Мидите могат да ни кажат много за замърсяването в Черно море
Всеки обожател на морската храна е опитвал най-малко един път в живота си миди. Правилно приготвени, те могат да бъдат прелестна добавка към чаша бяло вино. Ако са с неприятно качество, пък, може да провалят цялата ви отмора.
Оказва се, обаче, че можем освен да разберем качеството на мидите по качеството на водата, само че и противоположното – вкусните морски животни са в положение да ни обезпечат скъпи данни за средата, която населяват. Просто би трябвало да знаем какво търсим.
За това ни споделя проф. доктор Николай Начев от катедрата по биология в Шуменския университет. Той и сътрудниците му са почнали план, който учи черната морска мида по българското крайбрежие на Черно море.
По думите му черноморските миди са филтратори, т.е голямо количество вода минава през техния хранителен уред и ги доставя с храна. Предполага се, че в телата им могат да бъдат открити биоиндикаторни маркери, които да разрешат да се дефинира екологичното положение на околната им среда и да се получат повече данни за положението на самото море. В плана са ангажирани учени и докторанти от Института по Невробиология, от Института по Молекулярна биология (и двата към БАН) и Университета в Шумен.
Целта на учените е да разработят система, която да трансформира мидите в жив „ датчик ”: „ Най-същественото е, че до в този момент се съдеше за качеството на мидите по положението на водата, а в случай че планът има триумф, ще можем да стартираме да съдим за положението на водата по качеството на мидите ”.
Данните ще се управляват и от точки в Румъния и Турция. Професорът е безапелационен, че науката не признава граници: „ Науката е интернационално събитие. За това и няма просвета, която се прави поради страната, в която се развива. Дори военната просвета към този момент е интернационална ”
Според професора е значимо откритията да доближават до допустимо най-широка аудитория и най-голяма част от обществото.
„ Проблемът на модерното общество е, че техническият напредък е токова напреднал, че можем да унищожаваме околната среда с доста ускорени темпове и, назад, тъкмо актуалните технологии ни разрешават да опазваме и подобряваме екологичното положение на средата, в случай че поставим задоволително старания и политиката е такава ”, разяснява ученият. /bTVnews
Оказва се, обаче, че можем освен да разберем качеството на мидите по качеството на водата, само че и противоположното – вкусните морски животни са в положение да ни обезпечат скъпи данни за средата, която населяват. Просто би трябвало да знаем какво търсим.
За това ни споделя проф. доктор Николай Начев от катедрата по биология в Шуменския университет. Той и сътрудниците му са почнали план, който учи черната морска мида по българското крайбрежие на Черно море.
По думите му черноморските миди са филтратори, т.е голямо количество вода минава през техния хранителен уред и ги доставя с храна. Предполага се, че в телата им могат да бъдат открити биоиндикаторни маркери, които да разрешат да се дефинира екологичното положение на околната им среда и да се получат повече данни за положението на самото море. В плана са ангажирани учени и докторанти от Института по Невробиология, от Института по Молекулярна биология (и двата към БАН) и Университета в Шумен.
Целта на учените е да разработят система, която да трансформира мидите в жив „ датчик ”: „ Най-същественото е, че до в този момент се съдеше за качеството на мидите по положението на водата, а в случай че планът има триумф, ще можем да стартираме да съдим за положението на водата по качеството на мидите ”.
Данните ще се управляват и от точки в Румъния и Турция. Професорът е безапелационен, че науката не признава граници: „ Науката е интернационално събитие. За това и няма просвета, която се прави поради страната, в която се развива. Дори военната просвета към този момент е интернационална ”
Според професора е значимо откритията да доближават до допустимо най-широка аудитория и най-голяма част от обществото.
„ Проблемът на модерното общество е, че техническият напредък е токова напреднал, че можем да унищожаваме околната среда с доста ускорени темпове и, назад, тъкмо актуалните технологии ни разрешават да опазваме и подобряваме екологичното положение на средата, в случай че поставим задоволително старания и политиката е такава ”, разяснява ученият. /bTVnews
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