Страхът – Как действа уплахата на тялото ви?
Всички се плашат, а страхът е неминуем аспект от човешкото прекарване.
Хората нормално считат страха за неприятна страст, само че някои се пробват да го провокират – да вземем за пример като скачат от самолети с парашут или бънджи.
Страхът също може да бъде неудобен. Например, може да изпитаме прилив на смут, до момента в който гледаме филм на ужасите, макар че знаем, че чудовището е гримиран артист и че кръвта не е същинска.
Много хора смятат фобиите за най-неподходящата демонстрация на боязън. Те могат да се появят към съвсем всичко – паяци, клоуни, тъмното, от високо и даже боязън от гибелта, като доста ще повлияят на живота на хората.
Защо ни е боязън?
Що се отнася до еволюцията, страхът е античен и до известна степен можем да благодарим на страха за нашата градация като тип.
Всяко създание, което не бяга и не се крие от по-големи животни или рискови обстановки, евентуално ще бъде отстранено от генофонда, преди да има опция да се развъжда.
С други думи, обикновено е да сте уплашени, в случай че сте в рискова обстановка. По-добре е да избягате и да се скриете, когато срещнете заплаха, в сравнение с да бъде изядени от мечка 5 секунди по-късно.
Какво се случва в тялото?
Когато човек изпитва боязън, той е подготвен или да се бие, или да бяга.
Дишането се форсира, сърдечния пулс също, периферните кръвоносни съдове се свиват, централните кръвоносни съдове към жизненоважни органи се уголемяват, с цел да ги наводнят човешкото тяло с О2 и хранителни субстанции, а мускулите пълнят с кръв, подготвени да реагират.
Всички мускули се стягат, даже и тези в основата на космите, причинявайки пилоерекция, която разговорно се назовава настръхване.
Метаболитно равнищата на глюкозата в кръвта се покачват, осигурявайки подготвен ресурс от сила, в случай че възникне нужда от деяние. По същия метод равнищата на калций и бели кръвни клетки в кръвния поток се усилват.
Продължението…
Реакцията за битка или бягство стартира в амигдалата, която е бадемовиден вързоп от неврони, който образува част от лимбичната система. Той играе значима роля в обработката на страстите, в това число страха.
Амигдалата дава сигнали на хипоталамуса, като по-късно се задейства хипофизната жлеза. Хипофизната жлеза е мястото, където нервната система се среща с ендокринната система. ( 1 ) ( 2 )
След това хипофизната жлеза отделя в кръвта адренокортикотропен хормон (ACTH).
По това време симпатиковата нервна система (отдел на нервната система, виновен за реакцията „ бий се или бягай “), дава подтик на надбъбречната жлеза, насърчавайки я да впръска доза епинефрин, прочут също като адреналин, както и други катехоламини в кръвния поток.
Тялото също по този начин освобождава кортизол в отговор на ACTH, което води до повишение на кръвното налягане, кръвната захар и белите кръвни кафези. Циркулиращият кортизол трансформира мастните киселини в сила, подготвена за потребление от мускулите, в случай че възникне потребност.
Катехоламин хормоните, в това число епинефрин и норепинефрин, приготвят мускулите за деяние. ( 3 )
Тези хормони могат също да провокират:
- усилване на активността на сърцето и белите дробове
- понижава интензивността в стомаха и червата, което изяснява чувството за „ пеперуди “ в стомаха
- потискат производството на сълзи и слюноотделяне, обяснявайки сухотата в устата, която идва с уплахата
- разширение на зениците
- понижаване на слуха
И хипокампусът и префронталната кора, която подкрепя вземането на решения на високо равнище, също оказват помощ за контрола на страха. ( 4 )
Те ни оказват помощ да разберем дали нашата реакция на боязън е действителна и оправдана или може би сме реагирали ненапълно неверно.
Ако хипокампусът и префронталната кора решат, че реакцията на страха е пресилена, те могат да я върнат и да понижат интензивността на амигдалата.
Защо замръзваме, когато сме уплашени?
Когато са уплашени, множеството животни замръзват за няколко мига, преди да решат какво да вършат по-нататък. ( 5 )
Понякога да останеш имобилен е най-хубавото решение! Например, в случай че е дребен бозайник или в случай че човек е добре замаскиран, оставането неподвижно може да избави живота им.
