Когато Бръснаря вкара дузпата на Дзоф
Всичко стартира през есента на 1979 година Макар и да съм роден в Казанлък, живеехме с родителите ми в Стара Загора. В махалата ни, ситуирана тъкмо под входа на парк " Аязмото ", всички деца бяха от " Берое ". Така беше - с цел да си съвременен, би трябвало да си от нашия тим, и да знаеш имената на футболистите. И най-много откровено да обичаш " Берое ".
Бил съм на 10 години, когато чичо Слави, таткото на моето съседче Борислав, предложи да ни заведе на мача с " Левски ". Той трябваше да се играе на другия стадион " Локомотив ", защото градският беше в ремонт.
Още помня претъпканите трибуни, наситени с цигарен пушек, миризма на мъжка пот и неособено цензурен език. Когато излезе тимът на " Берое ", от трибуните избухна хартиена детонация. Стотици хиляди етикети от бира " Загорка " и безалкохолни питиета полетяха във въздуха. Хвърчаха ленти от касови апарати, развяваха се флагове. Понесе се ария " Няма мое, няма твое, светът е Берое! "
На терена нашите изиграха страховит мач и завоюваха с 3:1. Два от головете вкара един симпатяга по прякор Бръснаря, той щеше да стане един от футболните герои на детството ми. След всеки от тях Бръснаря тичаше да се мята на дюшеците в бранша за висок скок на лекоатлетическата писта. По-късно разбрах, че се споделя Георги Стоянов. А прякорът му идва оттова, че татко му държи бръснарница близо до нас. Другият ни огромен състезател беше Петко Петков. Както щях да схвана, това беше футболният Господ и максимален голмайстор на " Берое ". Не единствено тогава, ами за всички времена.
Към края на мача народът почна да пее " Днеска " Левски ", на следващия ден " Арка ", идва ред на ЦСКА! " Пехме и ние с Борката, келеши от махалата. " Арка " се оказаха едни поляци от град Гдиня, с които " Берое " щеше да играе в шампионата за Купата на носителите на купи. Паднахме 2:3 в първия мач на тяхна земя, само че предстоеше реванш в Стара Загора.
Ден преди този мач с татко ми Венелин ходихме в София. Имах някакъв проблем в главата, бях получил пристъп до момента в който дремя, и трябваше да ме прегледа професор Божинов. Спахме в наши познати, а сутринта хванахме самолета назад за Стара Загора. В тези години беше по този начин: имаше по два полета на ден от столицата до летището в " Кольо Ганчево " и назад.
Знаех, че същия ден съм освободен от учебно заведение, и още в самолета се примолих на татко ми да отидем на мача с " Арка ". Отначало не искаше, само че се претръшках и най-после склони. В оня следобяд стадион " Локомотив " още веднъж беше претъпкан, знамената се развяваха, а хартиената детонация този път се оказа още по-зрелищна. Бихме с 2:0, головете ги вкараха Бръснаря и Петко. Чук беше! После във вестника видяхме осъществяването на Петков с текст под фотографията " Втори гол във вратата на " Арка " - " Берое " продължава напред ".
Вече знаех имената на футболистите. Пазеше ни Коста Костов, неговата брачна половинка работеше в тото-пункта до нашия блок. В отбраната играеха един къдрав батко със запаметяващата се фамилия Кашеров, един таман приключил възпитаник от сградостроителното учебно заведение Динко Димитров (брат му Георги неотдавна беше отишъл в ЦСКА), различен който назоваха Илийката, и Теньо Минчев. Последният беше много праволинеен, и когато някой от тези насреща контузеше някой наш състезател, цялата аудитория викаше: " Теньооо, запиши го в бележника! " Демек, да му види сметката.
