Всички антикризисни мерки трябва да имат срок, особено законодателството. Това

Всички антикризисни ограничения би трябвало да имат период, изключително законодателството. Това е мнението на Балинт Йоша, програмен координатор на организацията за човешки права и антирасизъм " United “. Наскоро неговата организация направи онлайн конференция, чиято тематика бе обвързвана с правата по време на Covid-19. 

" Това, което следим е така наречен подсигуряване на страната. Това е нова тенденция - страните да бъдат повече заинтригувани от сигурността, в сравнение с от свободата. Това е наклонност, обвързвана и с антитероризма, в това число и против гражданските придвижвания, тъй като те също са възприемани от страната като опасност. Най-очевидното нарушаване е наблюдението с камери. Проблемът е, че данните, които се генерират, може да бъдат употребени за битка с вируса, само че не знаем какъв брой дълго ще продължи това и за какви други потребности ще могат да се употребяват тези данни. Живеем във времена, когато информацията е доста значима, а данните за държанието не би трябвало да са по този начин елементарно да могат да се споделят “, разяснява Балинт Йоша в изявление за БНР.

" Всяко държавно управление за известно време имаше ограничения, които граничат с авторитарност. В обстановка на Covid държавно управление, което се прави на демократично, просто е неуместно. Аналогията, която можем да създадем, е със сърдечна интервенция. В нея би трябвало опериращият да е водещ, да има престиж. Няма народна власт по време на сърдечната интервенция. Но след края на интервенцията би трябвало да наблюдаваш положението на пациента и дали по време на интервенцията са били взети положителни или неприятни решения. Ако е било взето неприятно решение, последствията също са неприятни “, споделя Балинт Йоша.

Относно приложенията, които наблюдават здравния статус, Йоша напомня абсурда с Facebook преди време и предизвестява, че данните могат да бъдат употребявани за разнообразни цели. 

" Много е значимо да се опазва човешкия живот. Това е най-важното човешко право и поради това ние - европейските общества, сме подготвени да се откажем от правата си доста елементарно. Именно с аргумента - да, желаеме да защитим живота ви, по тази причина можем да си вършим каквото желаяме. Има случаи, в които, с цел да спасиш живот, би трябвало да нахлуеш в дом. Тогава пожарникарят няма да пита съдията, който да издаде заповед за влизане, до момента в който децата пищят поради от огъня. И никой не би възразил на това. Но казусът е, че сходни изключителни ограничения би трябвало да бъдат с ясни крайни периоди. Трябва и да се следи дали тези данни ще бъдат изтрити, с цел да не се окаже, че те се пазят да вземем за пример две години “, акцентира Балинт Йоша в предаването " Преди всички “.

" Като жители ние би трябвало да следим какво прави страната. И в случай че не ни хареса, вършим избори и си избираме ново държавно управление “, добавя той.

Не се знае дали и отсега нататък другите приложения ще продължат да бъдат единствено доброволни, показва Балинт Йоша.

" Това, което чета в последните дни е, че всяка операционна система ще има някакъв " заден вход “. Защото законодателството споделя, че това са изключителни ограничения и тези ограничения могат да бъдат прилагани. Този развой на усилване на сигурността от страна на страната постоянно се подхваща малко по малко. “

" А когато приказваме за усилване на сигурността, за нови технологии, постоянно се сещаме за тайните служби, военните и доста институции, които са срещу сходна бистрота и в този момент те са на власт. Защото имаме спомагателни ограничения, имаме вирус, против който се борим. И заради тези аргументи обществото елементарно приема военния език. Защото си мисли - би трябвало да вършим това, другояче умираме “, акцентира Йоша.

Според Балинт Йоша поради обстановката с ковид са били нарушени съществени права като достъпа до обучение.

" Достъпът би трябвало да е за всички. А в това време виждаме, че не всеки има достъп до интернет и компютър. Това изключително се вижда при маргинализираните общности - ромското население в Източна Европа, където то е забележителна част. Там доста деца нямат достъп до обучение или най-малко нямат еднакъв достъп. Знаем, че образоването е методът, по който се приобщават сходни маргинални групи “, добавя Йоша и дава образец с това, че досега не чул за случай държавно управление да раздава преносими компютри в ромска махала.

" Словашки министри и в много други страни политици приказват, че ромите би трябвало да бъдат сложени под карантина като общественост, тъй като не съблюдават разпоредбите, нямат достъп до водоснабдяване и са примитивни, не се замислят за това. И тъй като не имат вяра въобще, че обстановката с вируса е рискова, би трябвало да бъдат сегрегирани. Това не е вярно “, акцентира Балинт Йоша.

Затварянето на границите поради Covid-19 е последна мярка. Европейските граници би трябвало да бъдат налични освен за търсещите леговище, а за всички, уверен е той.

" Преди обстановката с ковид ние можехме като правозащитници да следим обстановката в бежанските лагери. Наблюдавахме обстановката в " Мория “, лагера в Гърция, само че на Балканите има и други, в които няма условия за живот. С ковид достъпът на доброволци в лагерите стана много комплициран, даже да носим храна и артикули, а в лагерите няма и защитни средства като маски и дезинфектанти. По-лошото е, че поради Covidне стартира процедурата по предоставяне на леговище. Затова в този подтекст е значимо какъв брой дълго ще продължи това. Защото чакането на опашка вечно не е алтернатива. За час, два, ден, да. Но без да знаеш какъв брой дълго не е работещо. Говорим за стотици хиляди, които са в друг стадий от процедурата по предоставяне на леговище. Никоя от тях не се придвижва “, споделя правозащитникът.

Трябва да се търси и европейско, освен национално решение за отваряне на пътуванията в границите на Европейския съюз, счита Балинт Йоша. 

" Това задължително трябва да бъде решено на европейско равнище, а не въз основа на решения на всяка страна или съглашения сред две страни. Тук казусът е, че даже и европейците не са наясно с разпоредбите. Преди 30-40 години решението за границите се вземаше от суверенна страна и по тази причина Германия реши да отвори границата си към Австрия. Сега ние имаме европейски жители. Австриец, който живее в Германия с португалка, само че работят за английски компании. И това е нещо всекидневно. Поне на запад. Но и в Будапеща имам другари мигранти, с работна виза. И те в този момент са в много комплицирано правно състояние. “

" Ако Европейският съюз споделя - може да преминете границата, в случай че имате негативен тест, това е законът. Ако сложи изискване след влизане в страна да си в карантина, добре, само че това да важи за всички, а не мярката да се ползва изборно. Тогава става кошмарно за всеки “, разяснява Балинт Йоша, запитан за случая с върнатите от Франция сезонни служащи.

" За мен най-голямото достижение на Европейски Съюз е тази независимост на напредване, с цел да работиш, живееш, да се обучаваш или да правиш бизнес. Ако това го няма, Европейски Съюз не би имал необикновен смисъл. Подобни ограничавания биха поставили завършек на общността “, отбелязва Йоша.