Най-ожесточените кланета в историята
Всички знаем, че античният свят е бил място, изпълнено с принуждение, само че постоянно не оценяваме какъв брой грубо е било то. Светът е бил в съвсем непрекъснато положение на кръвопролития и войни. Кланетата и всеобщите убийства на процедура са били част от всекидневието. Броят на убитите в тези антични спорове и аргументите за тях могат да провокират неразбиране в наши дни.
Ето седем от най-страшните кланета, осъществени в античната история.
1. Изтреблението на Цзе и У ху в Древен Китай
През четвърти век от н.е. в Китай избухва война, когато народите Цзе и У Ху се разпалват против ръководството на военачалник Ран Мин. Войната не се развила добре за Цзе и У Ху и Ран Мин се погрижил да ги трансформира в образец за подражателство.
Положението се усложнява с успеха на Ран Мин в борбата при Сянгуо. В началото на войната Ран Мин заповядал да бъдат изтребени всички хора от Цзе. За опита си да оказват помощ на джиес, У Ху получили същата орис. Ран Мин оповестил, че всички хора от Цзе и У ху би трябвало да бъдат избити безсистемно, без значение дали са мъже, дами, млади или остарели.
След успеха си при Сянгуо армията на Ран Мин нахлула в земите на Цзе и У Ху, изпълнявайки ужасната заповед на Ран Мин. Ферми, села и цели градове били нападани и избивани. Бежанците от У Ху и Цзе избягали в по-големите градове, надявайки се да се скрият в тълпата. Гражданите, правилни на Ран Мин, на драго сърце издирвали тези бежанци и ги убивали.
В последна сметка доста от У Ху избягали в Монголия и далечните краища на Азия, където били в сигурност. Все отново съгласно оценки броят на жертвите на У Ху е към 100 000 души. Цзе се оправят още по-зле. Те са подложени на съвсем цялостен геноцид и на процедура са унищожени.
По време на войната и последвалите я кланета са избити минимум 200 000 души. Труповете са събрани и захвърлени в всеобщи гробове.
По-нататъшната история на Китай демонстрира, че това може да е било прибързано. По-късни източници съдържат сведения, които подсказват, че някои от Цзе са съумели да оцелеят по някакъв метод след геноцида. Оцелели или не, това е едно от най-страшните кланета в историята.
2. Солунското кръвопролитие: От содомия до клане
Широко публикувано е неправилното разбиране, че античните гърци и римляни не са имали нищо срещу хомосексуализма. Това не е тъкмо. Съществували са строги публични правила във връзка с содомията и тежки последици за тези, които са ги нарушавали.
През 390 година от н.е. магистратът на Илирик, област, включваща Солун, арестува локална звезда. Престъплението му? Предполагаем содомичен акт с различен почитан мъж.
Това явно било политически ход и обществото било възмутено. Те поискали мъжете да бъдат освободени. Магистратът Бутерик се придържал към думите си и отказал. Обществеността реагира с митинги. Протестите в Солун прерастват в протести, а протестите - в безредица. В последвалия безпорядък Бутерик и няколко други римски чиновници в града и прилежащите райони са убити от тълпата.
Новината бързо достигнала до ушите на римския император Теодосий I . Римляните не можели да си разрешат да оставят безнаказани каквито и да било безредици, още повече убийството на представители на държавното управление. Императорът заповядал неотложно да бъдат изпратени войски със заповед да се разправят сурово с тези бунтовници.
Строго може да се окаже подценяване . Първоначалната му заповед била да се третират всички в града като отговорни. Никой не трябвало да бъде пощаден. Всеки мъж, жена и дете трябвало да бъдат екзекутирани без изключение.
Теодосий бързо се усъмнил в себе си, осъзнавайки, че може би е прекалил. Когато войските му наближили града, той изпратил делегат, който да ги отблъсне. Новите му заповеди били да арестуват главатарите, само че да оставят жителите на мира. Той просрочен.
Когато пратеникът му влезнал в града, всичко към този момент било на вятъра. Войската влезнала и изпълнила първичните си заповеди. В името на римския император били избити няколко хиляди почтени хора. Църковните чиновници били възмутени от клането. На Теодосий е неразрешено да влиза в християнски църкви, до момента в който не се съгласи да внесе промени в римското законодателство, които да предотвратят повтаряне на клането.
