Големите уроци за живота, които ни даде детската градина
Всичко, което би трябвало да зная, съм научил в детската градина.
Повечето от това, което ми е било потребно, с цел да се науча по какъв начин да пребивавам, какво да върша, по какъв начин да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където свети заветната тапия, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте почтено. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, в случай че сте разхвърляли. Не вземайте движимости, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ястие. Изчервявайте се. Топлите сладки и студеното мляко са потребни. Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.
Всеки следобяд си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете компактно един до различен. Бъдете подготвени за чудеса. Помнете дребното зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито по какъв начин, нито за какво, само че ние сме също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.
Всичко, което би трябвало да знаете, е там някъде. Златното предписание, любовта и здравословният метод на живот. Екологията, политиката и здравият разсъдък.
Помислете единствено какъв брой по-добър щеше да бъде светът, в случай че всеки ден към три часа следобяд всички си похапвахме бисквити с мляко, а след това лягахме за къса сънливост. Или в случай че хората одобряват като наложително предписание постоянно да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която вършат. На колкото и години да сте, когато сте измежду останалите хора, е в действие правилото: дръжте се за ръцете и вървете компактно един до различен.
Автор: Робърт Фулам
