Проф. Мартин Шулце Вессел: Въпросът е - ще се покаят ли някога Русия и руснаците за извършените престъпления в Украйна
Всяка експанзия срещу нация има измеренията на геноцид
Истински промени в Русия са вероятни единствено в случай че се случи гражданска война или след дълъг интервал на промяна, само че това е въпрос на десетилетия, не на години, споделя немският историк, професора от Мюнхенския университет
.
Интервю на Виктория Приседская, Военновъздушни сили
- Каква беше първата Ви реакция, когато на 24 февруари Русия атакува Украйна?
- Надявах се, че Украйна ще може да се отбрани. От самото начало бях уверен, че Русия няма да има триумф в това, което е възнамерявала.
- Можехте ли да си визиите, че в Европа през XXI век ще се повторят жестокостите и зверствата на Втората международна война?
- Аз не бих сравнил сегашната война в Украйна с ВСВ, тогава имаше Холокост, а и мащабите са други. Но войните, които Русия води през последните две десетилетия, да вземем за пример в Чечня, бяха доста жестоки. Русия унищожаваше гладове и убиваше мирни поданици, и ние виждаме същото в Украйна.
Русия води война като не прави разлика сред бойците на съперника и цивилните лица.
В своето изявление през юли предходната година Путин даде да се разбере, че той не желае Украйна да съществува като самостоятелна страна и нация. Той стартира война против украинската нация, а всяка война срещу нация има измеренията на геноцид.
- Много се разяснява въпросът за груповата отговорност на Русия. Може ли обособеният човек да дава отговор за закононарушенията, осъществени от неговата страна?
- Въпросът за груповата отговорност е комплициран. От една страна е ясно, че Путин е деспот, който персонално стартира тази война. Но също така съществува отговорността на Русия и руснаците.
Путин не работи в празното пространство, той работи в културен подтекст, а може дори да се каже, че той е артикул на този подтекст. В този културен подтекст е доста мощна концепцията за русофобията, концепцията, че Русия е блокирана от Запада, както и концепцията за обидата към Запада. Всички тези хрумвания подхранват съветската експанзия.
- Изказванията на съветската съпротива по този въпрос са малобройни, а изследванията сочат, че болшинството руснаци поддържат дейностите на държавното управление, а някой искрено декларират, че не се срамят от това, което съветските военни правят в Украйна. Прилича ли Ви това на настроенията на германците по времето на Третия райх?
- Не бих се доверявал изключително на изследванията в Русия, мисля, че хората са внимателни, само че съм склонен с това, че равнището на поддръжниците на войната е задоволително високо.
Има такива, които имат вяра във версията за историята, която споделя Путин, има такива, които нямат мнение, само че поддържат страната си, тъй като са руснаци, има и пасивна позиция. Но, съгласно мен, тези, които са " Zа войнта " не са толкоз доста.
Много малко са тези, които намерено се афишират срещу войната.
Сложно е да съпоставяме обстановката в модерна Русия и Германия при започване на ВСВ, само че и в двата случая е ясно, че политическото водачество е невероятно без поддръжката на популацията.
В Русия това е поддръжка от армията, от бизнеса и, затова, това не е войната на Путин, това е войната на Русия.
Ще Ви напомня, че в продължение на 12 години нацистката агитация промиваше мозъците на германците, те имаха доста мощна прочувствена връзка с Хитлер. За да се избавят от тази връзка бяха нужни десетилетия.
Едва през 60-те и 70-те години в немското общество стартира по-открит диалог за закононарушенията на фашизма.
- Кое играе по-голяма роля в осъзнаването на отговорността: политическият и икономическият напън от други страни или позициите на интелектуалците: писатели, философи, историци?
- Въздействието на глобите има двоен резултат. От една страна, те демонстрират, че западният свят е срещу тази война, че той осъжда нахлуването на Русия в Украйна. От друга страна те оказват противоположен резултат върху публичното мнение. Целта на глобите е да понижат мощта на Русия, а не да накара хората да се замислят.
Що се отнася до въздействието на интелектуалците, аз не съм уверен, че техният глас се чува в Русия. Русия е тоталитарна страна, в която повече няма самостоятелни медии, западните медии са на практика блокирани и не вземат участие в информирането на съветското население, нито в връзката на проблемите.