Отдясно по крилото играеше Таньо Петров - Чапара, което е локална порода гълъби с ексцентричен полет. Около девятката ни Петко Петков бяха един мустакат бабанка Стефан Стефанов, различен от любимците на публиката Стефан Найденов, плюс някакъв къдрокос пич на име Пламен Липенски. Познавах и Ангел Янев, той беше от казанлъшкия ни отбор " Розова котловина ", минал в " Берое " (синът му Христо Янев е познато име на днешните запалянковци). Играеше и Теньо Тенев, той ни беше идвал на посетители у дома, защото се познаваха с татко ми. Като основен редактор на вестник " Марица-Изток " в Раднево баща беше в управителния съвет на локалния отбор " Миньор ", откъдето Тенев неотдавна беше пристигнал в " Берое ". Да познаваш футболист в тези години беше огромна работа.
Няколко дни след мача с " Арка " във Второ главно учебно заведение по-големите от седми и осми клас споделиха, че ще играем с " Ювентус ". Това към този момент се разясняваше и по улиците в целия град. Срещу нашите храбреци щяха да излязат единадесет национали на Италия. Почти три седмици се обсъждаше дали Петков ще успее да вкара гол на фамозния им вратар Дино Дзоф. Гадаеха кой от " Берое " ще пази голмайстора им Роберто Бетега, кой ще се занимава с Пиетро Паоло Вирдис, и кой - с Франко Каузио. Споменаваха се имената и на Клаудио Джентиле, на Джузепе Фурино, на Серджо Брио, на Антонио Кабрини. Оказа се, че няма да играе Гаетано Ширеа.
Такъв тим в никакъв случай преди този момент не беше идвал в Стара Загора. Действително, шест години по-рано " Берое " беше разгромил с 3:0 " Атлетик " (Билбао) в същия шампионат, имаше на сметката си и 7:0 против солидния " Аустрия " (Виена) за Купата на УЕФА. Но " Ювентус " беше друга бира. Е, за сметка на това ние си имахме " Загорка ", най-хубавата българска марка. А дуелът щеше да се организира тъкмо под бирената фабрика...
По това време стадион " Локомотив " нямаше козирка. Валеше дъжд, и нямаше метод най-малко публицистите от Италия и вероятно някой представител на семейството Аниели да стои под дъжда, който се изливаше над Стара Загора. Три дни преди дуела построиха един заслон от винкели и армирано стъкло. Всичко беше готово.
За този мач билети в свободна продажба съвсем нямаше. Повечето места се разпределяха от профсъюзите, и то единствено за потвърдени беройци. Майка ми съумя да вземе два билета от квотата, която се полагаше на градския вестник " Септември ". За благополучие, бяхме първа промяна на учебно заведение, и към 13 часа с татко ми поехме към стадиона.
Какво нещо е футболът! Целият град беше тръгнал на мач. На сладкарница " Първа стъпка " имаше кордон от милиция. Пускаха нататък единствено хора с билети. С страхопочитание преминахме, като показахме пропуските. Отвсякъде се развяваха флагове. Аз се бях накиприл с чисто нов зелено-бял шал, от преди малко пуснатите в продажба в магазина на слепите. И до през днешния ден помня цената му - 3.20 лв..
Вътре към този момент нямаше къде да се седне. Беше препълнено, хората напираха към пистата. В стадион с към 12 000 места се бяха наврели двойно повече хора, че и повече. Добре, че още на влизане видяхме един наш фамилен другар - капитанът от милицията Митко Маринов, който беше защита. Щяхме да гледаме мача при него, зад южната врата, седнали на едни найлони.
Агитката на " Берое " беше от отсрещната страна. Когато нашите излязоха да загряват, стадионът се взриви! Навсякъде хвърчаха етикети, всичко живо скандираше името на тима. Издигна се голям афиш " Бог прости, Берое - не! " и трибуните запяха мелодията на Триумфалния марш от " Аида " на Верди. Започваше се...
