Любопитно: История на човешкия сън или защо страдаме от безс...
Всеки трети човек оповестява, че страда от бодърствуване.
Някои хора не могат да заспят, а други се будят, нямат първокласен сън.
Тези интервали на бодърстване измежду нощ обаче може да не са толкоз ненормални. Ако се прегледа историята на човешкия сън, има документирани свидетелства, които демонстрират, че хората преднамерено са разделяли своята отмора на интервали. Тази процедура е известна в науката за съня като двуфазен или сегментиран сън.
Една публикация, оповестена в SleepAdvisor, прегледа историята на съня, в това число двуфазното спане и по какъв начин то може да бъде потребно в актуалния свят, цялостен с разнообразни нарушавания на съня.
Защо спим?
Хората постоянно са имали потребност от сън. С развиването на цивилизациите се развива и методът за отмора на хората. Културните промени, миграцията и софтуерният прогрес са фактори в еволюцията на съня.
Подобно на дишането и храненето, сънят е естествена функционалност. Изследователите показват четири теории за това за какво имаме потребност от сън.
Първата е теорията на неактивността, която допуска, че спането е акомодация за оцеляване, която разрешава на съществата да останат тихи и неподвижни по времето, когато са най-уязвими. Втората доктрина е теорията за спестовност на сила. Това допуска, че сънят разрешава на живите същества да сведат до най-малко потребността си от сила, изключително в случай че източниците на храна са нищожни, защото метаболизмът им се забавя, до момента в който спят.
Възстановителната доктрина за съня допуска, че се нуждаем от сън, с цел да подмладим и възстановим тялото си, до момента в който теорията за гъвкавостта на мозъка натъртва на ролята на съня за развиването на мозъка при бебетата и децата.
История на човешки сън
Неолитна епоха
Тъй като историческата документи за ранните съобщества ловци-събирачи и земеделци е лимитирана, откривателите се обръщат към днешните съобщества, живеещи по сходни способи, с цел да оценят навиците на сън на античните цивилизации.
Екип откриватели от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA), изследва три обичайни групи ловци-събирачи в Танзания, Боливия и Намибия. В това проучване на съня те откриват, че хората заспиват към 3,5 часа след залез слънце, оспорвайки концепцията, че оставаме будни до по-късно в следствие от актуалните технологии. Средната дълготрайност на съня била 6,25 часа, като участниците в изследването са спели по-малко през лятото и повече през зимата.
Освен това учените откриват, че те рядко се разсънват през нощта. Въз основа на констатациите в това проучване на съня, откривателите допускат, че двуфазният сън се е развил, откакто античните общности са мигрирали по-на север към Европа, където по-дългите нощи може да са разчупили моделите на съня, което в последна сметка води до сегментирано спане.
1400 - 1500 година
През 2001 година историкът Роджър Екирх (Roger Ekirch) от Политехническия институт и държавен университет на Вирджиния разгласява фундаментален документ, въз основата на 16-годишни проучвания, разкриващ голям брой исторически доказателства, че хората са спали на две обособени елементи.
Неговата книга At Day`s Close: Night in Times Past, оповестена четири години по-късно, открива повече от 500 препратки към сегментиран модел на сън - в дневници, правосъдни записи, медицински книги и литература, от Одисеята на Омир до антропологични изследвания за актуалните племена в Нигерия.
Роджър Екирх показва доказателства, че сегментираният модел на сън е нормална процедура през късното Средновековие и Ренесанса. През този интервал се е считало за всекидневно сред първият и вторият интервал на отмора през нощта да има умерено време на бодърстване.
Вместо да се тормозят, че са будни измежду нощ, жителите са употребявали това време за молитва, размисъл, секс, домакинска работа, четене на свещи и посещаване на другари.
17-ти век
Свидетелствата за двуфазен сън стартират да понижават в края на 17-ти век. Според публикацията на BBC изгубването на модела на сегментиран сън в началото е почнало в градските групи от висшата класа на Северна Европа и в последна сметка се е популяризирало до по-голямата част от западната цивилизация през идващите два века.
19 век - до наши дни
Индустриалната гражданска война е в разцвета си през 19-ти век. Дългите работни дни и регламентираните фабрични графици (включително двете смени) значат, че хората към този момент не могат да си дремват, когато пожелаят. Вместо това, за успеваемост, те стартират да компресират своето спане в един цикъл.
С появяването на осветените улици и електричеството, градските поданици се отдалечват още повече от двуфазния модел на сън. Те също по този начин от ден на ден осъзнават с течение на времето и продуктивността, обезпечена по време на будно положение.
