Big Brother иска да чете твоите мисли. Произведенията на Джордж Оруел днес са по-актуални от всякога
Всеки знае, че романът на британския публицист Джордж Оруел „ 1984 ” е антиутопия, описваща тоталитарното общество на бъдещето. Много признаци на такова общество към този момент се виждат през днешния ден. Контролът върху жителите на Океания (дистопична тоталитарна държава) в полза на Големия Брат (елитът на ръководещата партия) се реализира благодарение на Полицията на мисълта, която разполага с необятна мрежа от сътрудници, които подслушват и шпионират. Също по този начин и благодарение на механически средства: скрити микрофони и така наречен телеекрани - огромни монитори, които освен излъчват, само че работят и за приемане, т.е. подслушване и шпиониране.
Единственото нещо, с което партията и полицията на мисълта не можеха да се оправят изцяло, беше да четат мислите на жителите. Въпреки това беше овладян отчасти сполучлив опит - полицейските сътрудници по телевизионните екрани деликатно следяха някои дребни елементи от държанието на хората - изражение на лицето, жестове с ръце, тембър на гласа и така нататък Някои фини реакции в държанието можеха да демонстрират, че индивидът мисли не по този начин, както предписва партията.
Например, по време на по този начин наречените двеминутки на ненавист (те постоянно се организират на работните места на партийни членове), човек не показва задоволително интензивно омразата си към външните врагове на Океания (а това бяха на собствен ред две други страни - Остазия и Евразия).
Например, да не викате задоволително мощно. Или даже да мълчите (което наподобява много предизвикателно). Такива „ неверни “ реакции на индивида се назоваха от полицията и партията „ персонално закононарушение “. Такъв човек беше вземан под внимание, той към този момент бива зачеркнат от листата на „ правилните вярващи “.
Във вековната християнска литература доста постоянно се разисква въпросът дали дяволът може да чете мислите на индивида. Дяволът може да изкуши човек, той може да му внуши мислите посредством други хора, той може да изплаши човек, той може да направи доста други мръсни номера на индивида.
Но както единомислещо споделят светите отци, дяволът не може да чете мислите на индивида. Разбира се, дяволът е отличен физиономист; по изражението на лицето дяволът може да познае от време на време защо мисли човек. Затова светите отци учат да поддържаме безстрастие и да не се „ подлагаме “ на дявола. Ако се съблюдават нужните правила, човек за дявола е нещо като черна кутия.
В началото на предишния век съветският журналист и прозаик Александър Валентинович Амфитеатров (1862-1938) в книгата си „ Дяволът в всекидневието, легендите и литературата на Средновековието “ (1911) написа: „ Разминават се мненията и за това: познавайки всички секрети на природата, знаят ли Демоните също по този начин тайните на човешката душа? Могат ли да обхванат в дълбините на съвестта, да шпионират нашите мисли и усеща?
Някои отхвърлят това с претекста, че в този случай човек ще остане напълно в тяхната власт, изцяло безсилен против техните подбуди и изкушения. Следователно на демоните не е дадена дарба да виждат душата на индивида. Само че те са доста огромни физиономисти: те отгатват мисълта и волята по външни признаци, прочетени в мозъка и възприятията, което, строго видяно, и човек може да направи, само че дяволът има хиляди пъти повече умения, опит и привички. "
Но Big Brother сложи задачата на партията да се научи да чете мислите на своите жители. Това, което дяволът не може, партията може и би трябвало да преодолее!
По времето, когато Оруел написа своя разказ „ 1984 “, към този момент се появяват първите механически средства, които разрешават да се дефинира с известна степен на възможност дали човек е „ същински набожен “ или не. Това бяха по този начин наречените детектори на лъжата или полиграфи. Те могат да записват измененията в кръвното налягане, сърдечния темп, температурата на кожата и други физиологични параметри на човек в моментите, когато той стартира да лъже.
Джордж Оруел е планувал, че научно-техническият напредък (НТП) в доста области последователно ще затихне и ще почине. Но от целия набор от области на научно-техническия напредък две ще останат и даже ще бъдат интензивно култивирани.
Тези две насоки се дефинират от двете съществени задания на партията: „ У Партията има две цели: да завладее цялото земно кълбо и да унищожи вечно опцията за без значение мислене. Следователно тя е загрижена за два казуса. Първият е по какъв начин, обратно на желанието на човек, да разберете какво мисли той и вторият по какъв начин да убиете няколкостотин милиона души за няколко секунди, без предизвестие. Това е същността на проблематиката, с които се занимава останалата част от науката.
Въз основа на дилемите, които партията слага пред науката, британският публицист дава портрет на учения от „ прелестния нов свят “: „ Днешният академик е или хибрид на психолог и инквизитор, който подробно изследва природата на изражението на лицето, жестовете, ударения и преживяване на въздействието на медикаменти, шокови процедури, внушаемост и изтезания за добиване на истината от човек; или той е химик, физик, биолог, занимаващ се извънредно с тези клонове на своята просвета, които са свързани с убийството.
И по този начин, Джордж Оруел е планувал, че науката ще реши интензивно казуса с унищожаването на самостоятелната мисъл. И по-конкретно: тя ще търси подходи за основаване на съвършени „ детектори на лъжата “, от които не може да се скрие нито един безверен.
След Втората международна война, както планува Оруел, непрекъснато се работи за възстановяване на детекторите на лъжата. Целта беше да се усъвършенства точността на полиграфите. Задачата беше и самото проучване да се направи по - „ отдалечено “. Конвенционалният детектор на лъжата допуска, че „ обектът “ е затрупан с разнообразни датчици (както да вземем за пример при осъществяване на ЕКГ).
Но за разнообразни цели биха желали да могат да следят „ обекта “ от разстояние и то по подобен метод, че „ обектът “ да не знае за това. Така през 2000-те се появиха термовизионни камери, които от разстояние записват промени в температурата на „ обекта “ в региона на очите при положение, че „ обектът “ стартира да лъже и да се тормози.
В преобладаващия брой случаи, тази методика се оказва съответно работеща. Дори в случай че може съвършено да управлява изражението на лицето си и други външни проявления, индивидът не може да управлява температурата на някои точки от лицето си.
През 2018 година медиите оповестиха, че учени от Масачузетския софтуерен институт (MIT) са създали устройство AlterEgo, способно да чете мислите на хората. Джаджата, сходно на телефонна слушалка, разпознава думите, които човек си споделя. Устройството работи въз основата на мускулно-челюстния интерфейс, разчитайки нервно-мускулни сигнали. Човек въображаемо произнася думи, а устройството ги разпознава и изпраща радиосигнал към други устройства.
Ако по-рано откривателите се разхождаха към човешкия мозък, изучавайки предаваните от мозъка рефлекси в сърцето, дишането, кръвта, кожата, мускулите и така нататък, в този момент те към този момент са се доближили до самия мозък. От дълго време лекарите употребяват ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка за диагностициране на разнообразни болести и аномалии.
Но неотдавна започнаха да учат активността на мозъка и неговите елементи с разнообразни типове държание, в това число поведенчески патологии. Изкуственият разсъдък беше обвързван с проучването, което направи допустимо обработката и анализирането на първичните данни от ЯМР и привеждането на информацията във форма, разбираема освен от лекарите, само че и от други евентуални консуматори (да речем, изследователи).
Появи се ново направление на проучване, наречено „ neurobotics “ („ невроботика “), както и brain-computer-interface /мозък - компютър – интерфейс/ - BCI („ невронен компютърен интерфейс “).
Наскоро попаднах на публикация, озаглавена „ MRI scans and AI technology really could read what we’re thinking. The implications are terrifying “ /„ ЯМР сканирането и AI технологията в действителност могат да разчетат какво мислим. Последствиятаса ужасяващи. " / В нея се приказва за теоретичен пробив на американски откриватели от Тексаския университет в Остин, който прави допустимо „ четенето “ на мислите на човек като непрестанен поток от текст, въз основа на това, което индивидът е слушал, представял си е (мислил) или гледал.
Участниците в изследване в Тексас са били помолени да слушат аудиокниги в продължение на 16 часа, до момента в който са вътре в скенер за ЯМР. В същото време компютърът се „ научава “ да свързва мозъчната им активност с ЯМР и с това, което слушат. Веднъж подготвен, семантичният декодер може да генерира текст от нечии мисли, до момента в който слушат нова история или показват личната си история.
Резултатите от проучването съставляват забележителен пробив в региона на интерфейсите мозък-машина. Подобни опити е имало и преди, само че те се основават на потреблението на инвазивни медицински импланти (т.е. датчици, вградени в мозъка). Всъщност се постанова доста сериозна хирургическа интервенция.
А в Тексас се употребяват неинвазивни устройства и това е сериозна, съвсем революционна стъпка в развиването на интерфейсите мозък-машина. Разбира се, времето на опита от 16 часа беше належащо, с цел да се научи машината на основите на превода на данни от MRI скенер на език, понятен за актуалните хора.
В бъдеще времето за сходни опити, както отбелязва създателят на публикацията Джошуа Крук,очевидно ще бъде понижено. И след стартирането на системата в употреба може да отнеме единствено няколко минути, с цел да „ ревизирате “ „ обекта “.
Авторът на упоменатата публикация по никакъв начин не е удовлетворен от този революционен пробив в технологиите за четене на човешки мисли. Той с съображение се притеснява, че новите технологии могат да бъдат употребявани, с цел да унищожат това, което е останало от човешката независимост:
„ Това поражда съществени опасения по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, свободата на мисълта и даже свободата да мечтаеш свободно. Нашите закони не са пригодени, с цел да се оправят с необятно публикуваното комерсиално потребление на технологии за четене на мисли – законите за свободата на словото не обгръщат отбраната на нашите мисли.
Джошуа Крук гледа още по-далеч: в случай че учените се научат бързо, тъкмо и без да употребяват инвазивни способи да четат мислите на хората, тогава евентуално идната задача, която ще се опитат да решат, е въвеждането на „ верните “ мисли в човешкия мозък. Авторът на публикацията, апропо, обръща внимание на обстоятелството, че американското законодателство повече или по-малко сполучливо пази правата на американците да поддържат поверителността на персоналните данни.
Но изненадващо, персоналните данни не включват мислите на обещано лице („ Законът за дискретност на данните понастоящем не преглежда мисълта като форма на данни “). А мислите, съгласно Джошуа Крук, би трябвало да бъдат изключително надеждно предпазени от похищенията на тези, които, сходно на Големия брат от романа „ 1984 “, желаят да създадат всички американци „ правилни “. „ Преходът от четене на мисли към използване може да отнеме доста време, само че и двете изискват самодейно контролиране и контрол “, отбелязва създателят на публикацията.
В публикацията си Джошуа Крук си спомня Джордж Оруел и неговия разказ „ 1984 “. Краят на публикацията е забавен: „ Джордж Оруел написа безапелационно за заплахите от „ мисловното закононарушение “, когато страната прави закононарушение просто съществуването на размирен мисли за властническия режим.
Сюжетът от 1984 година обаче разчита на държавни чиновници, които четат езика на тялото, дневниците или търсят други външни знаци за това, за което някой си мисли. С новата технология за четене на мисли обаче романът на Оруел в действителност щеше да стане доста къс – може би даже толкоз къс, колкото едно изречение: „ Уинстън Смит (главният воин на романа – В. К.) си намерения: „ Долу Големия брат “, след което той беше задържан и екзекутиран “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Единственото нещо, с което партията и полицията на мисълта не можеха да се оправят изцяло, беше да четат мислите на жителите. Въпреки това беше овладян отчасти сполучлив опит - полицейските сътрудници по телевизионните екрани деликатно следяха някои дребни елементи от държанието на хората - изражение на лицето, жестове с ръце, тембър на гласа и така нататък Някои фини реакции в държанието можеха да демонстрират, че индивидът мисли не по този начин, както предписва партията.
Например, по време на по този начин наречените двеминутки на ненавист (те постоянно се организират на работните места на партийни членове), човек не показва задоволително интензивно омразата си към външните врагове на Океания (а това бяха на собствен ред две други страни - Остазия и Евразия).
Например, да не викате задоволително мощно. Или даже да мълчите (което наподобява много предизвикателно). Такива „ неверни “ реакции на индивида се назоваха от полицията и партията „ персонално закононарушение “. Такъв човек беше вземан под внимание, той към този момент бива зачеркнат от листата на „ правилните вярващи “.
Във вековната християнска литература доста постоянно се разисква въпросът дали дяволът може да чете мислите на индивида. Дяволът може да изкуши човек, той може да му внуши мислите посредством други хора, той може да изплаши човек, той може да направи доста други мръсни номера на индивида.
Но както единомислещо споделят светите отци, дяволът не може да чете мислите на индивида. Разбира се, дяволът е отличен физиономист; по изражението на лицето дяволът може да познае от време на време защо мисли човек. Затова светите отци учат да поддържаме безстрастие и да не се „ подлагаме “ на дявола. Ако се съблюдават нужните правила, човек за дявола е нещо като черна кутия.
В началото на предишния век съветският журналист и прозаик Александър Валентинович Амфитеатров (1862-1938) в книгата си „ Дяволът в всекидневието, легендите и литературата на Средновековието “ (1911) написа: „ Разминават се мненията и за това: познавайки всички секрети на природата, знаят ли Демоните също по този начин тайните на човешката душа? Могат ли да обхванат в дълбините на съвестта, да шпионират нашите мисли и усеща?
Някои отхвърлят това с претекста, че в този случай човек ще остане напълно в тяхната власт, изцяло безсилен против техните подбуди и изкушения. Следователно на демоните не е дадена дарба да виждат душата на индивида. Само че те са доста огромни физиономисти: те отгатват мисълта и волята по външни признаци, прочетени в мозъка и възприятията, което, строго видяно, и човек може да направи, само че дяволът има хиляди пъти повече умения, опит и привички. "
Но Big Brother сложи задачата на партията да се научи да чете мислите на своите жители. Това, което дяволът не може, партията може и би трябвало да преодолее!
По времето, когато Оруел написа своя разказ „ 1984 “, към този момент се появяват първите механически средства, които разрешават да се дефинира с известна степен на възможност дали човек е „ същински набожен “ или не. Това бяха по този начин наречените детектори на лъжата или полиграфи. Те могат да записват измененията в кръвното налягане, сърдечния темп, температурата на кожата и други физиологични параметри на човек в моментите, когато той стартира да лъже.
Джордж Оруел е планувал, че научно-техническият напредък (НТП) в доста области последователно ще затихне и ще почине. Но от целия набор от области на научно-техническия напредък две ще останат и даже ще бъдат интензивно култивирани.
Тези две насоки се дефинират от двете съществени задания на партията: „ У Партията има две цели: да завладее цялото земно кълбо и да унищожи вечно опцията за без значение мислене. Следователно тя е загрижена за два казуса. Първият е по какъв начин, обратно на желанието на човек, да разберете какво мисли той и вторият по какъв начин да убиете няколкостотин милиона души за няколко секунди, без предизвестие. Това е същността на проблематиката, с които се занимава останалата част от науката.
Въз основа на дилемите, които партията слага пред науката, британският публицист дава портрет на учения от „ прелестния нов свят “: „ Днешният академик е или хибрид на психолог и инквизитор, който подробно изследва природата на изражението на лицето, жестовете, ударения и преживяване на въздействието на медикаменти, шокови процедури, внушаемост и изтезания за добиване на истината от човек; или той е химик, физик, биолог, занимаващ се извънредно с тези клонове на своята просвета, които са свързани с убийството.
И по този начин, Джордж Оруел е планувал, че науката ще реши интензивно казуса с унищожаването на самостоятелната мисъл. И по-конкретно: тя ще търси подходи за основаване на съвършени „ детектори на лъжата “, от които не може да се скрие нито един безверен.
След Втората международна война, както планува Оруел, непрекъснато се работи за възстановяване на детекторите на лъжата. Целта беше да се усъвършенства точността на полиграфите. Задачата беше и самото проучване да се направи по - „ отдалечено “. Конвенционалният детектор на лъжата допуска, че „ обектът “ е затрупан с разнообразни датчици (както да вземем за пример при осъществяване на ЕКГ).
Но за разнообразни цели биха желали да могат да следят „ обекта “ от разстояние и то по подобен метод, че „ обектът “ да не знае за това. Така през 2000-те се появиха термовизионни камери, които от разстояние записват промени в температурата на „ обекта “ в региона на очите при положение, че „ обектът “ стартира да лъже и да се тормози.
В преобладаващия брой случаи, тази методика се оказва съответно работеща. Дори в случай че може съвършено да управлява изражението на лицето си и други външни проявления, индивидът не може да управлява температурата на някои точки от лицето си.
През 2018 година медиите оповестиха, че учени от Масачузетския софтуерен институт (MIT) са създали устройство AlterEgo, способно да чете мислите на хората. Джаджата, сходно на телефонна слушалка, разпознава думите, които човек си споделя. Устройството работи въз основата на мускулно-челюстния интерфейс, разчитайки нервно-мускулни сигнали. Човек въображаемо произнася думи, а устройството ги разпознава и изпраща радиосигнал към други устройства.
Ако по-рано откривателите се разхождаха към човешкия мозък, изучавайки предаваните от мозъка рефлекси в сърцето, дишането, кръвта, кожата, мускулите и така нататък, в този момент те към този момент са се доближили до самия мозък. От дълго време лекарите употребяват ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка за диагностициране на разнообразни болести и аномалии.
Но неотдавна започнаха да учат активността на мозъка и неговите елементи с разнообразни типове държание, в това число поведенчески патологии. Изкуственият разсъдък беше обвързван с проучването, което направи допустимо обработката и анализирането на първичните данни от ЯМР и привеждането на информацията във форма, разбираема освен от лекарите, само че и от други евентуални консуматори (да речем, изследователи).
Появи се ново направление на проучване, наречено „ neurobotics “ („ невроботика “), както и brain-computer-interface /мозък - компютър – интерфейс/ - BCI („ невронен компютърен интерфейс “).
Наскоро попаднах на публикация, озаглавена „ MRI scans and AI technology really could read what we’re thinking. The implications are terrifying “ /„ ЯМР сканирането и AI технологията в действителност могат да разчетат какво мислим. Последствиятаса ужасяващи. " / В нея се приказва за теоретичен пробив на американски откриватели от Тексаския университет в Остин, който прави допустимо „ четенето “ на мислите на човек като непрестанен поток от текст, въз основа на това, което индивидът е слушал, представял си е (мислил) или гледал.
Участниците в изследване в Тексас са били помолени да слушат аудиокниги в продължение на 16 часа, до момента в който са вътре в скенер за ЯМР. В същото време компютърът се „ научава “ да свързва мозъчната им активност с ЯМР и с това, което слушат. Веднъж подготвен, семантичният декодер може да генерира текст от нечии мисли, до момента в който слушат нова история или показват личната си история.
Резултатите от проучването съставляват забележителен пробив в региона на интерфейсите мозък-машина. Подобни опити е имало и преди, само че те се основават на потреблението на инвазивни медицински импланти (т.е. датчици, вградени в мозъка). Всъщност се постанова доста сериозна хирургическа интервенция.
А в Тексас се употребяват неинвазивни устройства и това е сериозна, съвсем революционна стъпка в развиването на интерфейсите мозък-машина. Разбира се, времето на опита от 16 часа беше належащо, с цел да се научи машината на основите на превода на данни от MRI скенер на език, понятен за актуалните хора.
В бъдеще времето за сходни опити, както отбелязва създателят на публикацията Джошуа Крук,очевидно ще бъде понижено. И след стартирането на системата в употреба може да отнеме единствено няколко минути, с цел да „ ревизирате “ „ обекта “.
Авторът на упоменатата публикация по никакъв начин не е удовлетворен от този революционен пробив в технологиите за четене на човешки мисли. Той с съображение се притеснява, че новите технологии могат да бъдат употребявани, с цел да унищожат това, което е останало от човешката независимост:
„ Това поражда съществени опасения по отношение на неприкосновеността на персоналния живот, свободата на мисълта и даже свободата да мечтаеш свободно. Нашите закони не са пригодени, с цел да се оправят с необятно публикуваното комерсиално потребление на технологии за четене на мисли – законите за свободата на словото не обгръщат отбраната на нашите мисли.
Джошуа Крук гледа още по-далеч: в случай че учените се научат бързо, тъкмо и без да употребяват инвазивни способи да четат мислите на хората, тогава евентуално идната задача, която ще се опитат да решат, е въвеждането на „ верните “ мисли в човешкия мозък. Авторът на публикацията, апропо, обръща внимание на обстоятелството, че американското законодателство повече или по-малко сполучливо пази правата на американците да поддържат поверителността на персоналните данни.
Но изненадващо, персоналните данни не включват мислите на обещано лице („ Законът за дискретност на данните понастоящем не преглежда мисълта като форма на данни “). А мислите, съгласно Джошуа Крук, би трябвало да бъдат изключително надеждно предпазени от похищенията на тези, които, сходно на Големия брат от романа „ 1984 “, желаят да създадат всички американци „ правилни “. „ Преходът от четене на мисли към използване може да отнеме доста време, само че и двете изискват самодейно контролиране и контрол “, отбелязва създателят на публикацията.
В публикацията си Джошуа Крук си спомня Джордж Оруел и неговия разказ „ 1984 “. Краят на публикацията е забавен: „ Джордж Оруел написа безапелационно за заплахите от „ мисловното закононарушение “, когато страната прави закононарушение просто съществуването на размирен мисли за властническия режим.
Сюжетът от 1984 година обаче разчита на държавни чиновници, които четат езика на тялото, дневниците или търсят други външни знаци за това, за което някой си мисли. С новата технология за четене на мисли обаче романът на Оруел в действителност щеше да стане доста къс – може би даже толкоз къс, колкото едно изречение: „ Уинстън Смит (главният воин на романа – В. К.) си намерения: „ Долу Големия брат “, след което той беше задържан и екзекутиран “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