Днес си давам сметка какво знамение в действителност съм гледал. Срещу тима на Джовани Трапатони, против Бетега, Дзоф и останалите звезди излезе нашият смел отбор. Треньорът ни Иван Танев от село Гита щеше да се бие срещу " Ювентус " с Петко, Чапара, Бръснаря и Коцето вратаря. Интересно, че тогава всички вярвахме в силата освен на " Берое ", ами и на нашия футбол изобщо. Днес някой може и да изпълни гащите, когато има против себе си подобен съперник. Но в очите на всички беройци се четеше, че излизаме да ги бием.
Петко Петков против Клаудио Джентиле в момент от паметния мач " Берое " - " Ювентус "
Петко Петков против Клаудио Джентиле в момент от паметния мач " Берое " - " Ювентус "
В локвите на терена не стана кой знае каква игра. Но помня, по какъв начин Дзоф мазета в последния миг един удар на Теньо Минчев. Онези също имаха положения. Първото полувреме приключи без гол, почна второто. Нашите се държаха отлично, само че гол към момента нямаше.
Вече вървяха последните минути, когато стадионът изрева - дузпа! Не видях какво стана, защото бяхме от другата страна. Само помня по какъв начин съдията влетя в тяхното наказателно поле и сподели точката. По-късно научих, че Марко Тардели е съборил Петков.
Кой да бие? Чух: " Бръснаря, Бръснаря... " Този популярен и смел футболист с №6 заложи топката, ускори се и стреля. В идващия миг всички скочиха и закрещяха.
Бръснаря бележи от дузпа във вратата на " Ювентус "
Бръснаря бележи от дузпа във вратата на " Ювентус "
Това беше! Играхме още малко, съдията сподели червен картон на Теньо и някой родолюбец удари тъчрефера с бутилка в крайници, а по-късно пристигна краят. Бяхме победили " Ювентус ", един от най-силните тимове в света! Тогава още не знаехме, че три години по-късно тези футболисти щяха да побеждават като международни първенци на мондиала в Испания. Но знаехме, че нашият " Берое " надигра един от най-големите тимове в света. Дни наред ходехме нафукани, а зелено-белият шал не слизаше от врата ми.
Три дни по-късно ударихме и ЦСКА с 3:2, като на почивката водехме с 3:0. Тогава за пръв път отидох на мач самичък, с няколко приятелчета и без наставнически контрол. Без никакво подозрение, " Берое " притежаваше страхотна класа. Приехме го за нещо обикновено - откакто си се справил с " Ювентус " в сряда, за какво да не биеш бъдещия първенец ЦСКА в събота...
Реваншът в Торино се игра по нощите на 7 против 8 ноември. Сутринта изтърчах до панаира с блъскащите колички и пушкаджийниците, обтегнат зад обръщалото на рейсовете до градския стадион. В 10 часа беше отворено единствено стрелбището на бай Моньо. От него научих, че сме паднали 0:3 на стадион " Комунале ". По-късно щеше да се разбере, че това е станало след продължения. Че в последната минута Чапара е блъснал греда. Че при втория гол на " Ювентус " топката е излязла най-малко половин метър на открито, преди да бъде подадена на Франко Каузио. Че след края на постоянното време някакви съмнителни господа с бомбета са ходили да поучават швейцарския съдия Бруно Галер по какъв начин да свири...
Тогава за пръв път изпитах същински футбола във всичките му измерения. Изпитах възторга и страданието. Повече от 40 години по-късно мога да кажа, че съм гледал какво ли не по футболните терени. Бил съм на международни и европейски шампионати, жив очевидец съм на САЩ-94, на какви ли не триумфи. Но моят най-ценен мач е този на " Берое " против " Ювентус ", с гола от дузпата на Бръснаря и песента " Няма мое, няма твое, светът е Берое " в осъществяване на оня препълнен стадион " Локомотив " в Стара Загора. И с това зелено-бяло шалче, което си вардя и до през днешния ден.