Теодосий се съгласил и въвел нов закон, съгласно който на всеки наказан на гибел трябвало да се дават 30 дни преди изтезанието. Историците считат, че в Солун са избити към 7000 души.
3. Клането на зороастрийците в Истахр
Истахр е античен персийски град, който процъфтява по време на Ахеменидската персийска империя в интервала 550-330 година прочие Разположен в сегашен Иран, той поражда в края на керванния път, който се свързва с град Персеполис и богатата котловина на Инд. За известно време Истахр процъфтява като търговски център.
През 649 година м.н.е. мюсюлманските араби нахлуват и поемат контрола над града. Новите управници на града вкарват нови строги правила. Те включват угнетяване на зороастризма, мирна локална вяра, и поддръжка за исляма. В продължение на две години жителите на града страдат от арабското ръководство и гонене. В последна сметка това им стига и те се подвигат на въстание. Персийският протест не минава по проект.
Арабите бързо и брутално потушават протеста. Те вземат решение да се подиграят с популацията на града. В града са доведени още мюсюлмански заселници, с цел да заменят първичното персийско население. Персите са избити. Заради смелостта си да се разпалват над 150 000 цивилни персийци са събрани и екзекутирани. Много от тях не са взели участие в късото въстание.
4. Изтребването на друидите в Британия
Към средата на I в. сл. н. е. римляните се откриват сносно на територията на днешното Обединено кралство, само че не всичко върви по проект. По-специално, уелските племена се оказали досадни и сложни за потушаване. Римските патрули и комерсиалните кервани непрекъснато са били нападани от дребни групи. Римляните не можели да си разрешат да се примирят с какъвто и да било локален протест. На римския лидер в Британия Светоний Павлин скоро му е писнало от тези партизански тактики. Трябвало да се даде образец.
Той изпраща войските си на остров Мона, който през днешния ден се назовава Ангълси. Този остров бил свещеният дом на друидите, както и на няколко уелски племена. Римляните се заели да се погрижат друидите да останат в историята.
Мъже, дами и деца били подложени на кръвопролитие от римската пехота и конница. Труповете им били хвърляни на големи огньове. Клането почнало с уелските племена, които били тръгнали да пазят фамилиите си и светите мъже. Макар че преди този момент са реализирали триумфи като партизани, те не са оцелявали дълго в открита борба против висококвалифицираните и дисциплинирани римски легиони.
След като се справили с племената, войските насочили вниманието си към мирните друиди. Друидите не се сражавали, само че римляните били суеверни хора. Те се страхували от езическите вярвания на друидите и считали, че е по-добре да ги избият, за всеки случай.
След като всички друиди били мъртви, римляните се заели да унищожат всички следи от тяхното битие. Върху останките бил построен гарнизон, който да възпира възможни бъдещи протести на оживелите локални поданици.
5. Клането в Хизия единствено за мъже
Пелопонеската война от 431-404 година пр.н.е. сред атиняните и спартанците е жестока и изпълнена с кървави борби. Една такава борба е борбата при Хизия, която се води сред армиите на Спарта и Аргос през 417 година прочие н. е.
Атиняните били твърдо решени да открият демократично държавно управление, сходно на своето в Аргос. Спартанците нахлули в Аргос, откакто някои от техните поддръжници били изселени от аргивската територия. Спартанците, предвождани от цар Агис II, не съумели да завладяват града, само че съумели да завладяват близкия град-крепост - Хизия.
Агис II към момента се стремял към Аргос. Той подрежда мъжкото население на Хизия да бъде събрано и взето за заложници. Ако атиняните се съгласят да предадат Аргос, той ще пощади заложниците си. Предполагал, че цивилизованите атиняни няма да имат различен избор, с изключение на да се съгласят.
За страдание атиняните се оказали по-упорити, в сравнение с Агис предполагал. Той бил оставен в неловко състояние. Атиняните отказвали да правят отстъпка и укрепили Аргос дотам, че той нямал никаква вяра да превземе града със мощ. В същото време той взе хиляди заложници, които изчерпвали запасите му.
