Учени установиха как сънят изостря паметта ни
Всички знаем, че в случай че желаеме наученото да остане в главите ни, би трябвало да се наспим. И въпреки учените от дълго време да са разбрали, че паметта разчита на връзките, които се построяват сред невроните в мозъка, до момента не беше ясно тъкмо по какъв начин сънят оказва помощ да се консолидира тази информация.
Сега две проучвания откриха биологични доказателства, които изясняват вековната мъдрост, че в случай че желаеме да помним, би трябвало да заспим и да забравим.
Нормално е да желаеме да знаем за какво прекарваме в схващане единствено половината от живота си. Една скорошна догадка твърди, че сънят отстранява евентуално токсични протеини, които се натрупват в мозъка денем.
Скорошни изследвания са открили, че в случай че не получим достъчно сън, усилваме риска от развиване на сърдечно-съдови болести и диабет, да не приказваме и за невродегенеративни болести като Паркинсон.
Две нови проучвания на американски учени от Университета на Уисконсин и университета Джон Хопкинс дават доказателства за друга употребява от съня, а точно, че той евентуално „ избистря “ наученото денем, като филтрира непотребното.
Хипотезата за така наречен „ синаптична хомеостаза “ не е нова. Учените от университета на Уисконсин са я създали още преди десетилетие, като допускат, че сънят понижава връзките, които развиваме сред невроните в будно положение, с цел да направи спомените ни по-ясни.
Когато претърпяваме нови неща, в мозъка ни се основават или отслабват връзките, известни като синапси, които свързват нашите нервни кафези. Поведението и спомените, които развиваме, са кодирани в тези взаимосвързани мрежи от неврони, които разчитат на размера и силата на синапса, с цел да разменят известията си дейно.
Авторите на хипотезата за синаптичната хомеостаза настояват, че процесът на създаване на такива мрежи е може би прекомерно деен, когато сме в будно положение. Сънят дава опция на мозъка на мира да поправя изборно размера на мрежите, които построяваме, до момента в който сме в схващане.
Има задоволително доказателства, че невроните могат да понижават синапсите си, в някои случаи посредством кафези, които патрулират из мозъка, търсейки синапси, които да обхванат. Сравненията на синапси след интервали на сън и бодърствуване могат също да бъдат индиректно доказателство за това, че мозъкът преоформя връзките сред невроните, до момента в който спим.
Екипът от университета на Уисконсин неотдавна добави нови доказателства в поддръжка на своята догадка.
В последните 5 години учените проучват тънки фрагменти от мозъка на три групи мишки – мишки, които са спели постоянно, мишки, които са държани будни и развличани с играчки, и мишки, държани будни, само че без спомагателен тласък.
Синапсите в пробите от спящите мишки са 18 % по-малки от тези на будните. Любопитното е, че смяната е засегнала най-много слабите връзки, до момента в който мощните останат невредими. С други думи, одобрените познания са били пощадени.
Биолозите от университета Джон Хопкинс удостоверяват това наблюдаване, само че подхождат към казуса от различен ъгъл. Те маркират протеините в синапсите на живи мишки с флуоресцентен маркер и безусловно следят мозъците на мишките, до момента в който спят. Както може да се чака, в случай че синапсите се свиват, маркерите понижават. По-нататъшния разбор демонстрира 20 % спад в равнището на рецептор, прочут като AMPA.
След което учените отделят група генно модифицирани мишки, при които отсъства веществото, което задейства отстраняването на рецепторите. Тези мишки спят по този начин, както и останалите, само че равнището на рецепторите в синапсите им не понижава.
За да схванат какъв е резултатът от този механизъм върху паметта, учените организират опит с мишки, при които рецепторите в синапсите понижават, и такива, при които особено вещество блокира този развой. През деня те пускат всички мишки през кутия с напрегнат подов панел. През нощта мишките спят.
На идващия ден слагат всички мишки пред първата кутия и всички те застиват уплашени. Когато ги пускат във втора кутия, мишките с понижени синапси самоуверено изследват вътрешността ѝ, до момента в който мишките, при които процесът е блокиран, още веднъж не смеят да припарят.
Макар че е мъчно да се каже какво тъкмо се случва в дребните мозъчета на гризачите, откривателите считат, че мишките във втората група са били комплицирани от приликата сред кутиите. Вместо явен спомен от случилото се предходния ден, те по-трудно могат да разграничат това, което е значимо.
Сънят е необикновено комплициран развой, обвързвано с цялостен куп биологични функционалности – от имунната система до храносмилането. Затова е мъчно да се уточни една или друга „ причина “ за какво спим.