Инициатива на Българска асоциация на спортните публицисти: Разкажи обичания си състезателен миг. Изпрати история на [email protected]. Сподели я в обществените мрежи и предизвикай човек, който искаш да опише своя обичан състезателен миг.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи.
Бил съм на 10 години, когато чичо Слави, таткото на моето съседче Борислав, предложи да ни заведе на мача с " Левски ". Той трябваше да се играе на другия стадион " Локомотив ", защото градският беше в ремонт.
Още помня претъпканите трибуни, наситени с цигарен пушек, миризма на мъжка пот и неособено цензурен език. Когато излезе тимът на " Берое ", от трибуните избухна хартиена детонация. Стотици хиляди етикети от бира " Загорка " и безалкохолни питиета полетяха във въздуха. Хвърчаха ленти от касови апарати, развяваха се флагове. Понесе се ария " Няма мое, няма твое, светът е Берое! "
На терена нашите изиграха страховит мач и завоюваха с 3:1. Два от головете вкара един симпатяга по прякор Бръснаря, той щеше да стане един от футболните герои на детството ми. След всеки от тях Бръснаря тичаше да се мята на дюшеците в бранша за висок скок на лекоатлетическата писта. По-късно разбрах, че се споделя Георги Стоянов. А прякорът му идва оттова, че татко му държи бръснарница близо до нас. Другият ни огромен състезател беше Петко Петков. Както щях да схвана, това беше футболният Господ и максимален голмайстор на " Берое ". Не единствено тогава, ами за всички времена.
Към края на мача народът почна да пее " Днеска " Левски ", на следващия ден " Арка ", идва ред на ЦСКА! " Пехме и ние с Борката, келеши от махалата. " Арка " се оказаха едни поляци от град Гдиня, с които " Берое " щеше да играе в шампионата за Купата на носителите на купи. Паднахме 2:3 в първия мач на тяхна земя, само че предстоеше реванш в Стара Загора.
Ден преди този мач с татко ми Венелин ходихме в София. Имах някакъв проблем в главата, бях получил пристъп до момента в който дремя, и трябваше да ме прегледа професор Божинов. Спахме в наши познати, а сутринта хванахме самолета назад за Стара Загора. В тези години беше по този начин: имаше по два полета на ден от столицата до летището в " Кольо Ганчево " и назад.
Знаех, че същия ден съм освободен от учебно заведение, и още в самолета се примолих на татко ми да отидем на мача с " Арка ". Отначало не искаше, само че се претръшках и най-после склони. В оня следобяд стадион " Локомотив " още веднъж беше претъпкан, знамената се развяваха, а хартиената детонация този път се оказа още по-зрелищна. Бихме с 2:0, головете ги вкараха Бръснаря и Петко. Чук беше! После във вестника видяхме осъществяването на Петков с текст под фотографията " Втори гол във вратата на " Арка " - " Берое " продължава напред ".
Вече знаех имената на футболистите. Пазеше ни Коста Костов, неговата брачна половинка работеше в тото-пункта до нашия блок. В отбраната играеха един къдрав батко със запаметяващата се фамилия Кашеров, един таман приключил възпитаник от сградостроителното учебно заведение Динко Димитров (брат му Георги неотдавна беше отишъл в ЦСКА), различен който назоваха Илийката, и Теньо Минчев. Последният беше много праволинеен, и когато някой от тези насреща контузеше някой наш състезател, цялата аудитория викаше: " Теньооо, запиши го в бележника! " Демек, да му види сметката.
