Фандъкова: Жълтите павета ще бъдат пренаредени за сметка на изпълнителя
Всички сектори на лентите за придвижване пред Народното събрание ще бъдат пренаредени за сметка на изпълнителя. Компромис с никой от изпълнителите, нито по веригата, проектанта, през надзора, до изпълнителя, няма да бъде изработен.
Това съобщи Йорданка Фандъкова, кмет на София по време на постоянното съвещание на СОС, съобщи БГНЕС.
Фандъкова даде повече информация по отношение на ремонта на жълтите павета и какво следва. “В контракта, който имаме с изпълнителя са заложени наказания от 830 000 лв. за некачествено осъществяване ”, сподели тя и добави, че и в този момент няма да направи компромис, както е правила до момента.
Кметът на София сподели лист със наказания, наложени от общината на компания " Трейс " на стойност над 2 млн. лева и добави, че няма потребност да се вършат внушения, че няма да има подведени под отговорност.
“Поискала съм да вземат повторни проби от ремонтираните участници и на второ място да се направи експертен съвет “, сподели тя и добави, че специалистите ще бъдат както от България, по този начин и от чужбина.
“Нарушаване и разрушение на културна полезност е не просто неприемливо, а закононарушение по Наказателен кодекс и съм дала случая в прокуратурата ”, безапелационна е Фандъкова.
Тя добави, че секторът, който има потребност от ремонт обхващаща 5% от общия контракт и подсети, че цената на общия контракт е на стойност от 17 млн. лева
Припомняме: преди три дни " Спаси София " алармира за служащи, които чупят паветата с чук, с цел да ги наместят във фугите на пътната настилка. Ден по-късно общината заяви, че глобява със 100 000 лв. строителната компания " Трейс груп холд " поради некачествения ремонт.
В София има склад, който се употребява за запас при ремонт на настилката, където има 51 000 годни за повторна приложимост и 11 000 развалени павета има в склада. Според специалистите през втората половина на ХХ век има процедура за замяна на по този начин нар. " царска настилка " с асфалт. През този интервал изчезват много жълти павета.
Жълтите павета-превърнали се в знак на София, се появяват през първото десетилетие на 20. век, в устрема за обновяване на столичния град. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съответствува с появяването на емблематични за София здания като Народния спектакъл (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът " Александър Невски " (1904-1912 г.).
Въпреки необятно публикуваната версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на процедура керамичният паваж е дело на кмета на София - Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, непокътнати в архивите.
Когато княз Фердинанд се дами за принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц през 1908 година, софийските улици към този момент са покрити с тях.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави разискване на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година Кметът Мартин Тодоров държи пространна тирада. След това се организира търг “с стеснен брой бизнесмени ”, както е оповестено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо сдружение Изида ”. Съгласно поемните условия, предприемачът има задължението да бъде вносител, реализатор и да съставлява производителя.
Жълтите керамични павета се създават от варовика “мергел ”, прочут в Унгария под името “марга ”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса.
По време на полагането на жълтата настилка Общината реализира непрекъснат надзор под друга форма. След приключване на половината от работата, според избрания период, кметът назначава комисия за " привременно приемане на осъщественото до момента от бизнесмена. ”
Тази комисия ревизира всяка улица, всеки квадратен метър и прави оценка позитивно осъществената дотук работа.
През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж близо 60 000 кв. м. в центъра на София. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в договора, а преди този момент и в поемните условия.
След четвърт век, през 1934 година, инж. Иван Иванов в обширен отчет преглежда историята на благоустройствената активност в София от Освобождението доникъде на 30-те години и прави оценка слагането на керамичния паваж високо. Тази активност, както и всичко осъществено до 1912 година и последвалият великански градеж на Рилския тръбопровод в края на 20-те и началото на 30-те години на 20. век подреждат София сред първите градове в Европа.
Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, прочут политик, изтъкнат кмет на София, началник на Народно-либералната партия, неоспорим строител на Съвременна България. Запознава се в елементи, преглежда деликатно Поемните условия, поддържа ги, само че окончателното си мнение ще изрази откакто се произнесе Министерството на публичните здания. Така че, полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ към този момент не е сред живите, не е скимване, а израз на общинска политика, подкрепена от страната в интервала на построяването на нова България. В нито един документ не се откри да се загатва името на донор, на княжевски особи като създатели на тази естетико -функционална активност.
Количеството им от ден на ден понижава. Жълтите павета са един неофициален монумент на културата с многолика символика. Когато се каже “жълтите павета ”, разбираме София, нейния стародавен център, чувството за ръководство и власт, хармония и разкош. Трудно е да се посочат толкоз многозначещи монументи на културата. Недопустимо е по този начин безпардонно да заменяме жълтите павета с асфалт. Те са застрашени като неповторимо създание в нашия хилядолетен град. Наложително е да се удостоят със статут на монумент на културата, с цел да ги опазим от “съвремено и огромно мислещи и ръководещи и сходни експерти ”. Нямаме историческо право да демонстрираме немарливост, с цел да не пресушим и този извор на самочувствие.