Но като се има поради въздействието на актуалните технологии върху циклите ни на спане, е значимо да обръщаме внимание на множеството изгоди от пълноценния сън.
Източник: Science Alert
Сега две проучвания откриха биологични доказателства, които изясняват вековната мъдрост, че в случай че желаеме да помним, би трябвало да заспим и да забравим.
Нормално е да желаеме да знаем за какво прекарваме в схващане единствено половината от живота си. Една скорошна догадка твърди, че сънят отстранява евентуално токсични протеини, които се натрупват в мозъка денем.
Скорошни изследвания са открили, че в случай че не получим достъчно сън, усилваме риска от развиване на сърдечно-съдови болести и диабет, да не приказваме и за невродегенеративни болести като Паркинсон.
Две нови проучвания на американски учени от Университета на Уисконсин и университета Джон Хопкинс дават доказателства за друга употребява от съня, а точно, че той евентуално „ избистря “ наученото денем, като филтрира непотребното.
Хипотезата за така наречен „ синаптична хомеостаза “ не е нова. Учените от университета на Уисконсин са я създали още преди десетилетие, като допускат, че сънят понижава връзките, които развиваме сред невроните в будно положение, с цел да направи спомените ни по-ясни.
Когато претърпяваме нови неща, в мозъка ни се основават или отслабват връзките, известни като синапси, които свързват нашите нервни кафези. Поведението и спомените, които развиваме, са кодирани в тези взаимосвързани мрежи от неврони, които разчитат на размера и силата на синапса, с цел да разменят известията си дейно.
Авторите на хипотезата за синаптичната хомеостаза настояват, че процесът на създаване на такива мрежи е може би прекомерно деен, когато сме в будно положение. Сънят дава опция на мозъка на мира да поправя изборно размера на мрежите, които построяваме, до момента в който сме в схващане.
Има задоволително доказателства, че невроните могат да понижават синапсите си, в някои случаи посредством кафези, които патрулират из мозъка, търсейки синапси, които да обхванат. Сравненията на синапси след интервали на сън и бодърствуване могат също да бъдат индиректно доказателство за това, че мозъкът преоформя връзките сред невроните, до момента в който спим.
Екипът от университета на Уисконсин неотдавна добави нови доказателства в поддръжка на своята догадка.
В последните 5 години учените проучват тънки фрагменти от мозъка на три групи мишки – мишки, които са спели постоянно, мишки, които са държани будни и развличани с играчки, и мишки, държани будни, само че без спомагателен тласък.
Синапсите в пробите от спящите мишки са 18 % по-малки от тези на будните. Любопитното е, че смяната е засегнала най-много слабите връзки, до момента в който мощните останат невредими. С други думи, одобрените познания са били пощадени.
Биолозите от университета Джон Хопкинс удостоверяват това наблюдаване, само че подхождат към казуса от различен ъгъл. Те маркират протеините в синапсите на живи мишки с флуоресцентен маркер и безусловно следят мозъците на мишките, до момента в който спят. Както може да се чака, в случай че синапсите се свиват, маркерите понижават. По-нататъшния разбор демонстрира 20 % спад в равнището на рецептор, прочут като AMPA.
След което учените отделят група генно модифицирани мишки, при които отсъства веществото, което задейства отстраняването на рецепторите. Тези мишки спят по този начин, както и останалите, само че равнището на рецепторите в синапсите им не понижава.
За да схванат какъв е резултатът от този механизъм върху паметта, учените организират опит с мишки, при които рецепторите в синапсите понижават, и такива, при които особено вещество блокира този развой. През деня те пускат всички мишки през кутия с напрегнат подов панел. През нощта мишките спят.
На идващия ден слагат всички мишки пред първата кутия и всички те застиват уплашени. Когато ги пускат във втора кутия, мишките с понижени синапси самоуверено изследват вътрешността ѝ, до момента в който мишките, при които процесът е блокиран, още веднъж не смеят да припарят.
Макар че е мъчно да се каже какво тъкмо се случва в дребните мозъчета на гризачите, откривателите считат, че мишките във втората група са били комплицирани от приликата сред кутиите. Вместо явен спомен от случилото се предходния ден, те по-трудно могат да разграничат това, което е значимо.
Сънят е необикновено комплициран развой, обвързвано с цялостен куп биологични функционалности – от имунната система до храносмилането. Затова е мъчно да се уточни една или друга „ причина “ за какво спим.
Но като се има поради въздействието на актуалните технологии върху циклите ни на спане, е значимо да обръщаме внимание на множеството изгоди от пълноценния сън.
Източник: Science Alert
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