Агис взема решение, че има единствено един избор - да се изтегли от региона. Проблемът бил, че в случай че остави заложниците да живеят, ще наподобява слаб. Атиняните щели да блъфират. Затова Агис заповядал да екзекутират заложниците му. Всички мъже, поданици на Хизия, без значение от възрастта им, били избити. Точният брой на починалите остава незнаен и до през днешния ден.
6. Предполагаемото кръвопролитие на евреите в Бану Курайза
От хилядолетия хората упрекват религията за бруталните си изстъпления. Когато пророкът Мохамед наредил нападението над Бану Курайза, той твърди, че го прави по гледище на архангел Гавраил.
Предполага се, че ангелът е споделил на пророка, че еврейското племе, което се намирало в крепостта, би трябвало да бъде унищожено. Това било неловко за Мохамед, защото той се бил съгласил на кротичък контракт с еврейските жители.
В исторически проект наподобява, че еврейските поданици са нарушили контракта си с мюсюлманите, откакто са били притиснати от други локални еврейски племена. В отговор почитателите на Мохамед влизат в крепостта и я атакуват. Обсадата траяла към три седмици.
След три седмици мюсюлманите побеждават и техният лидер Саад ибн Муадх подрежда да бъдат взети под стража предалите се евреи. Те трябвало да бъдат осъдени за това, че са се противопоставили на Божията воля.
Било подредено всички мъже да бъдат убити, а имуществото на евреите да бъде разграничено сред спечелилите. Жените и децата са взети като " пленници ". Пленници е прекрасен метод да се каже плебеи.
Мъжките пленници били събрани и съблечени. Ако се окажело, че имат окосмяване, те били отделяни от братята си и обезглавявани. Точният брой на убитите мъже в Бану Курайза не е явен. Най-често се показва, че са убити сред 600 и 900 мъже.
Някои ислямски учени оспорват този брой, както и дали въобще е имало кръвопролитие, акцентирайки го като еврейска агитация. От друга страна, евреи и западни учени показват елементи от Корана и модерни източници, които наподобява демонстрират, че клането се е случило.
7. Масовото кръвопролитие по време на Третата еврейско-римска война
Не е загадка, че евреите и римляните не са се разбирали. Това, което постоянно се не помни през днешния ден, е какъв брой зле са били нещата. Третата еврейско-римска война се концентрира върху еврейско въстание в Юдея сред 132 и 136 година от н.е. Евреите са водени от Симон Бар Кохба, който се е провъзгласил за княз на Юдея и чиито почитатели го считат за избавител.
Симон употребява това разбиране, с цел да даде мощ на почитателите си. В началото това проработило и евреите се сражавали добре. Римляните се сблъскали с повече военни провали, в сравнение с били привикнали. Евреите били свалили ръкавиците си и с подготвеност избивали всички римски войски, които успели да пленят.
Когато император Адриан чул какъв брой зле се оправят хората му, той изпратил в района мощни подкрепления. Тяхното идване през 134 година от н.е. е повратна точка във войната. Последвало кръвопролитие, при което римските войски смазали както еврейските бойци, по този начин и цивилните жители. Цели градове били изтрити от лицето на планетата.
Смята се, че при започване на войната римляните имали загуби от към 100 000 души, само че съгласно някои източници броят им е съвсем два пъти по-голям. В последна сметка евреите се оправят доста по-зле. Смята се, че по време на войната са убити към 580 000 евреи. Поне 400 000 от тях са починали по време на борба или при екзекуция като военнопленници. Останалите 180 000 били почтени цивилни жители.
Това обаче не е безапелационен случай, в който евреите са положителни, а римляните - неприятни. Много от убитите цивилни жители са починали от ръцете на почитателите на Бар-Кохба. Евреите, които отказвали да вземат участие във въстанието, били измъчвани и екзекутирани от своя народ. По време на войната гръцки и римски цивилни жители също са преследвани и избивани от почитателите на Бар-Кохба.
Бруталността, с която са осъществени тези кланета, е ужасяваща. Независимо дали става въпрос за религиозни, политически или други аргументи, хората постоянно са умеели да намирането оправдания за взаимно изтребване.
Най-шокиращ обаче е фактът, че не сме се трансформирали. Ако не друго, хората просто са станали по-добри в това. Някога избиването на няколко хиляди души е изисквало време и старания. Сега са нужни единствено няколко бомби или шепа деликатно ситуирани въздушни удари. Можем да осъждаме античните за осъществяването на сходни зверства, само че тъжната истина е, че доста от нас си затварят очите за сходни злодеяния всеки ден.
