Всички сме чували историята за Йона, който е погълнат от

Всички сме чували историята за Йона, който е обхванат от кита – орис, която сполетява и бащата на Пинокио Джепето. Да бъдем погълнати цели и живи е орис, която пронизва човешката митология през цялата ни история. Но по какъв начин фактически протича гибелта, когато живо създание е погълнато цяло? И има ли животни отвън по-известни като тении, които от съумяват да преживеят тестването и не престават по своя пътслед като по един или различен метод излизат от другия край?

Както може би бихме могли да чакаме, гибелта на погълнатите същества зависи от това, какви същества са ги поълнали. Едни от най-известните с това, че гълтам плячката си цяла животни – змиите – в действителност първо убиват плячката си, преди да я употребяват, или посредством отрова или посредством притискане. Има животни, които въпреки всичко полъщат плячката си непосредствено, до момента в който е към момента жива и рита. Такива създания включват жаби, някои риби и птици, разновидности на змии и даже хора.

Един изключително злокобен образец е гигантската алена пиявица Кинабалу. Тази гад от разказ на Лъвкрафт е тип червей от джунглите на Борнео, който засмуква своята жертва – по-малък червей – в устата си все едно една спагета изяжда друга по-малка спагета.

Въпреки че има известни различия измежду специалистите, наподобява, че жертвите им са погълнати живи, защото има случаи, при които пиявиците би трябвало да изплюят червея, тъй като са подценили размеа му, след което червеят си продължава по своите си каузи. Но какво се случва с него един път попаднал вътре? Обикновено се счита, че червеите умират относително бързо, защото се задушават в тясното тяло на пиявицата.

В някои случаи, като да вземем за пример при някои птици, хищникът може да се опита да зашемети плячката си без действително да я убива, след което да я погълне. Така е допустимо жертвата да стигне до корема изцяло в схващане – подобен е казусът при някои жаби и риби, които нормално изтласкват храната си внезапно в задната част на устата и я гълтам. И по този начин, в случай че предположим, че плячката оцелява в устата на хищника: какво се случва с нея по-нататък?

Някои настояват, че мощни контракции на хранопровода на хищника са задоволителни, с цел да смажат животното, само че всеки, който е повръщал хранарта си цяла, знае, че езофагиалните контракции рядко са задоволително мощни, с цел да смажат храната – единствено задоволително мощни, с цел да я насърчат надолу до стомаха.

Веднъж в стомаха, до момента в който най-очевидната и предстояща причина за гибелта на животното, би била мощната стомашна киселина на хищника, като цяло е малко евентуално тя да аргументи гибелта, най-малко не по холивудския метод. По-скоро с помощта на сфинктерите – обичаният на всички мускул – навътре в стомаха значително няма въздух. Така тази среда евентуално ще докара до гибел от задушаване релативно бързо. За стомашната киселина ще отнеме доста повече време, до момента в който разяде през кожата или черупката до някаква вътрешна точката, където би нанесла животозастрашаващи вреди.

Разбира се, идващият въпрос, който безусловно поражда при разглеждането на такава тематика, е: Освен очевидните паразити, могат ли други същества да оцелеят, в случай че бъдат погълнати живи?

Оказва се, ча да. Например, за някои охлюви се знае, че оцеляват през дългото и не изключително почтено пътешестване през целия храносмилателен тракт като едни същи Анди Дюфрейн от „ Изкуплението Шоушенк “ и излизат от другата страна. Охлювът Tornatellides boeningi на японския остров Хахаджима, който може да оцелее през храносмилателната система на птица, откакто е изяден жив. Що се отнася до това какъв брой постоянно животните в действителност оцеляват, Шиничиро Уада и сътрудниците му от университета Тохоку откриват, че към 15% съумяват да оцелеят пътуването като един от тях даже рожда по-късно.

Ами други същества? Ами да – през 2012 година биолози в Източен Тимор следят чудноват тип змия, сходен на червей, прочут като сляпа змия, да изплува от задния завършек на крастава жаба. Що се отнася до метода, по който змията претърпява сходно събитие – откривателите считат, че това се дължи на люспите на съществото, които го вършат стабилно на щети; формата му, която му разрешава да изпълзи през недрата на жабата; фактът, че жабата не е яла неотдавна и надлежно няма нищо в черва; и най-после, способността на сляпата змия да живее подземен с минимално количество О2. За страдание обаче безстрашната сляпа змия умира няколко часа след триумфалното си завръщане, без да е ясно за какво. Продължаваме натам.

Докато множеството същества имат благоразумието да не гълтам нищо живо, което има остри бодли, нокти или е токсично, случва се по този начин, че има един рисков тип същества, при които сходен сюжет се разиграва няколко пъти – електрическата змиорка. Тя има бодлива опашка, която употребява, с цел да се зарови в пясъка. Така, когато е изядена от риба, в нерешителност си тя се пробва да се зарови с опашка, вследствие на което пробива стомаха на животното. Въпреки това, доколкото откривателите схващат, тези опити постоянно се оказват напразни, защото змиорката неизбежно се оказва заклещена в пространството сред стомаха и коремната стена, където постоянно се задушава, въпреки че най-малко малко отмъщава на килъра си.

Например през 2016 година пийнал мъж от Холандия е бил придуман да погълне жив сом. Сега за тези, които не са осведомени с анатомията на сомовете, тези същества имат остри бодли на гръдните си перки (а при някои типове тези бодли могат да бъдат и много отровни). В последна сметка рибата се настанява в гърлото на мъжа и той е откаран в реанимация, повръщайки кръв, където след това рибата е безвредно отстранена. Човекът оцелява, само че сомът няма този шанс.

Още по-впечатляващ е саламандъра Taricha granulosa – земноводно, което създава мощен токсин, който оже да убие всеки див звяр, задоволително малоумен, с цел да пренебрегне синално оранжевата багра. Всъщност отровата му е толкоз мощна, че са следени случаи. в които жаби гълтам съществото, след което се поддават на токсина толкоз бързо, че то има време да излезе назад през устата на жабата, преди храносмилателните сокове и неналичието на О2 да станат проблем.