Отдясно по крилото играеше Таньо Петров - Чапара, което е локална порода гълъби с ексцентричен полет. Около девятката ни Петко Петков бяха един мустакат бабанка Стефан Стефанов, различен от любимците на публиката Стефан Найденов, плюс някакъв къдрокос пич на име Пламен Липенски. Познавах и Ангел Янев, той беше от казанлъшкия ни отбор " Розова котловина ", минал в " Берое " (синът му Христо Янев е познато име на днешните запалянковци). Играеше и Теньо Тенев, той ни беше идвал на посетители у дома, защото се познаваха с татко ми. Като основен редактор на вестник " Марица-Изток " в Раднево баща беше в управителния съвет на локалния отбор " Миньор ", откъдето Тенев неотдавна беше пристигнал в " Берое ". Да познаваш футболист в тези години беше огромна работа.
Няколко дни след мача с " Арка " във Второ главно учебно заведение по-големите от седми и осми клас споделиха, че ще играем с " Ювентус ". Това към този момент се разясняваше и по улиците в целия град. Срещу нашите храбреци щяха да излязат единадесет национали на Италия. Почти три седмици се обсъждаше дали Петков ще успее да вкара гол на фамозния им вратар Дино Дзоф. Гадаеха кой от " Берое " ще пази голмайстора им Роберто Бетега, кой ще се занимава с Пиетро Паоло Вирдис, и кой - с Франко Каузио. Споменаваха се имената и на Клаудио Джентиле, на Джузепе Фурино, на Серджо Брио, на Антонио Кабрини. Оказа се, че няма да играе Гаетано Ширеа.
Такъв тим в никакъв случай преди този момент не беше идвал в Стара Загора. Действително, шест години по-рано " Берое " беше разгромил с 3:0 " Атлетик " (Билбао) в същия шампионат, имаше на сметката си и 7:0 против солидния " Аустрия " (Виена) за Купата на УЕФА. Но " Ювентус " беше друга бира. Е, за сметка на това ние си имахме " Загорка ", най-хубавата българска марка. А дуелът щеше да се организира тъкмо под бирената фабрика...
По това време стадион " Локомотив " нямаше козирка. Валеше дъжд, и нямаше метод най-малко публицистите от Италия и вероятно някой представител на семейството Аниели да стои под дъжда, който се изливаше над Стара Загора. Три дни преди дуела построиха един заслон от винкели и армирано стъкло. Всичко беше готово.
За този мач билети в свободна продажба съвсем нямаше. Повечето места се разпределяха от профсъюзите, и то единствено за потвърдени беройци. Майка ми съумя да вземе два билета от квотата, която се полагаше на градския вестник " Септември ". За благополучие, бяхме първа промяна на учебно заведение, и към 13 часа с татко ми поехме към стадиона.
Какво нещо е футболът! Целият град беше тръгнал на мач. На сладкарница " Първа стъпка " имаше кордон от милиция. Пускаха нататък единствено хора с билети. С страхопочитание преминахме, като показахме пропуските. Отвсякъде се развяваха флагове. Аз се бях накиприл с чисто нов зелено-бял шал, от преди малко пуснатите в продажба в магазина на слепите. И до през днешния ден помня цената му - 3.20 лв..
Вътре към този момент нямаше къде да се седне. Беше препълнено, хората напираха към пистата. В стадион с към 12 000 места се бяха наврели двойно повече хора, че и повече. Добре, че още на влизане видяхме един наш фамилен другар - капитанът от милицията Митко Маринов, който беше защита. Щяхме да гледаме мача при него, зад южната врата, седнали на едни найлони.
Агитката на " Берое " беше от отсрещната страна. Когато нашите излязоха да загряват, стадионът се взриви! Навсякъде хвърчаха етикети, всичко живо скандираше името на тима. Издигна се голям афиш " Бог прости, Берое - не! " и трибуните запяха мелодията на Триумфалния марш от " Аида " на Верди. Започваше се...
Днес си давам сметка какво знамение в действителност съм гледал. Срещу тима на Джовани Трапатони, против Бетега, Дзоф и останалите звезди излезе нашият смел отбор. Треньорът ни Иван Танев от село Гита щеше да се бие срещу " Ювентус " с Петко, Чапара, Бръснаря и Коцето вратаря. Интересно, че тогава всички вярвахме в силата освен на " Берое ", ами и на нашия футбол изобщо. Днес някой може и да изпълни гащите, когато има против себе си подобен съперник. Но в очите на всички беройци се четеше, че излизаме да ги бием.
