Всички студенти първокурсници в университетите да минават задължително през курс

Всички студенти първокурсници в университетите да минават наложително през курс по научна нравственос, в който да им се изясняват проблемите на академичното плагиатство и битката с него, условията за правилно цитиране и отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.

Освен това в образователния развой да се вкарат модерни средства за предварителна защита и надзор на плагиатството, в това число посредством програмен продукт за инспекция за съществуване на плагиатство и регламентиране в етичните кодекси на ВУ.

Това планува план за Оперативен проект за осъществяване на Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021-2030 година, импортиран в Министерския съвет за разискване и гласоподаване от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков.

Според документа курсът би трябвало да бъде въведен до 2023 година

Планът съдържа 10 цели с голям брой подцели. Целите са:

- създаване на резистентен механизъм за осъвременяване на съществуващите и основаване на нови образователни проекти и програми;

- въвеждане на модерни, гъвкави и ефикасни форми на обучение;

- повишение на качеството на образованието във ВУ;

- интернационализация на висшето обучение и включване в интернационалните просветителни и научни мрежи;

- стимулиране на присъединяване на младите преподаватели;

- създаване на ефикасна връзка обучение – просвета – бизнес;

- повишение на ролята на ВУ като деен фактор за районно развитие;

- възстановяване на ръководството на ВУ и на системата за оценяване и акредитация;

- възстановяване на структурата и ефикасността на висшето обучение.

Освобождаване от такси на докторантите в предпочитани за страната професионални посоки, както и на докторанти, назначени по научни планове с обществено финансиране, планува още планът.

Според проекта до 2025 година във всички образователни проекти и дисциплини ще вкара практическо образование по нови цифрови технологии, като изкуствен интелект (AI), добавена действителност (AR), изкуствена действителност (VR), а в някои обществени и/или филантропични дисциплини – философия, социология, политология, изкуство – ще се учат и уводни дисциплини по точните науки (математика, информатика, естествени науки и др.).

Предвижда се още обезпечаването на механизми за следене на реализацията на дипломиранете студенти.

Планът залага и друга амбициозна цел: създаване и осъществяване на финансово обезпечена 10-годишна национална стратегия за създаване и реорганизация на спортни обекти и уреди и модернизиране на спортната база във висшите учебни заведения до 2030 година Предвиждат се наложителни часове по спорт във всички образователни проекти и определянето на предпочитани групови и самостоятелни спортове. За най-изявените спортисти студенти би трябвало да има и стипендии.

Планът „ уплътнява “ времето на студентите и по време на летните ваканции. Засилване на ролята на независимите креативен действия на студентите като подготовка и показване на сериозен разбор по даден проблем, подготовка на курсова работа, решение на на практика задания, присъединяване в научни проучвания и други сходни, „ в това число и употребявайки летния интервал сред две университетски години “ – е една от поставените задания в него.

Закупуването на техника за цифрово преподаване, подготовка на отдалечени курсове с отворен достъп на британски, увеличение на стратегиите за електронно отдалечено образование също са част от плана.

Обвързване на количеството и качеството на преподаване със заплатите, на съображение промени в систеите за атестиране, е друга заложена цел. По отношение на качеството се плануват още включване на представители на заинтригуваните страни във взимането на решения за повишението му и въвеждане на механизъм за регулярна студентска оценка.

Осигуряването на действителна, а не просто официална, избираемост на дисциплини и преподаватели е също част от документа.

За да се „ отворят “ българските висши учебни заведения за света, се планува нормативно споразумяване на опцията те да признават дипломи за висше обучение от непознати университети – страни по Лисабонската спогодба, без да е нужна заверка.

Залага се още на въвеждане на напълно електронна система за кандидатстване от чужбина.

За да се подтикват младите да стават преподаватели, се планува заплащането в обещано професионално направление да стане не по-малко от междинната заплата на реализиращите се студенти от същото направление до 2022 година

В частта за научната активност е планувано дотацията за изследователските висши учебни заведения да се обособи в две елементи – за прехрана на образованието на студентите и за научни проучвания, а дотацията за последните да доближи най-малко 40% от общата до 2025 година

Стипендиите на докторантите да се поддържат на равнище най-малко 150% от минималната заплата, е също част от проекта.

По отношение възстановяване структурата и ефикасността се планува основаване на система за взаимно потребление на материалната база (учебни лаборатории, обучителни бази, спортни бази и др.) от две и повече висши учебни заведения, както и стимулиране на обединяването на висши учебни заведения на непринуден принцип и на основаването на консорциуми за висше обучение. 

Въвеждането на 3-годишно постоянно отдалечено бакалавърско образование и на 2-годишно постоянно, отдалечено и задочно магистърско, в случай че то надгражда 3-годишното бакалавърско възнамеряват още от МОН.