Може би, известна роля би могла да изиграе съветската емиграция, която не е съгласна с дейностите на управляващите и към момента е обвързвана с руснаците в Русия.
- Смятате ли, че протестът на съветската просвета е обективен?
- Аз съм академик и преди всичко ме интересува по какъв начин съветската или която и да било друга просвета, литература и история са показани в университетите.
Не мисля, че е допустимо изцяло да забравим за съветската просвета.
В същото време е доста значимо украинската просвета и украинската история да бъдат по-добре показани в европейските образователни стратегии, в университетите и в учебно заведение.
В тях не би трябвало да има тълкования, произлизащи от съветския разказ, сходни на този, че Русия е наследница на Киевската Рус. Трябва да има по-дълбоко схващане на неразривните връзки сред модерна Украйна и средновековната Киевска страна.
Сега европейците доста се интересуват от Украйна, те и съчувстват надълбоко. Това ще продължи известно време, само че това няма да е по този начин постоянно.
Затова сме длъжни да се възползваме от момента и да разкажем колкото е допустимо повече за Украйна, да укрепим институционалните връзки с тази страна.
- Ще признае ли в миналото Русия своите закононарушения срещу Украйна и какво би трябвало да се случи за това?
- В случая с Русия замяната на Путин с различен водач от същото обграждане няма да промени доста нещата. Друг водач може да спре войната, тъй като той няма да е индивидът дал заповедта за нахлуване, и, затова, може да инициира преустановяване на огъня.
Но същински промени в Русия са вероятни единствено в случай че се случи гражданска война или след дълъг интервал на промяна, вследствие на които гражданското общество на Русия ще получи повече пространство. Но това е въпрос на десетилетия, не на години.
- Как ще се промени тази обстановка, в случай че Украйна победи във войната?
-За Украйна победа ще значи връщане на окупираните територии. Но това не значи, че Русия ще преживее такова проваляне и такива опустошения като Германия през 1945 година.
Победа на Украйна, абсолютно, ще значи завършек на Путин, тъй като той няма да може да остане политически водач, откакто Украйна си върне своите територии.
Но това няма да докара безусловно до гражданска война в Русия. Макар че може да докара до друга форма на властническо държавно управление.
В подобен случай осъзнаването на тази война ще се случи доста постепенно.
Превод: Faktor.bg
Истински промени в Русия са вероятни единствено в случай че се случи гражданска война или след дълъг интервал на промяна, само че това е въпрос на десетилетия, не на години, споделя немският историк, професора от Мюнхенския университет
.
Интервю на Виктория Приседская, Военновъздушни сили
- Каква беше първата Ви реакция, когато на 24 февруари Русия атакува Украйна?
- Надявах се, че Украйна ще може да се отбрани. От самото начало бях уверен, че Русия няма да има триумф в това, което е възнамерявала.
- Можехте ли да си визиите, че в Европа през XXI век ще се повторят жестокостите и зверствата на Втората международна война?
- Аз не бих сравнил сегашната война в Украйна с ВСВ, тогава имаше Холокост, а и мащабите са други. Но войните, които Русия води през последните две десетилетия, да вземем за пример в Чечня, бяха доста жестоки. Русия унищожаваше гладове и убиваше мирни поданици, и ние виждаме същото в Украйна.
Русия води война като не прави разлика сред бойците на съперника и цивилните лица.
В своето изявление през юли предходната година Путин даде да се разбере, че той не желае Украйна да съществува като самостоятелна страна и нация. Той стартира война против украинската нация, а всяка война срещу нация има измеренията на геноцид.
- Много се разяснява въпросът за груповата отговорност на Русия. Може ли обособеният човек да дава отговор за закононарушенията, осъществени от неговата страна?
- Въпросът за груповата отговорност е комплициран. От една страна е ясно, че Путин е деспот, който персонално стартира тази война. Но също така съществува отговорността на Русия и руснаците.
Путин не работи в празното пространство, той работи в културен подтекст, а може дори да се каже, че той е артикул на този подтекст. В този културен подтекст е доста мощна концепцията за русофобията, концепцията, че Русия е блокирана от Запада, както и концепцията за обидата към Запада. Всички тези хрумвания подхранват съветската експанзия.
- Изказванията на съветската съпротива по този въпрос са малобройни, а изследванията сочат, че болшинството руснаци поддържат дейностите на държавното управление, а някой искрено декларират, че не се срамят от това, което съветските военни правят в Украйна. Прилича ли Ви това на настроенията на германците по времето на Третия райх?
- Не бих се доверявал изключително на изследванията в Русия, мисля, че хората са внимателни, само че съм склонен с това, че равнището на поддръжниците на войната е задоволително високо.
Има такива, които имат вяра във версията за историята, която споделя Путин, има такива, които нямат мнение, само че поддържат страната си, тъй като са руснаци, има и пасивна позиция. Но, съгласно мен, тези, които са " Zа войнта " не са толкоз доста.
Много малко са тези, които намерено се афишират срещу войната.
Сложно е да съпоставяме обстановката в модерна Русия и Германия при започване на ВСВ, само че и в двата случая е ясно, че политическото водачество е невероятно без поддръжката на популацията.
В Русия това е поддръжка от армията, от бизнеса и, затова, това не е войната на Путин, това е войната на Русия.
Ще Ви напомня, че в продължение на 12 години нацистката агитация промиваше мозъците на германците, те имаха доста мощна прочувствена връзка с Хитлер. За да се избавят от тази връзка бяха нужни десетилетия.
Едва през 60-те и 70-те години в немското общество стартира по-открит диалог за закононарушенията на фашизма.
- Кое играе по-голяма роля в осъзнаването на отговорността: политическият и икономическият напън от други страни или позициите на интелектуалците: писатели, философи, историци?
- Въздействието на глобите има двоен резултат. От една страна, те демонстрират, че западният свят е срещу тази война, че той осъжда нахлуването на Русия в Украйна. От друга страна те оказват противоположен резултат върху публичното мнение. Целта на глобите е да понижат мощта на Русия, а не да накара хората да се замислят.
Що се отнася до въздействието на интелектуалците, аз не съм уверен, че техният глас се чува в Русия. Русия е тоталитарна страна, в която повече няма самостоятелни медии, западните медии са на практика блокирани и не вземат участие в информирането на съветското население, нито в връзката на проблемите.
Може би, известна роля би могла да изиграе съветската емиграция, която не е съгласна с дейностите на управляващите и към момента е обвързвана с руснаците в Русия.
- Смятате ли, че протестът на съветската просвета е обективен?
- Аз съм академик и преди всичко ме интересува по какъв начин съветската или която и да било друга просвета, литература и история са показани в университетите.
Не мисля, че е допустимо изцяло да забравим за съветската просвета.
В същото време е доста значимо украинската просвета и украинската история да бъдат по-добре показани в европейските образователни стратегии, в университетите и в учебно заведение.
В тях не би трябвало да има тълкования, произлизащи от съветския разказ, сходни на този, че Русия е наследница на Киевската Рус. Трябва да има по-дълбоко схващане на неразривните връзки сред модерна Украйна и средновековната Киевска страна.
Сега европейците доста се интересуват от Украйна, те и съчувстват надълбоко. Това ще продължи известно време, само че това няма да е по този начин постоянно.
Затова сме длъжни да се възползваме от момента и да разкажем колкото е допустимо повече за Украйна, да укрепим институционалните връзки с тази страна.
- Ще признае ли в миналото Русия своите закононарушения срещу Украйна и какво би трябвало да се случи за това?
- В случая с Русия замяната на Путин с различен водач от същото обграждане няма да промени доста нещата. Друг водач може да спре войната, тъй като той няма да е индивидът дал заповедта за нахлуване, и, затова, може да инициира преустановяване на огъня.
Но същински промени в Русия са вероятни единствено в случай че се случи гражданска война или след дълъг интервал на промяна, вследствие на които гражданското общество на Русия ще получи повече пространство. Но това е въпрос на десетилетия, не на години.
- Как ще се промени тази обстановка, в случай че Украйна победи във войната?
-За Украйна победа ще значи връщане на окупираните територии. Но това не значи, че Русия ще преживее такова проваляне и такива опустошения като Германия през 1945 година.
Победа на Украйна, абсолютно, ще значи завършек на Путин, тъй като той няма да може да остане политически водач, откакто Украйна си върне своите територии.
Но това няма да докара безусловно до гражданска война в Русия. Макар че може да докара до друга форма на властническо държавно управление.
В подобен случай осъзнаването на тази война ще се случи доста постепенно.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