Ето седем от най-страшните кланета, осъществени в античната история.
1. Изтреблението на Цзе и У ху в Древен Китай
През четвърти век от н.е. в Китай избухва война, когато народите Цзе и У Ху се разпалват против ръководството на военачалник Ран Мин. Войната не се развила добре за Цзе и У Ху и Ран Мин се погрижил да ги трансформира в образец за подражателство.
Положението се усложнява с успеха на Ран Мин в борбата при Сянгуо. В началото на войната Ран Мин заповядал да бъдат изтребени всички хора от Цзе. За опита си да оказват помощ на джиес, У Ху получили същата орис. Ран Мин оповестил, че всички хора от Цзе и У ху би трябвало да бъдат избити безсистемно, без значение дали са мъже, дами, млади или остарели.
След успеха си при Сянгуо армията на Ран Мин нахлула в земите на Цзе и У Ху, изпълнявайки ужасната заповед на Ран Мин. Ферми, села и цели градове били нападани и избивани. Бежанците от У Ху и Цзе избягали в по-големите градове, надявайки се да се скрият в тълпата. Гражданите, правилни на Ран Мин, на драго сърце издирвали тези бежанци и ги убивали.
В последна сметка доста от У Ху избягали в Монголия и далечните краища на Азия, където били в сигурност. Все отново съгласно оценки броят на жертвите на У Ху е към 100 000 души. Цзе се оправят още по-зле. Те са подложени на съвсем цялостен геноцид и на процедура са унищожени.
По време на войната и последвалите я кланета са избити минимум 200 000 души. Труповете са събрани и захвърлени в всеобщи гробове.
По-нататъшната история на Китай демонстрира, че това може да е било прибързано. По-късни източници съдържат сведения, които подсказват, че някои от Цзе са съумели да оцелеят по някакъв метод след геноцида. Оцелели или не, това е едно от най-страшните кланета в историята.
2. Солунското кръвопролитие: От содомия до клане
Широко публикувано е неправилното разбиране, че античните гърци и римляни не са имали нищо срещу хомосексуализма. Това не е тъкмо. Съществували са строги публични правила във връзка с содомията и тежки последици за тези, които са ги нарушавали.
През 390 година от н.е. магистратът на Илирик, област, включваща Солун, арестува локална звезда. Престъплението му? Предполагаем содомичен акт с различен почитан мъж.
Това явно било политически ход и обществото било възмутено. Те поискали мъжете да бъдат освободени. Магистратът Бутерик се придържал към думите си и отказал. Обществеността реагира с митинги. Протестите в Солун прерастват в протести, а протестите - в безредица. В последвалия безпорядък Бутерик и няколко други римски чиновници в града и прилежащите райони са убити от тълпата.
Новината бързо достигнала до ушите на римския император Теодосий I . Римляните не можели да си разрешат да оставят безнаказани каквито и да било безредици, още повече убийството на представители на държавното управление. Императорът заповядал неотложно да бъдат изпратени войски със заповед да се разправят сурово с тези бунтовници.
Строго може да се окаже подценяване . Първоначалната му заповед била да се третират всички в града като отговорни. Никой не трябвало да бъде пощаден. Всеки мъж, жена и дете трябвало да бъдат екзекутирани без изключение.
Теодосий бързо се усъмнил в себе си, осъзнавайки, че може би е прекалил. Когато войските му наближили града, той изпратил делегат, който да ги отблъсне. Новите му заповеди били да арестуват главатарите, само че да оставят жителите на мира. Той просрочен.
Когато пратеникът му влезнал в града, всичко към този момент било на вятъра. Войската влезнала и изпълнила първичните си заповеди. В името на римския император били избити няколко хиляди почтени хора. Църковните чиновници били възмутени от клането. На Теодосий е неразрешено да влиза в християнски църкви, до момента в който не се съгласи да внесе промени в римското законодателство, които да предотвратят повтаряне на клането.
Теодосий се съгласил и въвел нов закон, съгласно който на всеки наказан на гибел трябвало да се дават 30 дни преди изтезанието. Историците считат, че в Солун са избити към 7000 души.
