Всичко има значение при производството на електричество. Един барел петрол

Всичко има значение при производството на електричество. Един барел нефт може да си остане барел нефт, без значение дали се добива денем или нощта, само че мегаватчас електрическа енергия коства доста по-малко, когато хората спят, в сравнение с в средата на деня и доста повече, когато си включи чайника.  Трудностите при разпределянето на електрическата енергия усложняват икономическата съставния елемент: въпросът не е единствено в това „ какъв брой “, само че и „ по кое време “. На всички е известно, че възобновимите източници на сила са по-евтини. Всяка година, както демонстрира практиката, разноските за вятърна и слънчева сила понижават поради това, че светът усъвършенства метода на потребление на естествените запаси.  Според данни на американската Агенция за енергийна информация (EIA) изравнените разноски за офшорната вятърна сила, индикатор за сравняване на другите способи за произвеждане на електрическа енергия е съставлявала към 200 долара/МВтч. През 2023 година те се е намалила до 127 $, без да се имат поради дотациите. Въпреки това секторът се сблъска със усложнения. Във Англия на последния годишен търг за офшорна вятърна енергетика не беше подадено нито едно заявление. За да се разбере, какво се случва би трябвало да се проучат изравнените разноски за сила. Светът се връща от слънцето и вятъра към газа, въглищата или атомната сила. Те се разграничават по повод както на непрекъснатите, по този начин и на променливите разноски. Разходите на атомна електроцентрала главно са закрепени – един път издигната, производството на още една единица електрическа енергия към този момент е по-евтино. Обратно, в тази ситуация с електроцентралите на газ, множеството от разноските са свързани с горивото и затова са променливи. Осредняването на разноските значи взимане под внимание на непрекъснатите и променливите разноски през живота на дадена централа и претеглянето им по броя ватчаса, които се чака да генерира инсталацията. Това дава опция за приемане на съпоставимият индикатор. Според EIA, изравнената стойност на атомната енергетика е 91 долара/МВтч. Разходите за природният газ излизат 43 $. Ако това се съпостави с упованията по отношение на цената на електрическата енергия може да се получи нагледна визия за това преференциално ли е да се строи нова електроцентрала. Разходите обаче зависят от това, какъв брой постоянно източникът създава електрическа енергия. Атомната електроцентрала ще коства минимум, в случай че работи непрестанно, защото високите първични финансови разноски обезпечават и по-висока продуктивност. Газа, който е с ниски закрепени разноски и високи променливи такива има по-ниска спестовност от мащаба. Въглищата са някъде по средата. От чисто финансова позиция, то оптималният баланс на мощността е, нуклеарната сила да обезпечава „ базовия товар, или минималното равнище на търсене, въглищата „ приблизително товар “ и най-после, природният газ – пиковия (върхов) товар, когато се следи оптималното търсене. Ако се добави въглеродният налог, то по-малко замърсяващият газ ще измести въглищата, по този начин, както това се случи в Европа през последните няколко десетилетия. Коефициент на хващане на сила За страдание, сходен баланс се нарушава от възобновимите източници на сила, които създават сила според от времето и постоянно изискват адаптиране на останалата част от енергийната система. Газа, с ниски закрепени, само че високи променливи разноски може да направи това елементарно. Ядрената енергетика с високи непрекъснати и ниски променливи разноски – доста по-трудно. Изграждането на атомна електроцентрала, предопределена да доставя сила единствено в „ спокойни “ часове, е скъпо. Оказва се, че самите слънчеви панели и вятърни турбини не са толкоз печеливши, колкото наподобява. Ако те не могат да обезпечат надеждно произвеждане на електрическа енергия, когато е належащо, тогава техният индустриален потенциал е с по-малка стойност спрямо стандартна електроцентрала. За да се сравнят в действителност двете, е належащо да се дефинира освен цената за произвеждане на всеки мегаватчас, само че и цената на този съответен час. В един съвършен пазар, където цените се актуализират ежеминутно и от един мрежов възел до различен въз основа на географското местонахождение, относителната изгода от всеки енергиен източник би била лесна за пресмятане: тя би била подвластна от „ коефициента на хващане “. Това е разликата сред пазарната стойност, която източникът получава и междинната цена на електрическата енергия за избран интервал. Цените би трябвало да бъдат по-високи, когато хората употребяват най-вече електричество, увеличавайки равнището на потребление на източниците, които създават електричество по това време. За благополучие на възобновимите енергийни източници, това нормално се случва през светлата част на деня, което прави слънчевата сила потребна, или през студени, ветровити месеци. Коефициента на хващане обаче ще намалее при включване в мрежата на повече възобновими енергийни източници, защото изобилието от слънчеви панели значи, че цените на електрическата енергия са доста ниски или даже негативни при слънчево време. Ако се вгледаме в разноските, изчислени от американската EIA, то множеството възобновими източници на сила наподобяват малко конкурентоспособни: цената на слънчевата сила от 23 долара/МВтч не доближава до междинен коефициент на хващане от 20 $ за създадена електрическа енергия. Това обаче е задоволително добър индикатор, с цел да изпревари други типове сила като се изключи вятърната сила на сушата, геотермалната сила и прибавянето на спомагателни акумулатори към мрежата. Офшорната вятърна енергетика в противен случай, наподобява изцяло неконкурентоспособна: коефициентът на хващане на сила е към 30 $ в съпоставяне със 100 долара/МВТч, като по-ниски коефициенти имат единствено нуклеарната сила и въглищата. Ако към това се прибавят и растящите разноски поради по-високите лихвени проценти и спиранията на веригата за доставки, не е учудващо, че доста снабдители на вятърна сила изпитват усложнения. Неидеалните пазари Повечето пазари на електрическа енергия не са идеални. Цените не отразяват действителните разноски въз основа на времето и местоположението, а това значи, че те не са съвършен ориентир за установяване на това от какъв брой МВтч електрическа енергия се нуждае обществото. Да вземем за образец Англия. Цените на електрическата енергия на едро са избрани за половинчасови блокове, което значи, че ценообразуването дава точна индикация дали възобновимите източници създават сила в несъответствуващи часове на деня. За цялата страна обаче има единствено една цена. Голяма част от  вятърни електроцентрали на сушата се намират в Шотландия, защото в Англия до неотдавна в действителност съществуваше възбрана за строителство на такива централи, макар че търсенето на електрическа енергия се пада главно на южната част на Англия. Липсата на потенциал на мрежата за доставка на електричество на юг значи, че операторът на мрежата заплаща за прекъсване на вятърните турбини в Шотландия, до момента в който захранваните с газ електроцентрали в Англия не престават да работят. В последна сметка увеличението на потенциала на мрежата за транспорт и предпазване на електрическа енергия ще помогне за решаването на сходни проблеми. Понастоящем обаче сравняването на разноските със степента на хващане няма да даде точна картина на относителните изгоди от построяването на повече вятърни турбини в Шотландия. Реалната цена на възобновимата сила е по-висока, в сравнение с наподобява.