Петко Петков против Клаудио Джентиле в момент от паметния мач " Берое " - " Ювентус "
Петко Петков против Клаудио Джентиле в момент от паметния мач " Берое " - " Ювентус "
В локвите на терена не стана кой знае каква игра. Но помня, по какъв начин Дзоф мазета в последния миг един удар на Теньо Минчев. Онези също имаха положения. Първото полувреме приключи без гол, почна второто. Нашите се държаха отлично, само че гол към момента нямаше.
Вече вървяха последните минути, когато стадионът изрева - дузпа! Не видях какво стана, защото бяхме от другата страна. Само помня по какъв начин съдията влетя в тяхното наказателно поле и сподели точката. По-късно научих, че Марко Тардели е съборил Петков.
Кой да бие? Чух: " Бръснаря, Бръснаря... " Този популярен и смел футболист с №6 заложи топката, ускори се и стреля. В идващия миг всички скочиха и закрещяха.
Бръснаря бележи от дузпа във вратата на " Ювентус "
Бръснаря бележи от дузпа във вратата на " Ювентус "
Това беше! Играхме още малко, съдията сподели червен картон на Теньо и някой родолюбец удари тъчрефера с бутилка в крайници, а по-късно пристигна краят. Бяхме победили " Ювентус ", един от най-силните тимове в света! Тогава още не знаехме, че три години по-късно тези футболисти щяха да побеждават като международни първенци на мондиала в Испания. Но знаехме, че нашият " Берое " надигра един от най-големите тимове в света. Дни наред ходехме нафукани, а зелено-белият шал не слизаше от врата ми.
Три дни по-късно ударихме и ЦСКА с 3:2, като на почивката водехме с 3:0. Тогава за пръв път отидох на мач самичък, с няколко приятелчета и без наставнически контрол. Без никакво подозрение, " Берое " притежаваше страхотна класа. Приехме го за нещо обикновено - откакто си се справил с " Ювентус " в сряда, за какво да не биеш бъдещия първенец ЦСКА в събота...
Реваншът в Торино се игра по нощите на 7 против 8 ноември. Сутринта изтърчах до панаира с блъскащите колички и пушкаджийниците, обтегнат зад обръщалото на рейсовете до градския стадион. В 10 часа беше отворено единствено стрелбището на бай Моньо. От него научих, че сме паднали 0:3 на стадион " Комунале ". По-късно щеше да се разбере, че това е станало след продължения. Че в последната минута Чапара е блъснал греда. Че при втория гол на " Ювентус " топката е излязла най-малко половин метър на открито, преди да бъде подадена на Франко Каузио. Че след края на постоянното време някакви съмнителни господа с бомбета са ходили да поучават швейцарския съдия Бруно Галер по какъв начин да свири...
Тогава за пръв път изпитах същински футбола във всичките му измерения. Изпитах възторга и страданието. Повече от 40 години по-късно мога да кажа, че съм гледал какво ли не по футболните терени. Бил съм на международни и европейски шампионати, жив очевидец съм на САЩ-94, на какви ли не триумфи. Но моят най-ценен мач е този на " Берое " против " Ювентус ", с гола от дузпата на Бръснаря и песента " Няма мое, няма твое, светът е Берое " в осъществяване на оня препълнен стадион " Локомотив " в Стара Загора. И с това зелено-бяло шалче, което си вардя и до през днешния ден.
Инициатива на Българска асоциация на спортните публицисти: Разкажи обичания си състезателен миг. Изпрати история на [email protected]. Сподели я в обществените мрежи и предизвикай човек, който искаш да опише своя обичан състезателен миг.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