3. Клането на зороастрийците в Истахр
Истахр е античен персийски град, който процъфтява по време на Ахеменидската персийска империя в интервала 550-330 година прочие Разположен в сегашен Иран, той поражда в края на керванния път, който се свързва с град Персеполис и богатата котловина на Инд. За известно време Истахр процъфтява като търговски център.
През 649 година м.н.е. мюсюлманските араби нахлуват и поемат контрола над града. Новите управници на града вкарват нови строги правила. Те включват угнетяване на зороастризма, мирна локална вяра, и поддръжка за исляма. В продължение на две години жителите на града страдат от арабското ръководство и гонене. В последна сметка това им стига и те се подвигат на въстание. Персийският протест не минава по проект.
Арабите бързо и брутално потушават протеста. Те вземат решение да се подиграят с популацията на града. В града са доведени още мюсюлмански заселници, с цел да заменят първичното персийско население. Персите са избити. Заради смелостта си да се разпалват над 150 000 цивилни персийци са събрани и екзекутирани. Много от тях не са взели участие в късото въстание.
4. Изтребването на друидите в Британия
Към средата на I в. сл. н. е. римляните се откриват сносно на територията на днешното Обединено кралство, само че не всичко върви по проект. По-специално, уелските племена се оказали досадни и сложни за потушаване. Римските патрули и комерсиалните кервани непрекъснато са били нападани от дребни групи. Римляните не можели да си разрешат да се примирят с какъвто и да било локален протест. На римския лидер в Британия Светоний Павлин скоро му е писнало от тези партизански тактики. Трябвало да се даде образец.
Той изпраща войските си на остров Мона, който през днешния ден се назовава Ангълси. Този остров бил свещеният дом на друидите, както и на няколко уелски племена. Римляните се заели да се погрижат друидите да останат в историята.
Мъже, дами и деца били подложени на кръвопролитие от римската пехота и конница. Труповете им били хвърляни на големи огньове. Клането почнало с уелските племена, които били тръгнали да пазят фамилиите си и светите мъже. Макар че преди този момент са реализирали триумфи като партизани, те не са оцелявали дълго в открита борба против висококвалифицираните и дисциплинирани римски легиони.
След като се справили с племената, войските насочили вниманието си към мирните друиди. Друидите не се сражавали, само че римляните били суеверни хора. Те се страхували от езическите вярвания на друидите и считали, че е по-добре да ги избият, за всеки случай.
След като всички друиди били мъртви, римляните се заели да унищожат всички следи от тяхното битие. Върху останките бил построен гарнизон, който да възпира възможни бъдещи протести на оживелите локални поданици.
5. Клането в Хизия единствено за мъже
Пелопонеската война от 431-404 година пр.н.е. сред атиняните и спартанците е жестока и изпълнена с кървави борби. Една такава борба е борбата при Хизия, която се води сред армиите на Спарта и Аргос през 417 година прочие н. е.
Атиняните били твърдо решени да открият демократично държавно управление, сходно на своето в Аргос. Спартанците нахлули в Аргос, откакто някои от техните поддръжници били изселени от аргивската територия. Спартанците, предвождани от цар Агис II, не съумели да завладяват града, само че съумели да завладяват близкия град-крепост - Хизия.
Агис II към момента се стремял към Аргос. Той подрежда мъжкото население на Хизия да бъде събрано и взето за заложници. Ако атиняните се съгласят да предадат Аргос, той ще пощади заложниците си. Предполагал, че цивилизованите атиняни няма да имат различен избор, с изключение на да се съгласят.
За страдание атиняните се оказали по-упорити, в сравнение с Агис предполагал. Той бил оставен в неловко състояние. Атиняните отказвали да правят отстъпка и укрепили Аргос дотам, че той нямал никаква вяра да превземе града със мощ. В същото време той взе хиляди заложници, които изчерпвали запасите му.
Агис взема решение, че има единствено един избор - да се изтегли от региона. Проблемът бил, че в случай че остави заложниците да живеят, ще наподобява слаб. Атиняните щели да блъфират. Затова Агис заповядал да екзекутират заложниците му. Всички мъже, поданици на Хизия, без значение от възрастта им, били избити. Точният брой на починалите остава незнаен и до през днешния ден.
