Всеки втори журналист у нас е убеден, че медийната среда е лоша
Всеки втори публицист (52%) вижда ограничавания върху свободата на словото от приложените ограничения по време на изключителното състояние, оповестено през март 2020 година Пандемията мощно лимитира свободата на словото, считат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили единствено на 22,3% от участниците в анкетата.
Това демонстрира изследване за свободата на словото в страната, публикувано от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) в България. Проучването е с народен обсег. Не е представително. Данните се набират посредством онлайн анкета, която се попълня непринудено (3 май - 10 юни 2020 г.).
Медийната среда в България през 2020 година може да се опише като,,развитие в застой ". Почти всеки втори български публицист дава оценки,,лоша " и " доста неприятна ", а,,отлична " - едвам 3%.
През 2020 година се записва съществено увеличение на културата на натиска.
Ако през 2017 година за " културата на натиска " надвиват негативните отговори: 52.5% споделят, че не са били обект на непозволен напън поради работата си, а другата рубрика е маркирана от 47.5%. Три години по-късно индикаторите се обръщат - 53% дават отговор с,,да " против 47% с,,не ", демонстрират данните от запитването.
Външният напън от политически лица върху медиите е относително двойно по-голям от другите центрове на въздействие върху медийното наличие - стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа, са се трансформирали в тревожна, неписана норма. " А в изключителни обстановки и интервали на неустановеност те стават още по-видими ", гласи анализът.
Увеличава се вярата към различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент,,застрашен тип ".
Централизацията на медийната среда в София към този момент се е трансформирала в устойчива наклонност, демонстрира анкетата. Ако през 2015 година двама от трима бяха показали, че работят в столицата, през 2017 година те са трима от четирима, или 76.3%. През 2020 година резултатите се доближават до тези преди три години. Близо 70% са показали, че работят в София, 25,7% в различен регионален град (в съпоставяне с 2017 година те са малко над 17%).
Мнозина - 75,7% от участниците са отбелязали, че работят в национална медия, а в районна - 15,8%. Едва 3% декларират, че са репортери на национална медия, а 5,4% на интернационална медия в България.
Включените два нови знака в проучването на АЕЖ-България са за отношението на държавни и общински институции към сериозната публицистика и резултатите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.
Над 80% от интервюираните публицисти са били обект на надменно отношение,,често " или,,понякога ".
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите, има случаи на свръхнатоварване.
Все повече понижават публицистите с журналистическо обучение. Ако през 2017 година 46% от интервюираните показват, че са приключили публицистика, то три години по-късно те са 40,6%, а тези, които имат обучение по отрасловата специализация, усилват своето наличие в анкетата до 39,6%.
Въпросите, свързани с публицистичната подвижност - честата промяна на работното място, годините професионален опит и задържане в журналистическата специалност, са знак за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни връзки...). Проблемите в медийната среда, орязване на щатни места, увеличението на натовареността в редакциите, отливът на рекламни доходи и понижаване на заплащането, западащите професионални стандарти - всички тези фактори принуждават публицисти с опит да търсят друга професионална изява в пиара или отвън сферата на обществените връзки, гласи анализът.
Остава висок процентът на публицистите, които все още на изследването са работили в три и повече от три медии. Изследването през 2015 година също записва наклонността в журналистическата специалност да се сменят три и повече редакции за интервал от 10 години. Ако през 2017 година тази група образува болшинство (71,7%), то през 2020 година това наличие се резервира.
Нестабилността на медийния пазар и надигащата се международна икономическа рецесия, резултатите от коронавирусната пандемия дават отражение и върху заплащането на публицистите, гласи анализът.
Ако преди три години най-голяма група от отговори събираше отговорът:,,Няма смяна в равнището на приходите на публицистите " (36,9%), а оптимистичните настройки:,,Доходите по-скоро се покачиха ", доближиха 21,1%, то през 2020 година картината е в надалеч по-минорни тоналности.
Промяна се следи и в трудово-правния статус. През 2017 година 52,5% са декларирали, че работят на трудов контракт. Три години по-късно те са 45,5%. Има леко повишаване на броя на публицистите, които работят на срочен трудов контракт (3% през 2017 - 4% през 2020 г.), както и тези, които работят на хонорар, а работодателят им не ги обезпечава по никакъв метод (9,1% през 2017 година - 10,4% през 2020 г.). Броят на трудещите се на цивилен контракт остава съвсем неизменен - 20,8%.
Най-голямата възрастова група участници в анкетата е на възраст сред 30-40 години (32,2%), следвана от 40-50-годишните (24,3%). Поравно - 17,8%, са разпределени респондентите до 30 година и над 60 година По традиция дамите са повече от мъжете - 54,4% към 45,5%.
Мнозинството от респондентите - над 75%, имат висше обучение, като 53% имат и приключена магистратура. Докторска степен са показали 8,9%, а приблизително и полувисше обучение са показали надлежно 3% и 5% от интервюираните. Близо 70% от респондентите работят в медиите повече от 10 години, а един на четирима е с одобрен опит сред 2 и 10 години.
Това демонстрира изследване за свободата на словото в страната, публикувано от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) в България. Проучването е с народен обсег. Не е представително. Данните се набират посредством онлайн анкета, която се попълня непринудено (3 май - 10 юни 2020 г.).
Медийната среда в България през 2020 година може да се опише като,,развитие в застой ". Почти всеки втори български публицист дава оценки,,лоша " и " доста неприятна ", а,,отлична " - едвам 3%.
През 2020 година се записва съществено увеличение на културата на натиска.
Ако през 2017 година за " културата на натиска " надвиват негативните отговори: 52.5% споделят, че не са били обект на непозволен напън поради работата си, а другата рубрика е маркирана от 47.5%. Три години по-късно индикаторите се обръщат - 53% дават отговор с,,да " против 47% с,,не ", демонстрират данните от запитването.
Външният напън от политически лица върху медиите е относително двойно по-голям от другите центрове на въздействие върху медийното наличие - стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа, са се трансформирали в тревожна, неписана норма. " А в изключителни обстановки и интервали на неустановеност те стават още по-видими ", гласи анализът.
Увеличава се вярата към различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент,,застрашен тип ".
Централизацията на медийната среда в София към този момент се е трансформирала в устойчива наклонност, демонстрира анкетата. Ако през 2015 година двама от трима бяха показали, че работят в столицата, през 2017 година те са трима от четирима, или 76.3%. През 2020 година резултатите се доближават до тези преди три години. Близо 70% са показали, че работят в София, 25,7% в различен регионален град (в съпоставяне с 2017 година те са малко над 17%).
Мнозина - 75,7% от участниците са отбелязали, че работят в национална медия, а в районна - 15,8%. Едва 3% декларират, че са репортери на национална медия, а 5,4% на интернационална медия в България.
Включените два нови знака в проучването на АЕЖ-България са за отношението на държавни и общински институции към сериозната публицистика и резултатите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.
Над 80% от интервюираните публицисти са били обект на надменно отношение,,често " или,,понякога ".
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите, има случаи на свръхнатоварване.
Все повече понижават публицистите с журналистическо обучение. Ако през 2017 година 46% от интервюираните показват, че са приключили публицистика, то три години по-късно те са 40,6%, а тези, които имат обучение по отрасловата специализация, усилват своето наличие в анкетата до 39,6%.
Въпросите, свързани с публицистичната подвижност - честата промяна на работното място, годините професионален опит и задържане в журналистическата специалност, са знак за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни връзки...). Проблемите в медийната среда, орязване на щатни места, увеличението на натовареността в редакциите, отливът на рекламни доходи и понижаване на заплащането, западащите професионални стандарти - всички тези фактори принуждават публицисти с опит да търсят друга професионална изява в пиара или отвън сферата на обществените връзки, гласи анализът.
Остава висок процентът на публицистите, които все още на изследването са работили в три и повече от три медии. Изследването през 2015 година също записва наклонността в журналистическата специалност да се сменят три и повече редакции за интервал от 10 години. Ако през 2017 година тази група образува болшинство (71,7%), то през 2020 година това наличие се резервира.
Нестабилността на медийния пазар и надигащата се международна икономическа рецесия, резултатите от коронавирусната пандемия дават отражение и върху заплащането на публицистите, гласи анализът.
Ако преди три години най-голяма група от отговори събираше отговорът:,,Няма смяна в равнището на приходите на публицистите " (36,9%), а оптимистичните настройки:,,Доходите по-скоро се покачиха ", доближиха 21,1%, то през 2020 година картината е в надалеч по-минорни тоналности.
Промяна се следи и в трудово-правния статус. През 2017 година 52,5% са декларирали, че работят на трудов контракт. Три години по-късно те са 45,5%. Има леко повишаване на броя на публицистите, които работят на срочен трудов контракт (3% през 2017 - 4% през 2020 г.), както и тези, които работят на хонорар, а работодателят им не ги обезпечава по никакъв метод (9,1% през 2017 година - 10,4% през 2020 г.). Броят на трудещите се на цивилен контракт остава съвсем неизменен - 20,8%.
Най-голямата възрастова група участници в анкетата е на възраст сред 30-40 години (32,2%), следвана от 40-50-годишните (24,3%). Поравно - 17,8%, са разпределени респондентите до 30 година и над 60 година По традиция дамите са повече от мъжете - 54,4% към 45,5%.
Мнозинството от респондентите - над 75%, имат висше обучение, като 53% имат и приключена магистратура. Докторска степен са показали 8,9%, а приблизително и полувисше обучение са показали надлежно 3% и 5% от интервюираните. Близо 70% от респондентите работят в медиите повече от 10 години, а един на четирима е с одобрен опит сред 2 и 10 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