Това съобщи Йорданка Фандъкова, кмет на София по време на постоянното съвещание на СОС, съобщи БГНЕС.
Фандъкова даде повече информация по отношение на ремонта на жълтите павета и какво следва. “В контракта, който имаме с изпълнителя са заложени наказания от 830 000 лв. за некачествено осъществяване ”, сподели тя и добави, че и в този момент няма да направи компромис, както е правила до момента.
Кметът на София сподели лист със наказания, наложени от общината на компания " Трейс " на стойност над 2 млн. лева и добави, че няма потребност да се вършат внушения, че няма да има подведени под отговорност.
“Поискала съм да вземат повторни проби от ремонтираните участници и на второ място да се направи експертен съвет “, сподели тя и добави, че специалистите ще бъдат както от България, по този начин и от чужбина.
“Нарушаване и разрушение на културна полезност е не просто неприемливо, а закононарушение по Наказателен кодекс и съм дала случая в прокуратурата ”, безапелационна е Фандъкова.
Тя добави, че секторът, който има потребност от ремонт обхващаща 5% от общия контракт и подсети, че цената на общия контракт е на стойност от 17 млн. лева
Припомняме: преди три дни " Спаси София " алармира за служащи, които чупят паветата с чук, с цел да ги наместят във фугите на пътната настилка. Ден по-късно общината заяви, че глобява със 100 000 лв. строителната компания " Трейс груп холд " поради некачествения ремонт.
В София има склад, който се употребява за запас при ремонт на настилката, където има 51 000 годни за повторна приложимост и 11 000 развалени павета има в склада. Според специалистите през втората половина на ХХ век има процедура за замяна на по този начин нар. " царска настилка " с асфалт. През този интервал изчезват много жълти павета.
Жълтите павета-превърнали се в знак на София, се появяват през първото десетилетие на 20. век, в устрема за обновяване на столичния град. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съответствува с появяването на емблематични за София здания като Народния спектакъл (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът " Александър Невски " (1904-1912 г.).
Въпреки необятно публикуваната версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на процедура керамичният паваж е дело на кмета на София - Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, непокътнати в архивите.
Когато княз Фердинанд се дами за принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц през 1908 година, софийските улици към този момент са покрити с тях.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави разискване на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година Кметът Мартин Тодоров държи пространна тирада. След това се организира търг “с стеснен брой бизнесмени ”, както е оповестено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо сдружение Изида ”. Съгласно поемните условия, предприемачът има задължението да бъде вносител, реализатор и да съставлява производителя.
Жълтите керамични павета се създават от варовика “мергел ”, прочут в Унгария под името “марга ”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса.
По време на полагането на жълтата настилка Общината реализира непрекъснат надзор под друга форма. След приключване на половината от работата, според избрания период, кметът назначава комисия за " привременно приемане на осъщественото до момента от бизнесмена. ”
Тази комисия ревизира всяка улица, всеки квадратен метър и прави оценка позитивно осъществената дотук работа.
През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж близо 60 000 кв. м. в центъра на София. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в договора, а преди този момент и в поемните условия.
След четвърт век, през 1934 година, инж. Иван Иванов в обширен отчет преглежда историята на благоустройствената активност в София от Освобождението доникъде на 30-те години и прави оценка слагането на керамичния паваж високо. Тази активност, както и всичко осъществено до 1912 година и последвалият великански градеж на Рилския тръбопровод в края на 20-те и началото на 30-те години на 20. век подреждат София сред първите градове в Европа.
Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, прочут политик, изтъкнат кмет на София, началник на Народно-либералната партия, неоспорим строител на Съвременна България. Запознава се в елементи, преглежда деликатно Поемните условия, поддържа ги, само че окончателното си мнение ще изрази откакто се произнесе Министерството на публичните здания. Така че, полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ към този момент не е сред живите, не е скимване, а израз на общинска политика, подкрепена от страната в интервала на построяването на нова България. В нито един документ не се откри да се загатва името на донор, на княжевски особи като създатели на тази естетико -функционална активност.
Количеството им от ден на ден понижава. Жълтите павета са един неофициален монумент на културата с многолика символика. Когато се каже “жълтите павета ”, разбираме София, нейния стародавен център, чувството за ръководство и власт, хармония и разкош. Трудно е да се посочат толкоз многозначещи монументи на културата. Недопустимо е по този начин безпардонно да заменяме жълтите павета с асфалт. Те са застрашени като неповторимо създание в нашия хилядолетен град. Наложително е да се удостоят със статут на монумент на културата, с цел да ги опазим от “съвремено и огромно мислещи и ръководещи и сходни експерти ”. Нямаме историческо право да демонстрираме немарливост, с цел да не пресушим и този извор на самочувствие.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