Изследователите откриха вързоп от нишки, които свързват една област на дребния мозък, наречена пирамида, непосредствено с PAG. Съобщенията, които минават по тези пътеки, карат животното да замръзне от нерешителност. ( 6 )
Фобиите
Медицинските експерти класифицират уплахите като тревожно разстройство. Както споменахме по-рано, уплахите постоянно са несъизмерим и свръхактивен боязън от нещо, което най-често не може да аргументи щета. Те могат да се прикрепят към съвсем всичко и доста да повлияят на живота на хората.
Няма точна причина с цел да се развие уплаха – както гените, по този начин и околната среда могат да бъдат включени. ( 7 )
Понякога произхода може да бъде относително елементарен за схващане. Например когато някой, който е очевидец по какъв начин някой пада от мост, може по-късно да развие уплаха от мостове.
Като цяло обаче произходът на уплахата е сложен за откриване. В края на краищата множеството хора, които са очевидци на рухване на човек от мост, не развиват уплаха от мостове, тъй че има освен това от просто прекарване.
Страх от заболявания
Нозофобията или страха от заболявания е неконтролируем и непрекъснат боязън от съществено здравно положение. Това разстройство в миналото е било известно и като меланхолия, само че по-късно е променено. Ако имате това положение, елементарно се притеснявате за всевъзможни промени в тялото си.
Страх от гибелта
Танатофобията е страха от гибелта. Това може да бъде боязън от гибелта или боязън от преживяването. Много, в случай че не и множеството хора се опасяват от гибелта. Напълно естествено е човек да се тревожи за личното си здраве с придвижване на възрастта.
Страх от самотата
Известна още като автофобия, изолофобия или еремофобия, монофобията е страхът да бъдеш изолиран, уединен или самичък. Страхът от самотност има доста общо с тревогата при разлъка. По-специално, когато хората се опасяват да бъдат отделени от съответен човек, това е доста сходно на обезпокоително разстройство при разлъка. Фобиите също попадат в категорията на тревожните разстройства и можете да развиете уплаха от самотност.
Страх от обвързване
Хората, които се опасяват от обвързване могат да демонстрират признаци на мощни прочувствени взаимоотношения. Това нормално се случва като отговор на разлъка, която не сте желали .
Страх от тъмното
Никтофобията или страха от тъмното е несъизмерим или мощен боязън от тъмното. Хората с никтофобия изпитват мощна тревога, напрежение и възприятие на неустановеност във връзка с тъмнината.
Как да преодолея страха?
Страхът е една от най-силните страсти. Има доста мощен резултат върху мозъка и тялото ви.
- Научете повече за страха си – Това е първата стъпка, която може да бъде най-трудната, само че също по този начин е безусловно нужна. Не можете да преодолеете боязън, който остава прикрит в прашните области на вашето подсъзнание.
- Използвайте въображението си – Въображението е прелестно. Дава ви мощ, креативност и дарба да мислите отвън кутията.
- Използвайте мозъка си – Страхът и безпокойствие ви пораждат от избрана част от мозъка ви и разрешават на страстите да преодолеят рационалното мислене. Когато почувствате появяването на страховити признаци, пробвайте се да употребявате друга част от мозъка си.
- Фокусирайте се върху дишането си – Дишането е доста по-важно, в сравнение с си представяте. Обикновено тревогата, която води към боязън стартира с къси вдишвания. Късите вдишвания провокират редица отрицателни реакции в тялото ви, които бързо се трансформират в припадък на тревога. Ключът към превъзмогването на тези бързи прояви на тревога е да контролирате дишането си.
- Използвайте природата като собствен терапевт – Разговорът с вашия терапевт е отличен метод да се справите със страховете си. Въпреки това, не можете постоянно да сте в кабинета на вашия терапевт. Опитайте вместо това да се разноските на открито!
Страхът и безпокойството могат да обиден всички нас понякога. Едва когато е тежък и нескончаем, лекарите го класифицират като проблем с психологичното здраве. Ако се чувствате тревожни от самото начало в продължение на няколко седмици или в случай че имате възприятието, че страховете ви завладяват живота ви, тогава е добра концепция да помолите лекаря си за помощ.
