Всеки от нас има в живота си поне един случай на безхаберие на медицинско лице
Всеки от нас има в живота си най-малко един случай на безхаберие на здравно лице. Но и всеки от нас има в живота си най-малко един случай на лекарско мъжество и избавен живот.
Въпросът не е да се опасяваме какво ще ни се случи, дали ще изтеглим късата съчка, дали ще попаднем на хора. Въпросът е по този начин да се направи системата, че всички в медицинския бранш с готовност, обич и професионализъм да си правят работата.
Въпросът е по този начин да се създадат всички системи. Всички. За да живеем в естествена страна.
Затова бяха митингите. За нормалност. За правила. За отговорност. За смяна. За разбутване на застоя. За скъсване на булото на лъжите.
Да, новото ръководство пое страната в тежък миг.
Да, наследството е ужасяващо.
Да, нервностите на някогашните не стопират и отклоняват вниманието във всевъзможни направления.
Но новите ръководещи е добре да се стегнат и да спрат да тичат по нервностите на някогашните. Добре е да виждаме нови политики. Добре е да обсъждаме нови хрумвания. Добре е да ставаме очевидци на нов морал при спазването на разпоредбите.
Само ще напомня по какъв начин разнообразни политически обединения унищожиха някои думи:
– една групировка унищожи думата „демокрация“;
– една групировка унищожи думата „вярвайте“;
– една групировка унищожи думата „коалиция“;
– една групировка унищожи думата „реформа“;
– една групировка унищожи думите „гражданин“, „европейско“, „развитие“, „работа“, „стабилност“, „резултати“;
– една групировка унищожи думата „патриотизъм“;
– една групировка унищожи думата „възраждане“;
Дано една нова групировка не съсипе думата „промяна“.
А ни би трябвало незабавна смяна. Промяна на всичко, в това число на нас самите. Промяна към по-добро.
Иначе ще си отиваме един по един. Или стотици по стотици.
Видими резултати.
Разни разхвърляни размишления в спокоен февруарски сняг.
Пазете се! Пазете околните си!
Спокоен ден!
Любомир Аламанов
#нитоденбезразмисли
#нитоденбезпромяна
#нитоденбезотговорност
Въпросът не е да се опасяваме какво ще ни се случи, дали ще изтеглим късата съчка, дали ще попаднем на хора. Въпросът е по този начин да се направи системата, че всички в медицинския бранш с готовност, обич и професионализъм да си правят работата.
Въпросът е по този начин да се създадат всички системи. Всички. За да живеем в естествена страна.
Затова бяха митингите. За нормалност. За правила. За отговорност. За смяна. За разбутване на застоя. За скъсване на булото на лъжите.
Да, новото ръководство пое страната в тежък миг.
Да, наследството е ужасяващо.
Да, нервностите на някогашните не стопират и отклоняват вниманието във всевъзможни направления.
Но новите ръководещи е добре да се стегнат и да спрат да тичат по нервностите на някогашните. Добре е да виждаме нови политики. Добре е да обсъждаме нови хрумвания. Добре е да ставаме очевидци на нов морал при спазването на разпоредбите.
Само ще напомня по какъв начин разнообразни политически обединения унищожиха някои думи:
– една групировка унищожи думата „демокрация“;
– една групировка унищожи думата „вярвайте“;
– една групировка унищожи думата „коалиция“;
– една групировка унищожи думата „реформа“;
– една групировка унищожи думите „гражданин“, „европейско“, „развитие“, „работа“, „стабилност“, „резултати“;
– една групировка унищожи думата „патриотизъм“;
– една групировка унищожи думата „възраждане“;
Дано една нова групировка не съсипе думата „промяна“.
А ни би трябвало незабавна смяна. Промяна на всичко, в това число на нас самите. Промяна към по-добро.
Иначе ще си отиваме един по един. Или стотици по стотици.
Видими резултати.
Разни разхвърляни размишления в спокоен февруарски сняг.
Пазете се! Пазете околните си!
Спокоен ден!
Любомир Аламанов
#нитоденбезразмисли
#нитоденбезпромяна
#нитоденбезотговорност
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