Вуду митове и легенди
Всички сме чували за ужасяващите вуду вълшебства, в които някой боде кукли с игли и възкресява мъртвите под формата на зомбита. Документираните истории убеждават човечеството в съществуването на тези практики. Истината обаче е много по-различна.
Историята на вуду е неделима част от историята на Хаити. Всичко стартира с африканците, минава през сполучливото придвижване за самостоятелност и оцелява чак до наши дни. Днес културата на вуду на процедура продължава да ръководи селските региони на карибската страна.
Първият, който се посвещава на проучването на зомбитата и вуду религията, е харвардският академик Уейд Дейвис. Той идва в Хаити през 1982 година и съчетава антропологичното проучване със удивително персонално премеждие. Той запомня Хаити с поговорката: Никога не посягай към отворена бутилка в чужд храм. Книгата за претърпяното в Хаити въодушевява хорър легендата Уес Крейвън да я екранизира през 1988 г.
Митовете и легендите за вуду куклите не стопират да ни вълнуват и до през днешния ден. За да разберем по-добре тази мистична процедура, е добре да знаем кое от казаното е истина и кое – легенда.
Вуду произлиза от Западна Африка, само че намира постоянна почва в Ню Орлиънс. Търговията с плебеи стартира през 16-ти век. Тогава милиони африканци са превозени против волята им до острови в Карибския басейн като Хаити. Там те се трансформират в плебеи. Те носят със себе си своите локални обичаи. И макар че им е неразрешено да практикуват религията си, те намират метод да комбинират римокатолическата религия на робовладелците със личните си религиозни обичаи. Това води до образуването на познатото ни през днешния ден вуду, водун или вудун.
Вуду се практикува с кукла. Най-често свързваме вуду с човек, който боде кукла с игла. Подобни кукли се употребяват доста по-рано в други култури и религиозни системи. Практикуващите вуду също имат кукли, само че ги употребяват, с цел да привлекат дадени духове.
Жертвоприношение на хора
Принасянето на човешки жертви в действителност изцяло опонира на моралния кодекс на вуду. Митът е фиктивен от хората, страхуващи се от потайното упражняване на вуду, което провокира съмнение и боязън. Концепцията на практиката изключва вредата върху други хора.
Вуду се подчинява на Сатаната. Дълбоко вкорененото мнение, че вуду е злобен фетиш, е небивалица. Практиката няма нищо общо със сатанизма и се приближава доста повече до формалните религии като християнство и мюсюлманство.
Вуду е монотеистична вяра и има основана митология въз основа на група от духове, които ръководят естествения свят, сходна на тази в индуизма. Основна цел на вуду практиките е да се доближи до положение на нирвана като в будизма. Поклонниците отдават респект към предците си, което пък е сравнимо с японския шинтоизъм. Обобщено вуду е композиция от племенни религии от Западна Африка и римокатолицизъм.
Вуду и зомбитата
Митът, че вудуистите могат да връщат мъртвите назад към живота под компанията на зомбита, се заражда през 30-те години на предишния век. Причината са филмите, които се вършат в Холивуд. Всичко идва от практиката на зомбификация, което в действителност е тип обществен надзор. Той се употребява като форма на рисково наказване. Зомбификацията съществува, само че хаитското схващане за зомби е доста друго от това на западната просвета. На острова никой не се опасява от зомбитата, а от това, че самите те могат да се трансфорат в такива.
