанието си пред Бог.
Когато 3-годишната Пресвета Богородица чула за идното си заселване в Йерусалимския храм, не се страхувала от раздялата със фамилията си и не плакала. Един ден праведната Анна поканила своите родственици, както и доста девойки от Назарет в дома си и им споделила: „ Радвайте се всички с мен. Днес ще въведа щерка си, само че не при земния цар, а при Небесния Бог “.
Процесията стигнала до Йерусалимският храм. Свещениците, водени от свещеник Захария, бащата на Йоан Кръстител, пеейки я посрещнали. Входът представлявал платформа, до която се стигало по петнадесет стъпала, според броя на петнадесетстепенните псалми.
Йоаким и Анна сложили 3-годишната Мария върху първото ходило. Самичка, тя, изкачила останалите четиринадесет стъпала. Всички присъстващи ахнали от изненада, по какъв начин невръстното момиченце се справило единствено.
Храмът в Йерусалим бил по-нисък по размери от първия храм на Соломон. Въпреки това, пророците предвещавали голяма популярност за този втори храм: „ Изведнъж Господ, който търсите и Ангелът на Завета, който чакате, ще дойдат в своята черква “.
Храмът продължава да бъде център на целия нравствен живот на израелския народ. Освен свещеници и други чиновници, там живеят назореи – мъже и дами, които дават обет да служат на Бог. Те нямат съпрузи, не си разрешават омайващи питиета, не подстригват косите си, правят работа в храма и получават нужната храна.
Дева Мария е въведена в Светая Светих (вътрешно светилище, което съгласно Библията, населява Бог) на храма, основен заветен център на религиозния живот, а самият човек става Божи храм. Тялото й се трансформира в храм, чистотата на душата й и предаността й към Бога са плод на ревностното гонене на светостта на генерации.
Дева Мария става източник на примирение, избавление и връзката на хората с Бог.