6. Предполагаемото кръвопролитие на евреите в Бану Курайза
От хилядолетия хората упрекват религията за бруталните си изстъпления. Когато пророкът Мохамед наредил нападението над Бану Курайза, той твърди, че го прави по гледище на архангел Гавраил.
Предполага се, че ангелът е споделил на пророка, че еврейското племе, което се намирало в крепостта, би трябвало да бъде унищожено. Това било неловко за Мохамед, защото той се бил съгласил на кротичък контракт с еврейските жители.
В исторически проект наподобява, че еврейските поданици са нарушили контракта си с мюсюлманите, откакто са били притиснати от други локални еврейски племена. В отговор почитателите на Мохамед влизат в крепостта и я атакуват. Обсадата траяла към три седмици.
След три седмици мюсюлманите побеждават и техният лидер Саад ибн Муадх подрежда да бъдат взети под стража предалите се евреи. Те трябвало да бъдат осъдени за това, че са се противопоставили на Божията воля.
Било подредено всички мъже да бъдат убити, а имуществото на евреите да бъде разграничено сред спечелилите. Жените и децата са взети като " пленници ". Пленници е прекрасен метод да се каже плебеи.
Мъжките пленници били събрани и съблечени. Ако се окажело, че имат окосмяване, те били отделяни от братята си и обезглавявани. Точният брой на убитите мъже в Бану Курайза не е явен. Най-често се показва, че са убити сред 600 и 900 мъже.
Някои ислямски учени оспорват този брой, както и дали въобще е имало кръвопролитие, акцентирайки го като еврейска агитация. От друга страна, евреи и западни учени показват елементи от Корана и модерни източници, които наподобява демонстрират, че клането се е случило.
7. Масовото кръвопролитие по време на Третата еврейско-римска война
Не е загадка, че евреите и римляните не са се разбирали. Това, което постоянно се не помни през днешния ден, е какъв брой зле са били нещата. Третата еврейско-римска война се концентрира върху еврейско въстание в Юдея сред 132 и 136 година от н.е. Евреите са водени от Симон Бар Кохба, който се е провъзгласил за княз на Юдея и чиито почитатели го считат за избавител.
Симон употребява това разбиране, с цел да даде мощ на почитателите си. В началото това проработило и евреите се сражавали добре. Римляните се сблъскали с повече военни провали, в сравнение с били привикнали. Евреите били свалили ръкавиците си и с подготвеност избивали всички римски войски, които успели да пленят.
Когато император Адриан чул какъв брой зле се оправят хората му, той изпратил в района мощни подкрепления. Тяхното идване през 134 година от н.е. е повратна точка във войната. Последвало кръвопролитие, при което римските войски смазали както еврейските бойци, по този начин и цивилните жители. Цели градове били изтрити от лицето на планетата.
Смята се, че при започване на войната римляните имали загуби от към 100 000 души, само че съгласно някои източници броят им е съвсем два пъти по-голям. В последна сметка евреите се оправят доста по-зле. Смята се, че по време на войната са убити към 580 000 евреи. Поне 400 000 от тях са починали по време на борба или при екзекуция като военнопленници. Останалите 180 000 били почтени цивилни жители.
Това обаче не е безапелационен случай, в който евреите са положителни, а римляните - неприятни. Много от убитите цивилни жители са починали от ръцете на почитателите на Бар-Кохба. Евреите, които отказвали да вземат участие във въстанието, били измъчвани и екзекутирани от своя народ. По време на войната гръцки и римски цивилни жители също са преследвани и избивани от почитателите на Бар-Кохба.
Бруталността, с която са осъществени тези кланета, е ужасяваща. Независимо дали става въпрос за религиозни, политически или други аргументи, хората постоянно са умеели да намирането оправдания за взаимно изтребване.
Най-шокиращ обаче е фактът, че не сме се трансформирали. Ако не друго, хората просто са станали по-добри в това. Някога избиването на няколко хиляди души е изисквало време и старания. Сега са нужни единствено няколко бомби или шепа деликатно ситуирани въздушни удари. Можем да осъждаме античните за осъществяването на сходни зверства, само че тъжната истина е, че доста от нас си затварят очите за сходни злодеяния всеки ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