До 20-те години на предишния век всевъзможни мемоари за двуфазен или сегментиран график на съня изцяло изчезват.
За и срещу двуфазния сън
За
Макар двуфазният сън значително да е отстранен от актуалното общество, този график разрешава по-голяма еластичност.
Освен това, като се има поради, че хората с бодърствуване могат да почиват по този метод естествено, може да им бъде от изгода да спрат да се пробват да се борят с регламентирания монофазен график.
Сегментираната отмора към момента е публикувана в някои култури като средиземноморските, испанските и мюсюлманските общности.
Против
Традиционният двуфазен сън може да не е удобен за графика на множеството хора, тъй като изисква лягане скоро след здрач. Много отговорности, свързани с работата и фамилията, изискват хората да остават по-късно и да стават в прецизен час, с цел да стигнат до работа в точния момент.
Въпреки че някои хора имат задоволително еластичност, с цел да се придържат към такава рутина, те могат да открият, че двуфазният сън ги оставя с възприятие на недоспиване и отмалялост. В такива случаи монофазният график евентуално е най-подходящ за тях.
Различни типове двуфазен сън
Има два типа двуфазни модели на сън. Първият, който нормално се практикува през 15-ти и 16-ти век, е, когато лягате вечер, събуждате се през нощта за няколко часа и заспивате още веднъж. Вторият вид е, когато спите през нощта и подремвате денем (и нормално се предизвиква от унесеност през деня).
Полифазен сън
Някои човешки същества интензивно следват модел на сън, който включва повече от две разнообразни сесии за сън. Това е известно като полифазен сън. Някои проучвания демонстрират, че този вид модел на спане може да помогне за понижаване неподходящите резултати от недоспиването.
Здравословен ли е сегментираният сън?
Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате. Някои лекари допускат, че този тип отмора е най-естественият за нашите биологични процеси, което го прави и най-здравословният. Други лекари настояват, че в актуалното общество това е разрушително, а не практично и може да аргументи някои проблеми и нарушавания на съня.
Времето сред първия и втория сън може да бъде нарушено от смарт телефони и отговорности, които вършат заспиването повторно по-голямо предизвикателство.
Нашата рекомендация е да се консултирате с вашия доктор и да видите дали този вид режим ще работи за вас. Преценете по какъв начин се чувствате и се уверете, че получавате целесъобразните седем до девет часа сън в границите на 24 часа.
Някои хора не могат да заспят, а други се будят, нямат първокласен сън.
Тези интервали на бодърстване измежду нощ обаче може да не са толкоз ненормални. Ако се прегледа историята на човешкия сън, има документирани свидетелства, които демонстрират, че хората преднамерено са разделяли своята отмора на интервали. Тази процедура е известна в науката за съня като двуфазен или сегментиран сън.
Една публикация, оповестена в SleepAdvisor, прегледа историята на съня, в това число двуфазното спане и по какъв начин то може да бъде потребно в актуалния свят, цялостен с разнообразни нарушавания на съня.
Защо спим?
Хората постоянно са имали потребност от сън. С развиването на цивилизациите се развива и методът за отмора на хората. Културните промени, миграцията и софтуерният прогрес са фактори в еволюцията на съня.
Подобно на дишането и храненето, сънят е естествена функционалност. Изследователите показват четири теории за това за какво имаме потребност от сън.
Първата е теорията на неактивността, която допуска, че спането е акомодация за оцеляване, която разрешава на съществата да останат тихи и неподвижни по времето, когато са най-уязвими. Втората доктрина е теорията за спестовност на сила. Това допуска, че сънят разрешава на живите същества да сведат до най-малко потребността си от сила, изключително в случай че източниците на храна са нищожни, защото метаболизмът им се забавя, до момента в който спят.
Възстановителната доктрина за съня допуска, че се нуждаем от сън, с цел да подмладим и възстановим тялото си, до момента в който теорията за гъвкавостта на мозъка натъртва на ролята на съня за развиването на мозъка при бебетата и децата.
История на човешки сън
Неолитна епоха
Тъй като историческата документи за ранните съобщества ловци-събирачи и земеделци е лимитирана, откривателите се обръщат към днешните съобщества, живеещи по сходни способи, с цел да оценят навиците на сън на античните цивилизации.
Екип откриватели от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA), изследва три обичайни групи ловци-събирачи в Танзания, Боливия и Намибия. В това проучване на съня те откриват, че хората заспиват към 3,5 часа след залез слънце, оспорвайки концепцията, че оставаме будни до по-късно в следствие от актуалните технологии. Средната дълготрайност на съня била 6,25 часа, като участниците в изследването са спели по-малко през лятото и повече през зимата.
