Всички сме чували историята на Тед Качински – математическият гений,

Всички сме чували историята на Тед Качински – математическият талант, който за жал става обект на проучване в програмата MK Ultra, с цел да може по-късно да полудее и да стартира да изпраща бомби по пощата. Той надалеч не е единствен в терористичните офанзиви. Макар и позабравен, Джордж Питър Метески също влиза в класацията и съумява да потвърди, че е задоволителен единствено един човек, с цел да може един цялостен град да се изправи на нокти. И дано не забравяме, че неговото царуване стартира от 1941 година и продължава до 1956 година За 16 години съумява не просто да побърка едно цяло потомство, само че и да накара всеки един човек на хоризонта да се замисли дали в действителност е добър ден за разходка навън. Никой не може да бъде безапелационен какво тъкмо се обърква в него.

Той има обикновено детство, съумява да получи обучение и по-късно отбива военната си работа в морската пехота, като е назначен за ел. експерт в Шанхай. Прибирайки се вкъщи, стартира да работи като монтьор и живее умерено с двете си сестри. В цивилният живот всичко върви обикновено, до момента в който не се случва работен случай, който го изпраща в болничното заведение в продължение на 26 седмици. След като всички вреди са покрити,  лекарите го вписват в графата на инвалидите и работата му в електрическите компании завършва. Нараняването, което е натравяне с горещи газове, скоро води и до туберкулоза, а при опит да получи някакво работно обезщетение, управляващите му отхвърлят такова.

Именно в този интервал се развива една изключителна експанзия към юристите на всяка една компания, само че са нужни към 40 години, с цел да сложи своята първа бомба, а задачата му е електрическата компания Едисън, която се намира в Манхатън. Първите два атентата остават без изключително внимание и полицията счита, че това са инцидентни опити. Електротехникът не се пробва да бъде гръмък с производството на своите машини, неговият взор е ориентиран към успеваемостта и по тази причина постоянно употребява разнообразни тръбни бомби – размерите им са сред 10-25 сантиметра с диаметър от 1-5 сантиметра. Оказва се, че не е мъчно да се открият даже продуктите за изработката им. Батериите се взимат от фенерчета, а пазарът е цялостен с евтини часовници, които да работят като таймери. В рамките на 16 години съумява да сложи 33 бомби, от които 22 избухват и раняват 15 индивида.

Поставената първа бомба в никакъв случай не се взривява, само че откритата записка ясно демонстрира, че някой е доста сърдит на чиновниците на Едисън. През септември 1941 година е открита втора бомба, която още веднъж е покрай постройките на Едисън, като също не съумява да сработи. Във втората записка е написано, че патриотичният дълг зове причинителят да изправи Едисън пред правораздаването. Заплахата за още бомби идва, само че със забавяне от съвсем 10 години. В този интервал терористът избира да изпраща единствено нападателни писма до полицейските ръководства, като се надява, че някой ще обърне внимание и най-вероятно ще се насочи към изобретателя. В този интервал още веднъж никой не обръща внимание, само че ще открием, че майсторът не е губил времето си, а просто усъвършенства механизмите.

Метески стартира да избира някои от огромните здания в града, като някой повтаря още веднъж и още веднъж. Неговите устройства се слагат в телефонни будки, гардеробни, тоалетни и други. Гарата в Пенсилвания е ударена цели 5 пъти, библиотеката в Ню Йорк е ударена два пъти, автобусната ара е потърпевша още два пъти, а малко по-късно се насочва и към метрото. От време на време оставя по една бомба в кина, театри и други места, където ще има повече хора. След като първата бомба избухва и не съумява да рани никого, терористът взема решение да остави идната в ресторант, а малко по-късно избира и телефонните будки, които бързо стартират да се заобикалят. По това време полицията декларира, че най-вероятно става въпрос за шегаджии, като на идващия ден вестниците отделят единствено един-два абзаца по тематиката.

На 22 октомври 1951 година New York Herald Tribune получава писмо със опасност, че бомбите ще се усилят, до момента в който Едисън не бъде изправен пред съда. В друго издание през ноември ще се извини на всички потърпевши, само че въпреки всичко счита, че дейностите му са повече от оправдани и работят за общото богатство. Още през март 1952 година гърмят две бомби, като съумяват да ранят хора, едната избухва на автобусната гара, до момента в който другата се детонира в кино салон. Обществото към този момент назовава причинителя „ Лудият бомбаджия “ и даже не подозират какъв брой прави са. Полицията публично декларира, че това са бомби, които са направени от хора, търсещи гласност и пробвайки се да привлекат още повече внимание.

В рамките на 1953-1954 година Метески съумява да усъвършенства своята формула и бомбата му в публичната тоалетна ранява трима души. По време на концерт, провеждащ се за бялата Коледа на 7 ноември, никой не подозира, че под една от седалките стои творението на побеснелият терорист. Експлозията съумява да рани четирима души. Това обаче са някои от сполучливите удари, макар опитите на Джордж да завоюва внимание, огромна част от творбите не се взривяват. През 1956 година полицията към този момент е притисната в ъгъла. Никой не може да разбере какви са претекстовете, никой не може да разгадае за какво някой се стреми да слага гърмежи.

Докато 74-годишен мъж не се среща със идната детонация. Оказва се, че Джордж е минирал една от тоалетните в автобусна гара и откакто тоалетната паница се взривява и го ранява съществено. Докато пристигна бомбеният отряд, огромна част от следите са унищожени, само че откриват рамка на часовник и чорап. Малко по-късно един надзирател от центъра Рокфелер съумява да открие тръба под телефонната бутка в постройката. Негов сътрудник я взима със себе си, тъй като счита, че може да му свърши работа вкъщи и се качва на рейса за Ню Джърси. За благополучие я оставя на кухненския плот вкъщи си, като малко по-късно се детонира, само че няма ранени. На 2 декември в спектакъл Парамаунт следва още един гърмеж и 6 души от 1500-те посетителя са ранени.

Полицейският комисар Стивън П. Кенеди публично впряга всички сили на полицията, за  да разбере кой продължава да си играе с тях на котка и мишка. На 24 декември за огромно благополучие никой не съумява да пострада. Един от читателите в библиотеката отива до телефонната будка, изпуска една от монетите и по-късно открива, че на пода има тръба, увита в чорап. Охраната се вика и след къса консултация бомбата се хвърля в необитаваната градина, а полицията незабавно е известена. На мястото идват 60 служителя, придружавани от детективи. Едно писмо още веднъж идва във вестниците, като там Метески декларира, че бомбите са били оставени месеци обратно и просто не са се детонирали.

Защо никой не съумява да открие бомбаджията на време? След като всички закани са ориентирани напълно към Едисън, полицията отива и стартира да преглежда неговите картони. Оказва се, че с изключение на Джордж, стотици други служащи са уволнени непозволено, което значи, че управляващите ще се забавляват доста в следствието, изключително със задаването на въпроси към хора, които обичат предходния си шеф. Още по-лошото е, че инспекцията на съда, както и на лудниците не демонстрира безусловно нищо. Проверяват се даже учебните заведения, които могат да предложат елементи за произвеждане на бомбите, само че още веднъж без никакъв резултат. Гражданите също са принудени да гледат своите съседи и да оповестяват, в случай че стартират да се държат малко по-странно от нормалното.

През април 1956 година се ражда и описанието – мъж над 40 години с опит в механиката, който има достъп до железни тръби и постоянно пуска поща от Уайт Плейнс, изразяващ изключителна експанзия към компанията на Едисън. Посоченото изложение демонстрира най-малко 500 души, които могат да бъдат евентуалният причинител и още веднъж без никакъв резултат. На 27 декември се издава и формалната премия от 26 000 $ за всеки, който може да уточни атентатора – обстановката към този момент излиза отвън надзор. Появата на премията стартира с редица подправени обвинявания, както и желанието на разнообразни поданици да посочат инцидентни хора, с които да завоюват колкото се може повече внимание. Абсолютно всеки става недоверчив и резултатът продължава да е повече от чудноват. Анализът на отпечатъци, разглеждането на бомбите и търсенето на някаква връзка сред дестинациите – нищо не дава резултат.

Най-накрая са извикани даже психолозите, които би трябвало да оказват помощ за стесняването на кръга от обвинени. Извикан е Джеймс Бръсълс, който има опит с душевно заболели пациенти. След като показват всички доказателства и Джеймс стартира работа, неговите терзания показват, че става въпрос за чиновник, който не е получил никакво обезщетение или е бил уволнен непозволено, а по-късно е потърсил реванш. Вниманието и натиска към правенето на бомби се изяснява с някаква възходяща параноя, която го принуждава да повтаря дейностите си още веднъж и още веднъж. Какви са неговите изводи?

Според психологът, причинителят е мъж, тъй като съвсем всички атентатори на този стадий се оказват мъже. Средно телосложение, като това позволява от броя приети в болница пациенти. Най-вероятно на възраст сред 40-50 години, тъй като параноята се развива постепенно. Известен е със своята точност и изисканост, образцов служащ и човек с извънредно положително отношение към близките. Решават, че е славянин, тъй като най-често бомбите се правили в Централна Европа, допустимо да е католик, като най-важното е, че може да е вежлив, само че не и другарски надъхан.

Още тук излиза наяве, че не приказваме за подозрителен човек, а за някого, с който може да се разминете на улицата и въобще да не разберете какво в действителност се е случило. Образованието му би трябвало да е положително, само че по този начин и не се стига до лицей. От записките по писмата се счита, че идва от чужбина – т.е. бежанец или човек, който е живял там. Джеймс е безапелационен, че половият живот най-вероятно е привързан с едипов комплекс. Самотник, който има малко интерес към дамите и даже е допустимо да бъде непорочен. Възможно е да не е женен и да живее с други родственици под един покрив. Най-интересното е, че Джеймс е безапелационен в едно – при залавянето на причинителя, най-вероятно същият ще бъде облечен е с чист и подреден костюм.

Въпреки рецензиите и желанието да се работи извънредно съществено под радара, психологът упорства този профил да бъде оголен и информацията да се разгласява. Резултатът още веднъж не е добър, до края на годината се отбелязва нов връх по сигнали и този път обстановката въобще не наподобява розова. И въпреки да няма резултат, множеството хора са подготвени даже да обвинят личната си майка в възможните набези, като всичко това продължава да бъде много сериозен проблем. Едва на 18 януари 1957 година екипът, който се занимава с разглеждането на досиета и освободени фрагменти от компанията на Едисън, вижда един човек, който употребява думи като „ незаслужено “, „ непрестанно пострадване и неработоспособност “ в своята отбрана.

Същите думи могат да бъдат открити и в посоченото досие, което New York Times разгласява. Името на картона също е налично, освен това съпроводено със фотография. Джордж Метески – освободен на 5 септември 1931 година Дори писмата с обжалване са прикрепени и там стоят същите думи, които човек е търсил и по-рано. Алиша Кели, която открива досието, публично получава и премията малко след ареста на Джордж. Откриват го вкъщи му, когато е още по пижама. Карат го да напише няколко думи и по-късно го молят да се облече. Когато Джордж се завръща, той е облечен в костюма, който психологът е показал по-рано. Единственият проблем е, че когато най-сетне се стига до делото, психолозите са безапелационни, че индивидът е болен от параноя и не може да бъде съден като естествен човек. Прекарва към 25 години в лудница, като след излежаването на 2/3 от присъдата си е освободен, само че единствено с едно условие, да посещава постоянно психолога, да пие всички предписани хапчета и да внимава, тъй като едно нарушаване ще го изпрати незабавно назад в лудницата.

След време се пробва да продаде своята история, само че нито един издател не е склонен да я разгласява. Лудият бомбаджия се прибира назад вкъщи, тъкмо там, където е задържан, с цел да доживее до 90-годишна възраст и да почине безшумно, пропуснат тъкмо по същия метод, по който е почнал своята кариера.