Освен това учените откриват, че те рядко се разсънват през нощта. Въз основа на констатациите в това проучване на съня, откривателите допускат, че двуфазният сън се е развил, откакто античните общности са мигрирали по-на север към Европа, където по-дългите нощи може да са разчупили моделите на съня, което в последна сметка води до сегментирано спане.
1400 - 1500 година
През 2001 година историкът Роджър Екирх (Roger Ekirch) от Политехническия институт и държавен университет на Вирджиния разгласява фундаментален документ, въз основата на 16-годишни проучвания, разкриващ голям брой исторически доказателства, че хората са спали на две обособени елементи.
Неговата книга At Day`s Close: Night in Times Past, оповестена четири години по-късно, открива повече от 500 препратки към сегментиран модел на сън - в дневници, правосъдни записи, медицински книги и литература, от Одисеята на Омир до антропологични изследвания за актуалните племена в Нигерия.
Роджър Екирх показва доказателства, че сегментираният модел на сън е нормална процедура през късното Средновековие и Ренесанса. През този интервал се е считало за всекидневно сред първият и вторият интервал на отмора през нощта да има умерено време на бодърстване.
Вместо да се тормозят, че са будни измежду нощ, жителите са употребявали това време за молитва, размисъл, секс, домакинска работа, четене на свещи и посещаване на другари.
17-ти век
Свидетелствата за двуфазен сън стартират да понижават в края на 17-ти век. Според публикацията на BBC изгубването на модела на сегментиран сън в началото е почнало в градските групи от висшата класа на Северна Европа и в последна сметка се е популяризирало до по-голямата част от западната цивилизация през идващите два века.
19 век - до наши дни
Индустриалната гражданска война е в разцвета си през 19-ти век. Дългите работни дни и регламентираните фабрични графици (включително двете смени) значат, че хората към този момент не могат да си дремват, когато пожелаят. Вместо това, за успеваемост, те стартират да компресират своето спане в един цикъл.
С появяването на осветените улици и електричеството, градските поданици се отдалечват още повече от двуфазния модел на сън. Те също по този начин от ден на ден осъзнават с течение на времето и продуктивността, обезпечена по време на будно положение.
До 20-те години на предишния век всевъзможни мемоари за двуфазен или сегментиран график на съня изцяло изчезват.
За и срещу двуфазния сън
За
Макар двуфазният сън значително да е отстранен от актуалното общество, този график разрешава по-голяма еластичност.
Освен това, като се има поради, че хората с бодърствуване могат да почиват по този метод естествено, може да им бъде от изгода да спрат да се пробват да се борят с регламентирания монофазен график.
Сегментираната отмора към момента е публикувана в някои култури като средиземноморските, испанските и мюсюлманските общности.
Против
Традиционният двуфазен сън може да не е удобен за графика на множеството хора, тъй като изисква лягане скоро след здрач. Много отговорности, свързани с работата и фамилията, изискват хората да остават по-късно и да стават в прецизен час, с цел да стигнат до работа в точния момент.
Въпреки че някои хора имат задоволително еластичност, с цел да се придържат към такава рутина, те могат да открият, че двуфазният сън ги оставя с възприятие на недоспиване и отмалялост. В такива случаи монофазният график евентуално е най-подходящ за тях.
Различни типове двуфазен сън
Има два типа двуфазни модели на сън. Първият, който нормално се практикува през 15-ти и 16-ти век, е, когато лягате вечер, събуждате се през нощта за няколко часа и заспивате още веднъж. Вторият вид е, когато спите през нощта и подремвате денем (и нормално се предизвиква от унесеност през деня).
Полифазен сън
Някои човешки същества интензивно следват модел на сън, който включва повече от две разнообразни сесии за сън. Това е известно като полифазен сън. Някои проучвания демонстрират, че този вид модел на спане може да помогне за понижаване неподходящите резултати от недоспиването.
Здравословен ли е сегментираният сън?
Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате. Някои лекари допускат, че този тип отмора е най-естественият за нашите биологични процеси, което го прави и най-здравословният. Други лекари настояват, че в актуалното общество това е разрушително, а не практично и може да аргументи някои проблеми и нарушавания на съня.
Времето сред първия и втория сън може да бъде нарушено от смарт телефони и отговорности, които вършат заспиването повторно по-голямо предизвикателство.
Нашата рекомендация е да се консултирате с вашия доктор и да видите дали този вид режим ще работи за вас. Преценете по какъв начин се чувствате и се уверете, че получавате целесъобразните седем до девет часа сън в границите на 24 часа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